Звездата говори за киното, еротиката и Европа

Беше забавно да съм момиче на Бонд

Една любовна връзка изисква много работа, тежък труд. Първите месеци са винаги прекрасни, но после става сложно и трудно

Като актриса за мен е важно да гледат образите, които изграждам, а не начина, по който изглеждам. Иначе все едно съм модел

Ева Грийн е великолепно френско бижу, което успя да плени въображението и на американската публика с роли във филми като „Град на греха” и „Казино роял”, където беше едно от най-разкошните момичета на Джеймс Бонд. Грийн започва в Европа като театрална актриса и дебютира в киното преди 15 години с роля в еротично-политическия опус на легендарния Бернардо Бертолучи „Мечтатели”. Тази роля я превърва в една от най-желаните жени в киното и тя си изгради репутация на смела актриса, която не се страхува от голите сцени и дори търси плътските провокации, за разлика от своите по-пуритански настроени американски колежки. В последно време Грийн се отличи с роля в трилъра „Еуфория”, където си партнираше с друга топ мацка от екрана - Алисия Викандер.

- Ева, разкажете малко повече за филма „Еуфория”, с който заслужихте поредните високи оценки за играта си?

- „Eуфория” е изключително атрактивна история с много качествен екип, за мен беше удоволствие да участвам. Филмът е англоезичния дебют на шведската режисьорка Лиса Лангсет, която познаваме от ”Pure” и ”Hotell”. Действието на ”Eуфория” се развива в близко бъдеще и се фокусира върху две отчуждени и различни по характер сестри – екстровертната фотографка Инес (Викандер) и интровертната Емили, която играя аз. Двете предприемат пътуване до ”най-красивото място на този свят” – имение в горите на европейска провинция, където Инес научава ужасяващата истина, че сестра й умира и иска сама да избере края си. Ужасена, Инес се бори да разбере мотивите на сестра си, докато двете се изправят срещу проблемите от миналото и по-важното, срещу тяхното бъдещ. Имах честта да си партнирам още с Шарлот Рамплинг, Чарлс Данс, Ейдриън Лестър и Марк Станли. Чудесен филм се получи.

- Какви образи харесвате?

- Обичам образи, които имат силна фасада и крият тайни зад нея. Персонажи с процепи и пролуки.

- Такава ли беше героинята Ви Ава Лорд в „Град на греха: Жена, заради която да убиваш”?

- Да, точно такъв. Там изиграх вариация на архетипния образ на фаталната жена, но показах и слабостите на персонажа, тайните и страховете на тази привидно силна дама. Целият филм е упражнение в жанра на noir киното. Кадрите са композирани така, че да напомнят на комиксови страници и да потопят публиката в изцяло нов свят на секс, смърт, поквара, обреченост, алкохолни изпарения и цигарен дим. Режисьорите Робърт Родригес и Франк Милър предлагат великолепна черно-бяла визия с контрастни светлосенки и отделни цветни петна тук и там. Черното е дълбоко, богато и всеобхватно. Светлината е в ролята на доминиран партньор с ярки бликове и процеждащи се през мрака лъчи. Любовта към жанра и към киното като цяло личи във всяка смела монтажна връзка, във всяко виртуозно движение на камерата. Флуидността на режисьорското око е балансирана от наситени близки планове, които стоят особено приятно и някак театрално в стерилната виртуална среда. Тук формата е съдържание и това е страшно възбуждащо и интригуващо.

- Естетиката ли Ви привлече към филм като „Град на греха”?

- Да. И историята. Драматургичната структура преплита отделни сюжети и образи, вдъхновени от жанра на „черния филм”, достигнал своя апогей през 40-те години на миналия век. Тук се срещат образите на фаталната жена, девойката в беда, обречения елегантен губещ, бруталния и властен престъпник, мъжа с тъмно минало, тормозен от вътрешните си демони.

- Приличате ли на Ава от филма в реалния живот?

- Не. Точно заради това исках да я изиграя. Целта ми беше да се видоизменя, да се потопя в персонаж, който е толкова отдалечен от мен. Аз например не си падам по флиртовете. Когато обичам някого, аз давам всичко от себе си, може би дори преалено много. Една любовна връзка изисква много работа, тежък труд. Първите месеци са винаги прекрасни, но после става сложно и трудно. Не е толкова страстно и лудо.

- Вие нямате проблем с голите сцени. Защо в Холивуд е толкова страшно да покажеш кадър с женски зърна?

- Не разбирам тази пуританщина. Това ли е проблемът. Женските зърна не са причина за насилие, хаос, война. Не зърната убиват деца. Обществото трябва да се фокусира върху важните и тревожни неща, които се случвват, върху войните, а не върху зърната. Има толкова много насилие по света. Толкова много неща, за които да се притесняваме освен показването на голота и зърна.

- С готовността си да се събличате потвърждавате стереотипа за френските актриси, които са по-освободени пред камера...

- Мит е, че всички французойки са освободени, изискани и секси. Но европейското усещане за кино е по-различно. Аз обичам рисковете. Когато хората ми кажат, че съм красива направо ми иде да се гръмна. Като актриса за мен е важно да гледат образите, които изграждам, а не начина, по който изглеждам. Иначе все едно съм модел. И ми е трудно да се гледам на екрана. Върша си работата и продължавам напред. Иска ми се да мога да се наблюдавам като зрител, това може би ще ми помогне да се развия като актриса. Но не съм достатъчно смела. Много е трудно да се гледам как играя – сякаш наблюдавам един напълно различен човек.

- Как се справяте със славата?

- Трудно. Страшно много хора желаят да бъдат известни в нашето съвремие – певци, артисти, шоумени. Когато си много чувствителен като мен е важно да си силен. Не трябва да обръщаш внимание на хората, които те мразят. Успехът е много деликатно и измамно явление. Зависиш изцяло от желанията на другите и е много трудно да се чувстваш спокойно. Но пък ми беше забавно да съм момиче на Бонд в „Казино роял”. След този филм започнаха да ме разпознават страшно много по улиците. Никога не съм се интересувала от историята на този тип образи. Свързаха се с мен и всичко се случи супер бързо.

- Интересувате ли се от политика?

- Не се въвличам в политически дебати, не съм политическо животно. Живея си в моя изолиран свят, заобиколена от класическа музика. Аз съм мечтателка и наистина понякога обитавам една паралелна реалност.