Картаген трябва да бъде разрушен, пък ако в него се окажат централите на ООН и СЗО - такъв им бил късметът

Изглежда за 10 години пропагандата е еволюирала

A когато всичко свърши и свършат най-вече парите, ще има ли обратна кампания? Както досега има паникьосваща кампания, ще има ли някога утешаваща кампания? Питам, защото досега не ми е попадало интервю, очерк, новина или друг жанр, разказващ историята на някого, който е оздравял, а такива са повечето. Или пък на някого, който се е заразил и така не е разбрал. Вместо това, натъкваме се на заглавия като следното:

Мор в Европа - над 100 000 вече са заразените,

ООН предупреди за милиони жертви на COVID-19

Щом ООН казва, място за съмнение няма! Вярно, ООН говори за загубата на 24 млн. работни места, но мигар това не са жертви на вируса?!? Трябва да признаем, че този път паникьосващата кампания си я бива. Припомниха ми онзи ден, че през 2009 г., в разгара на свинския грип, у нас е имало 17 000 заразени, докато до този момент от COVID-19 са стотина. И тогава се говореше, че пикът предстои и пандемията ще трае поне две години. Помните ли? Но тогава такива циркове като сега нямаше. Изглежда за 10 години пропагандата е еволюирала. Сега сме и с двата крака в общия европейски дом, мащабите са различни. Жалко, че човекът не е особено умел в умението да мисли за няколко неща едновременно и ето - вирусът изхвърли от първите страници Зелената сделка, въглеродните отпечатъци и Грета Тунберг. Една лудост се лекува най-добре чрез друга лудост. Иначе би било интересно да попитаме мъдрата бюрокрация кое ще спасяваме по-напред - човечеството или планетата. Но пък щом има извънредни пари за спасяване на нещо, не е ли все едно кое ще е то?

Паникьосващата кампания отваря сладки възможности. Толкова сладки, че вече със сигурност има хора, които не желаят кризата да свърши и това може би ще си проличи при удължаването на извънредните положения тук и там. Не е вярно, че бедствията са вредни за всички. За мнозина са твърде изгодни (да сте препрочитали скоро „Цар плъх?“). Будалите измират, тарикатите оцеляват и тъй се обновява лицето на човечеството. И този път Бог ни наказва не с мор, а само със страх и то със страх, роден от собствените ни греховни умове. Какви биха могли да бъдат сладките възможности? Ето само някои:

Амбициозни личности трупат популярност, която в удобен момент ще се превърне в политически рейтинг. Надпреварват се да покажат твърда ръка, защото знаят, че в смутни времена твърдата ръка се котира. Ето, в надпреварата по мъжество вече заговориха за КПП-та и вечерен час. Какво следва - извънредни трибунали?

Кризите са удобни и за опозицията да каже: „Управляващите са некадърници и престъпници. Те са вредни колкото и самата криза. За тях кризата е повод да крадат с удвоено усърдие“. За щастие, парламентарната опозиция все още не е загубила приличие. Но има маргинални хейтъри, които плюят всичко и всички при всякакви обстоятелства и те, за най-голямо съжаление, са от средите на космополитите и най-шумните кресльовци за демокрация и институционалност. Именно те се опълчиха (единствено на думи, както винаги) срещу извънредното положение, защото ограничавало гражданските свободи. Освен инстинктивната си омраза и възмущение, някои от тях може би тайно се надяват, че кризата ще прерасне в катастрофа и избирателите най-сетне ще се сетят и за тях, когато всички останали се компрометират. Такива се молят за катастрофа.

Финансовите изгоди са по-сладки дори от политическите. Ще се увеличават дефицити, ще се печатат пари, ще се емитират държавни облигации. Финансовите спекуланти потриват ръце и вече са отворили най-скъпото шампанско. Какво става у нас? За ден-два бюджетният излишък се превърна в дефицит. Три милиарда дефицит за по-малко от седмица. Ашколсун! За какво ги изгърмяхте, бре? „За пенсии, за пенсии - отговаря министър-председателят. - Плащаме пенсии, а данъци не постъпват“. Чакайте сега, нали 2020 г. беше рекордна по пари за пенсии - 10,5 млрд. Десет милиарда и половина за цялата година. Как за два дни изчезна половината от тях? На кого ги платихте? Освен това, както стана ясно, България ще получи допълнително над милиард и половина от ЕС за борба с вируса. Е как при това положение ще искаш пандемията да свърши!

Ами производството и продажбата на тематични продукти? Четем: „Вчера (16.03.20 - б. м.) генералният директор на Световната здравна организация призова държавите да правят максимално голям брой (забележете: максимално голям брой) тестове за коронавирус на населението“. Кой ли пък ги произвежда тези тестове? Кой ли ги продава? За такъв всеки болен дзънка като монетка в касичката. Ето на какво попадаме най-напред: САЩ одобриха новия бърз тест за коронавирус на Roche. Гледай ти! Тц-тц-тц... Това Roche ми звучи познато. Не беше ли фирмата на бившия двукратен военен министър на САЩ Доналд Ръмсфелд, която изработи специалния препарат Тамифлу за борба с грипове, който през 2009 г. Световната здравна организация официално го препоръча на целия свят за лечение на свински грип, с което го превърна в звезда по продажби? Дай Боже всекиму такава реклама! Какво четем днес в медиите: „В първия стадий, когато (корона) вирусът е още в горните дихателни пътища, лечението е с познатото от Свинския грип Тамифлу...“. Дето се вика, честито на печелившите! Вероятно далаверата с тестовете е още по-голяма, особено след надлежната препоръка на СЗО. Тестове произвеждат няколко компании. Освен на Roche, попадаме също и на Moderna, CureVac и Novavax. Най-вероятно има и други. И всички те са щастливи, акциите им сигурно скачат до небето. Как ще искат пандемията да свърши! Това е все едно производителите на инсулин зорлем да искат някой да открие лекарство против диабет. Лудост!

Ами спекулата? Цените на маските, от които многократно се каза, че няма кой знае каква полза, се покачиха до 10 пъти и продължават да растат. Дезинфектантите изчезнаха. Изчезна и най-обикновеният спирт, а хората така и не се сещат, че могат да почистват рисковите повърхности и с евтина водка. Ало, производителите на водка! Що не си платите за една рекламна кампания в тази посока? А който има, да речем, излишни количества паунови пера на склад, нека просто да пусне слуха, че вирусът не може да засегне никого, който в продължение на 24 часа ходи с такова перо в задника. После трябва да си тури ново.

Ето и друго. Безспорно масовото ограничаване на свободите е по-болезнена и потенциално по-опасна мярка от скока в цените на маските и дезинфектантите. Никоя власт няма да пропусне възможност да стъпи по-здраво на шията на народа. Обаче затягането на режима в мирно и безоблачно време ще предизвика ропот, ще се надигнат правозащитни организации и гражданското общество ще мрънка. Виж, в условията на криза е друго. Ако кажеш на народа: „Като неотложна мярка за безопасност утре ще ви избесим всичките“, народът отзивчиво ще попита: „Въже ние ли да си носим, или ще осигурите по линия на щаба?“. В условия на криза явно или завоалирано се ограничава и свободата на словото. Дори да няма закон за цензурата, говорителите започват да си налагат добре познатата от годините на тоталитаризма автоцензура. И в крайна сметка важни неща остават неизказани, грозни безобразия и злоупотреби минават тихомълком, без никой да им обърне внимание. Достатъчна е дори само фиксацията в един единствен проблем. Докато говорим само за вируса, не ни остава време да говорим за други важни неща, а те не спират да се случват и често са по-реални от самия вирус.

Много са, много са заинтересованите страни, които не искат пандемията да отшуми и вече ни убеждават как ще продължи поне две години. За същото ни убеждаваха и при свинския грип и сега разчитат никой да не си спомня. В тяхна услуга е и цялата професионално организирана и щедро финансирана паникьосваща кампания. Затова питам: няма ли да дойде време, когато със същия професионализъм и със същата щедрост ще се финансира и една утешаваща кампания? От същите световни центрове, от които сега се пръска страхът (напр. СЗО), да потекат струи на мир и спокойствие. Да кажат: „Всичко свърши, клето човечество! От утре можете пак да ходите на молче и на дискотека. От утре може да свалите маските и пак да се погледнете в лицата“. А? Дали ще има такава кампания? Съмнявам се. Затова продължавам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен, пък ако в него се окажат централите на ООН и СЗО - такъв им бил късметът.