На шега, на майтап, но преди много години в разговор с колега за предимствата на членството на България в ЕС изтъкнах един много близък до сърцето ми факт – Нова Каледония. Докъдето, на теория и практика, още утре можеш да стигнеш с българския си червен международен паспорт, върху който пише „Европейски съюз“. Защото се простира дотам – до Океания. Буквално другия край на света. И ако се вземе предвид, че свободата на движение е основен стълб на европейската конструкция, след две световни войни на губещата страна, ощетявани и унизявани от Великите сили във всяко едно отношение последните 140 години, най-голямата полза за Бай Ганя от членството на страната в ЕС ще е възможността да се разходи на собствени разноски из колониалните придобивки, които събратята европейци са успели да запазят. След като са грабили с векове цялата планета, докато нашите предци са опъвали хамута. Да разпъне хоризонта нашият човек, както се казва. Да изправи гребена, а не всяко лято само да се шляе до Гърция и обратно и да си прави едни и същи снимки. Така де, профанизирам, но си е самата истина откъм факти. Доколкото България е част от Европейския съюз, дотолкова и презморските територии на бившите западни колониални сили са си провинция на София. Или ако искате Симитли – бъдете горди колонизатори!

С това въведение, разбирате че произведеният в неделя в тихоокоеанският архипелаг Нова Каледония референдум за независимост от Франция, е вълнувал авторът по някакъв начин особено лично. Не че съществува риск в скоро време да му се отвори път натам и да се е разтревожил дали ще му трябва виза. Да го наречем просто носталгия по младежката наивност.

Но по същество. Има един подигравателен израз „Проблемите на Първия свят“. Както предполагате е много популярен в Третия. Френската автономна територия Нова Каледония гласува в неделя на един според наблюдателите обречен на провал референдум за независимост. И прогнозите се оказаха верни. В крайна сметка, при избирателна активност от 80 %, 56,4 на сто от населението гласува за оставането в пределите на Франция на двата острова в Южния Тих Океан, които Париж управлява от 1853 г. Според официалните данни близо 27 процента от населението на Нова Каледония се състои от европейци, предимно от френски произход. Има видима част потомци на алжирски бунтовници срещу Франция, изселени в изгнание още през ХІХ век. Около 39 на сто от населението на Нова Каледония са коренни жители – канаки, докато останалите са пъстра палитра изселници от народите от Азиатско-Тихоокеанския регион. Нова Каледония има население от 270 хил. души, над 170 хил. от които имаха право да гласуват на допитването в неделя, което съдържаше един единствен въпрос – „Искате ли Нова Каледония да получи пълен суверенитет и да стане независима?“

Какво да откажат хората? Освен че има собствен химн и валута, и се самоуправлява по всички вътрешни въпроси, а тези отнасящи се до правосъдието, отбраната и външната политика си покриват от Париж, „Скалата“ получава на година 1,3 млрд. евро от републиканския бюджет. Тези пари пристигат винаги, въпреки че отстои на 18,575 километра от Хексагона – една от най-отдалечените от континентална Европа френски презморски територии.

Архипелагът е бил арена на етническо напрежение през 80-те години на миналия век. В резултат на размириците загиват над 70 души, а френското правителство постига споразумение с коренните жители – Договорът от Нумеа (формалната столица на Нова Каледония) от 1988 г., който проправя пътя за произведения в неделя референдум. Но преди всичко дава на канаките търсената автономия.

Мнозинството наблюдатели посочват, че решението на населението на Нова Каледония на референдума в неделя е и прът в колелетата на китайската експанзия в Тихоокеанския регион върху бивши френски владения. (б.р. - 74 години след началото на края на колониална Франция при Диен Биен Фу) След отцепването на Вануату от Франция през 1980 г. в последните три десетилетия Поднебесната империя не просто засипа с пари, но и превърна островната държава в свой икономически, търговски и военен преден пост в южния Пасифик. Дотолкова сериозен, че при последната обиколка на президента на Франция Еманюел Макрон в региона през май и срещата му с австралийският премиер Малкълм Търнбул, да е водеща тема на разговора. От онзи ъгъл на планетата Китай се вижда по-ясно, несъмнено. Особено, когато има заложени пари.

А за пари говорим сериозни. Тези 18 хиляди и 500 квадратни километра скали насред Тихия океан съдържат между 20 и 30 процента от познатите световни запаси на никел. Познат благодарение на френският учен Жюл Гарние, който посещава големият остров през 1864 г. и попада на минерала гарниерит, от който се извлича металът. С всичко това на ум е важно да посочим, че по данни на Международният валутен фонд (МВФ) Нова Каледония също така е и петата най-бързо развиваща се икономика в региона на Южния Пасифик, след Австралия, Нова Зеландия, Хавай и Папуа-Нова Гвинея, с Брутен вътрешен продукт (БВП) от 9,8 млрд долара за 2012 г. – една пета от българският през същата година. Та погледнете отново дестинацията.

С един билет в джоба

Но за да довърша мисълта си от разговора с колегата – през някои от западните си държави членки ЕС се простира върху 25 територии извън материка, практически върху всички континенти. Четирима бивши световни сатрапи приносители към това – Франция, Великобритания, Холандия и Дания. И ако покрай Брезкит сте се разтревожили за ваканцията ви на Каймановите острови, Британските Вирджински или екзотичните Туркс и Кейкос, винаги ще ви останат Таити, Аруба, Кюрасао или Сен Мартен. Ако не държите на Гренландия, разбира се!