Бюджет 2019 подценява инфлацията

Процесът на преразпределение на доходи се засилва, но икономическият растеж се забавя

Държавата планира да похарчи почти 44,5 млрд. лв.

Дискусията за Бюджет 2019 все още продължава. В настоящата статия ще се спра по-подробно на макрорамката, приходите и разходите.

Макрорамка

Макрорамката е важен елемент при съставянето на бюджета, тъй като представя прогнозата за развитието на икономиката, която включва ефектите от водената фискална политика. Правителството не очаква ускоряване на реалния икономически растеж през периода 2019-2021 г. в резултат от своята политика. Реалният растеж през 2019 г. ще бъде умерен и ще достигне 3,7%. По-значима е промяната в номинално изражение, където се предвижда разширяване на брутния вътрешен продукт (БВП) с над 8 млрд. лв. (7,6%) спрямо 2018 г. до 116,4 млрд. лв.

Според проекта за бюджет основният източник на растежа ще бъде вътрешното търсене, движено от по-силните публични инвестиции и публично потребление. През 2018 г. растежът на инвестициите е подкрепен от относително благоприятната външна среда и най-вече от исторически ниската цена на финансиране. С повишаването на темпа на инфлация обаче търговските банки постепенно ще увеличат лихвите по кредитите, включително и инвестиционните, тъй като в противен случай доходността в реално изражение ще стане отрицателна. Това вероятно ще забави темпа на нарастване на частното потребление и инвестиции.

Приносът на външния сектор ще бъде отрицателен, като растежът на вноса ще надвишава този на износа. Това ще доведе до повишаване на дефицита по текущата сметка на платежния баланс до 6,1% от БВП, който няма да бъде финансиран от преки чуждестранни инвестиции.

Делът на преките чуждестранни инвестиции спрямо БВП е предвиден да бъде 3,6% през 2018 г., което означава около 2 млрд. евро. Данните за първите 8 месеца на годината показват 230,5 млн. евро инвестиции в България. Тоест през последните 4 месеца е необходимо да се реализират над 1,7 млрд. евро чуждестранни инвестиции, което изглежда изключително трудно постижимо. За 2019 г. е предвидено ПЧИ да нарастват с темпа на номиналния БВП, като запазят дела си от 3,6% и достигнат около 2,15 млрд. евро. Темпът на растеж е възможно да е коректен, но при значително по-ниска база от 2018 г. крайният резултат за 2019 г. вероятно също ще бъде по-нисък от очаквания в бюджета.

Темпът на инфлация ще се ускори спрямо 2018 г. Средногодишната инфлация според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) е предвидена да бъде съответно 2,7% и 3% през 2018 г. и 2019 г., вероятно ще бъде по-висока. Макрорамката обаче подценява инфлацията, а оттам приходите и разходите. Разходите за пенсии и заплати в бюджетния сектор не би трябвало да се различават значително от планираните. По-вероятно е да има разлики при разходите за издръжка. По-голям ефект се очаква и върху приходите, които може да се повишат дори повече от очакваните.

Приходи

1415_1_211846През 2019 г. приходите се очаква да достигнат почти 43,9 млрд. лв. Най-важният източник отново е данъкът върху добавената стойност с приходи от 10,8 млрд. лв., следван от социалноосигурителните вноски – 7,5 млрд. лв., неданъчните приходи – 6,6 млрд. лв. и акцизите – 5,3 млрд. лв. Приходите от преките данъци ще са съответно 3,9 млрд. лв. от данъка върху личните доходи и 2,7 млрд. лв. от корпоративни данъци, докато здравните осигуровки ще допринесат с 2,8 млрд. лв.

Най-динамичен растеж правителството прогнозира при неданъчните приходи и помощите и даренията – с над 30% спрямо очакваното изпълнение 2018 г. При първите нарастването зависи най-вече от въвеждането на ТОЛ системата и от концесията на летище София, докато при последните – от усвояването на европейските фондове. Вероятно и в двата случая забавянето ще продължи, което може да отложи реализирането на приходите за периода след 2019 г.

Едно от най-важните изменения в сила от 2019 г. е повишаването на максималния осигурителен доход от 2 600 на 3 000 лв. на месец. По този начин от хората с по-високи доходи от работна заплата ще се отнемат повече средства, т.е. ще се понижат техните текущи разполагаеми доходи. Срещу това те получават обещание за по-високи пенсии или обезщетения при безработица от държавното осигуряване, както и ще натрупват по-големи суми по личните си партиди в универсалните пенсионни фондове. Целта на тази мярка е да се увеличат приходите в бюджета, тъй като е необходимо да се финансират допълнителните разходи.

Разходи

1415_1_211847Нов елемент в мотивите към бюджета е формулирането и проследяването на ключови индикатори за изпълнение и целеви стойности. Тези индикатори общо взето са адекватни. Това, което не е описано в доклада обаче, е какъв е приносът на конкретната политика и мерките в нея за постигането на поставените цели. Не става ясно дали заложеното подобряване на индикаторите ще бъде резултат от действията през 2019 и следващите години, или ефектът от тях ще бъде минимален. Освен това липсва информация какво се случва при неизпълнение или преизпълнение на целите.

През 2019 г. държавата планира да похарчи почти 44,5 млрд. лв. (38,2% от БВП), като делът на разходите є се увеличи с 2,5 процентни пункта спрямо БВП в сравнение с 2018 г. Тенденцията след 2016 г. е в бюджета да се планират значително по-високи капиталови разходи, отколкото фактически се изпълняват. Това се отнася и за 2018 г., когато очакваното от правителството неизпълнение на публичните инвестиции е около 23%. При допускане за близък до тази стойност процент на неизпълнение през 2019 г., капиталовите разходи всъщност ще бъдат с около 1,5 млрд. лв. по-ниски от прогнозираните в проекта за бюджет. За сметка на това при наличие на достатъчно приходи текущите разходи ще бъдат увеличени.

Отново структурата на бюджета е доминирана от социалните разходи, които ще достигнат почти 14 млрд. лв. Основният им компонент са пенсиите, които ще бъдат увеличени от 1 юли със средно 5,7%, а максималният им размер ще нарасне от 910 на 1 200 лв. Същевременно продължава повишаването на пенсионната възраст и на осигурителния стаж. От друга страна се увеличава коефициентът за осигурителен стаж при новоотпуснати пенсии.

Най-висок темп на растеж (37%) се очаква при разходите за икономически дейности и услуги, които ще достигнат 8,1 млрд. лв. Разходите за здравеопазване ще достигнат почти 5,3 млрд. лв., като изпреварят тези за отбрана и сигурност (почти 5 млрд. лв.). Министерството на здравеопазването вече направи своите предложения за промяна във финансирането, които предстои да бъдат прецизирани и обсъждани. Междувременно увеличаването на разходите с над 500 млн. лв. спрямо 2018 г. изпреварва тази реформа и вероятно означава запазване на ниската им ефективност.

Разходите за отбрана ще нарастват и през следващите години във връзка с ангажимента пред НАТО до достигнат до 2% от БВП при очакван дял от 1,58% от БВП през 2019 г. Осигурени са средства за изпълнение на проектите за покупка на бойни самолети, на патрулен кораб и на основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от механизирана бригада.

През 2019 г. продължава целенасочената политика за увеличаване на заплатите на учителите. Началната заплата ще бъде повишена от 760 на 920 лв., като целта е да бъдат привлечени млади хора в професията. Понастоящем делът им е едва 8% от педагогическите специалисти, докато през следващите 8 години се очаква да се пенсионират около 40 хил. учители. Като цяло средните заплати ще бъдат повишени с 20%, като целта е през 2021 г. те да са два пъти по-високи спрямо 2017 г. Освен това ще се разшири ролята на дуалното обучение, като ще се включат повече работодатели.

Както и през настоящата година, мерките относно висшето образование са по-слабо застъпени и съответно получават значително по-малко допълнително финансиране. Предвидено е въвеждането на диференцирано заплащане, обвързано с постигнатите резултати от научно-изследователската дейност, както и промени при финансирането на двете най-големи научи организации в страната – Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

През 2019 г. са предвидени разходи в размер 2,23 млрд. лв. за Фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Те са увеличени с 1,76 млрд. лв. спрямо настоящата година, като средствата ще се използват за компенсиране на разходите на обществения доставчик, за премия за топлоцентрали и когенерации и за производителите от възобновяеми източници с обща инсталирана мощност над 4 MW, както и за покриване на натрупани задължения от предходни периоди.

През 2019 г. се предвижда стартиране на електронната система за събиране на таксите за ползване на републиканската пътна мрежа на база изминато разстояние за товарните автомобили и на база време за леките. ТОЛ системата би трябвало да бъде въведена в експлоатация в средата на годината и да обхване магистралите и първокласните пътища, като генерира допълнителни приходи от такси. Освен това се предвижда продължаване на изграждането на автомагистралите „Струма“ и „Хемус“ и стартиране на строежа на магистрала „Калотина – София“.

Изводи

Цялостната оценка за предприетите мерки е, че в краткосрочен период те ще повишат съвкупното търсене при икономика, която според оценката на правителството се намира на потенциала си. Инфлацията също се ускорява. В резултат от тези развития ще се засилва процесът на преразпределение на доходи, докато икономическият растеж вероятно ще се забавя.

Данъчните приходи са консервативно планирани, така че вероятно ще бъдат изпълнени през 2019 г. За разлика от тях останалите приходи вероятно няма да се реализират в заложените размери. Капиталовите разходи и вноската в бюджета на ЕС също няма да се реализират изцяло. Нарастването на текущите разходи обаче представлява риск в средносрочен период, тъй като те са по-трудни за понижаване и могат да допринесат за високи дефицити при понижаване на икономическата активност.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Капитал и пазари