На старта на българското председателство на Съвета на ЕС европейската редакция на влиятелното издание Politico, дава ценни съвети на европейските чиновници, които ще се сблъскат за пръв път с българската действителност през следващите шест месеца.

Полусатиричният материал с многозначителното заглавие "Наръчник за оцеляване на еврократи в София" разяснява характерни, но малко познати на чужденците факти за България, като се започне от "обратното" кимане с глава за съгласие и несъгласие, таксита "копърки" и се стигне до анализ на родната бюрокрация и чиновнически апарат, с който на европейците ще се наложи да работят.

Авторът Кристиан Оливър дава ценни съвети за прекарване на свободното време, сред които посещение на опера за едва 5 евро и многото кулинарни възможности на органичната/био революция в храненето, тъй модерна у нас в последно време. Той също така предупреждава гостите на столицата да не очакват любезни усмивки от софиянци, но в същото време ги уверява, че "българите имат най-добрата кухня в Европа".

Според Оливър срещата на европейския бюрократ с родната администрация ще е „разрушителна за душата” и след преживяното ще му е нужна още културна програма за превъзмогване на щетите.

„Българите са умни. Обичат шаха и олимпиадите по математика, работят в Силициевата долина. Проблемът ви е, че старата гвардия в политиката и по министерствата може да бъде излишно формална, снизходителна, склонна да пречи и не съвсем малко корумпирана. С много от тези хора може да се постигне малко – някои работят за мафията, за Кремъл или и за двете”, пише Оливър.

Той предлага на еврократите и описание на различните видове „апаратчици” в България. Те биват Dârven filosof („изключително скучен, който не спира и не спира да боботи от позицията на превъзходство; разпространен”), Tutmanik („най-просто казано, глупак; далеч не е застрашен вид”), Bai Ganyo („безсрамен опортюнист, който ще търси нещо за себе си във всяка ситуация; трагично често срещан”), Mutra („дебеловрат мафиот, лошият му вкус е по-добър само от женския подвид – мутресата”), Nekadârnik (“негоден за нищо; има го почти навсякъде – гълъбът на бюрократичния свят”).

В края на текста Кристиан Оливър се обръща към еврочиновниците, на които е време да отпътуват от страната ни обратно към Брюксел, с въпроса: "Сигурен ли сте, че наистина искате да го направите?".