Добрите хора на Бразилия искат да се отърват от социализма. Те не искат режима на Венецуела. Те искат либерална икономика и да защитават семейните си ценности. Не искаме утре да бъдем това, което е Венецуела днес. Това каза в понеледник пред репортери крайнодесният кандидат за президент на Бразилия Жаир Болсонаро, след като бе обявено че печели първия тур на вота с близо 48 на сто от подадените гласове и има над 17 % преднина пред идващия на второ място.

Според всяка аритметика бившият капитан от въоръжените сили на страната ще е следващият държавен глава на най-голямата икономика в Южна Америка и на девето място в света. Скандалният с изказванията и позициите си Болсонаро печели изборите в 16 от 26-те щата на Бразилия, както и във федералния район, където е разположена едноименната столица на страната. Крайнодесният кандидат има смазваща преднина в южния щат Санта Катарина, където 65,82 % от избирателите са гласували са него, но също така печели убедително в трите най-големи бразилски щати – Рио де Жанейро (59,79 %), Минас Жерайс (48,31 %) и Сао Пауло (53 %). Последният резултат е особено тежък за основния му опонент Фернандо Хадад от Партията на работниците, който е и бивш кмет на най-гъсто населения град в Бразилия, в Западното и в Южното полукълбо.

За ужас на природозащитниците и хората със здрав разум, Болсонаро, който по време на предизборната си кампания обеща да закрие бразилското министерство на околната среда, да отвори природните резервати за добив на подземни ресурси и въобще да изтегли Бразилия от Парижкото споразумение за климата, печели също така и в щатите от района на Амазонка – Рорайма, Акре и Рондония с над 62 на сто от гласовете и Мато Гросо с 60%.

Как се стигна до тази ситуация, ще попитате? Кратка ретроспекция: в периода 2000 – 2012 г. Бразилия беше най-бързо растящата икономика в света със среден годишен ръст от 5% на БВП. В този период страната се управлява от Партията на работниците, в лицето на бившите президенти Луис Инасио Лула да Силва и неговия приемник Дилма Русеф. В пика си през 2012 г. Бразилия задминаваше Великобритания като шеста икономика в света. На следващата година обаче започна да се задъхва и през 2014 г. официално влезе в рецесия.

Това съвпадна с мащабното разследване за корупция на бразилската прокуратура, известно като “Операция: Автомивка”, което започна от националната петролна компания “Петробрас” и бързо обхвана цялата политическа система на страната. Стотици политици и бизнесмени на местно и национално ниво бяха разкрити, че са получавали с години подкупи и са участвали в схема за пране на пари в размер на 9 милиарда американски долара. Президентът Дилма Русеф беше свалена с процедура по импийчмънт през 2016 г., а по-рано тази година нейният предшественик Лула да Силва също бе вкаран в затвора като част от разкритията по “Операция: Автомивка”. Последният настояваше, че обвиненията срещу него са политически мотивирани и до началото на септември, макар и зад решетките, беше не само кандидат за президент, но и откровен фаворит за спечелване на вота.

В крайна сметка Луис Лула да Силва не бе допуснат като легитимен кандидат, а на негово място в последните седмици от кампанията се появи бившият кмет на Сао Пауло Фернандо Хадад.

Който макар и да нарича себе си аутсайдер, е депутат в бразилския конгрес вече 27 години и има утвърдения имидж на скандален, и поляризиращ мненията политик. Във вижданията си Болсонаро се поставя някъде между американския държавен глава Доналд Тръмп и президента на Филипините Родриго Дутерте.

Иначе Жаир Болсонаро е роден на 21 март 1955 г. в градчето Глисериу, щата Сао Пауло. Завършва военна академия през 1977 г. и продължава службата си в артилерийските и парашутните войски. В публичното пространство в Бразилия Болсонаро се появява за първи път през 1985 г., когато по времето на военната диктатура в страната публикува текст, в който критикува равнището на офицерските заплати. Вкаран е в ареста за 15 дни, а две години по-късно е оправдан. През 1988 г. влиза във военния резерв с чин капитан. През 1991 г. е избран от Рио де Жанейро за депутат в конгреса от Християн-демократическата партия на Бразилия. Известен противник на равните права за малцинства, еднополовите бракове, абортите, Болсонаро е и защитник на икономическия либерализъм.

От нож се не бои

Жаир Болсонаро обяви намеренията си да се кандидатира за президент на Бразилия още през март тази година от името на Социал-християнската партия. Преди да я напусне и да се влее в редиците на Социал-либералната партия. Която от август издигна него и пенсионирания генерал Хамилтън Морао, съответно за свои кандидати за президент и вицепрезидент. Жаир Болсонаро влезе в световните медии в началото на септември, когато на предизборен митинг бе намушкан с нож, без опасност за живота. Нападателят бе заловен дни по-късно от бразилската полиция и определен като душевно нестабилен. А Болсонаро използва целия инцидент за допълнителен политически капитал.

За него

Народният отговор

Избирането на Болсонаро и неговото движение като аутсайдери – дори и да е бил политик от дълги години – е народният отговор на тези много близки отношения между държавата и бизнеса, които съществуваха с левицата и ляво-центристите. (...) И дори Болсонаро да казва много крайни, поляризиращи и опасни неща, той също така отправя правилните послания, поне що се отнася до пазара.

Арнаб Дас, британски икономически експерт

Глобално събитие

Възходът на Жаир Болсонаро не е просто обикновена бразилска сапунена опера. Става въпрос за събитие от глобално значение. Поредната глава от развиващата се история за разрушаването на либералните норми и възхода на популизма. (...) Ако завърши с победа на 28 октомври, Болсонаро ще е поредното допълнение към глобалния клуб на силовите лидери, където са Владимир Путин в Русия, Си Дзинпин в Китай, Нарендра Моди в Индия, Реджеп Тайип Ердоган в Турция, Родриго Дутерте във Филипините, Виктор Орбан в Унгария и разбира се, Доналд Тръмп в САЩ.

Гидеон Рахман, политически наблюдател за в-к “Файненшъл Таймс”

Бразилия, моля те!

Бразилия, моля те, разбирам че в момента сте отвратени от вашите политици и никоя от алтернативите пред вас в момента не изглежда особено вдъхновяваща, но всеки избор ще е по-добър от Болсонаро. Все още имате възможността да гласувате “Не него!” (б.р – лозунг на движението на народно недоволство срещу Болсонаро) и да не позволите на този човек да изнасили демокрацията ви.

Джон Оливър, американски либерален сатирик