Мнозина бяха изненадани да се озоват от една и съща страна с канцлера в дебата за бежан­ците

Представете си следната сцена. Вие сте германец с ляво ориентирани политически убеждения и живеете в Берлин - или Бремен, или Хамбург или дори Тюбинген. Обикновено гласувате за кандидати на Зелените или за Социалдемократическата партия на Германия (СДПГ). Един ден спирате в местния супермаркет (от която и да е верига), облечени със зимното си яке за високопланински условия и всекидневни обувки от градски тип. Докато сортирате пластмасовите си бутилки, за да получите отстъпка на касата, виждате приятел/ка, който/която също споделя левите ви политически убеждения, и ви пита кого ще подкрепите на предстоящите избори (б. р. - за Бундестага, датата през 2017 г. все още не е определена).

Оглеждате се, за да се подсигурите, че никой от съмишлениците ви от Зелената партия не е наоколо.

“Меркел”, казвате с приглушен глас.

Той/тя също се оглежда, преди да се изчерви: “Аз също”.

Вие и хипотетичният ви германски приятел/ка не сте сами, а двама от мнозината граждани на тази държава, които тайно - или не толкова прикрито - се надяват Ангела Меркел да оцелее през 2017 г. като канцлер на Германия.

Според проучване на германския всекидневник “Тагесшпигел”, публикувано миналия четвъртък, 20% от германците обмислят за първи път в живота си да подкрепят кандидати на коалицията ХДС/ХСС (б. р. - Християндемократическия съюз на Ангела Меркел и техните партньори от баварския Християнсоциален съюз).

Защо, ще попитате? За 19,1 процента от избирателите на Зелената партия и 11 на сто от тези на СДПГ причина за това е личността на жената, известна като “Мути” (б. р. - “мама” на немски език).

С лявоцентристката СДПГ, която според мнозина няма никакви шансове да спечели изборите, дори и посредством формирането на коалиция, с набираща сили крайнадесница, с популистка крайналевица и темата за идентичността като основна в дебата както за германските политици, така и за обществото за голяма част от германците Меркел не е просто още един кандидат. Тя е единственият им избор.

Политически лявоориентираните германци не тичат по улиците, открито демонстрирайки подкрепата си за жена, срещу чиято партия са се противопоставяли с години. Рафаел Петер, млад мъж от Марбург разказва, че дори да смята Меркел за “единствената възможност, която имаме”, той все пак няма да гласува за нея. Но разбира защо други леви гласоподаватели биха го направили. “Мнозина са разочаровани от социалдемократите, Зелената партия е потънала в спорове как най-правилно да се държи, либералите опитват да се преоткрият, а Левите (б. р. - буквален превод на името на крайната формация) са разкъсани във всички посоки”, споделя Петер. Но въпреки това той като лявоориентиран германец все още не е сигурен как трябва да гласува.

Според Милена Брехенмахер, която живее в Берлин, хората “не държат особено техни приятели да знаят, че обмислят да гласуват за Меркел, най-малкото защото тя е добър политик и единственият с реални шансове да спечели”. Само в неформални разговори, споделят политически наблюдатели, леви и центристки избиратели си позволяват да споделят, че биха могли, обмислят или са решили да подкрепят Меркел.

Но както показват резултатите от проучването на “Тагесшпигел”, голяма част от тях ще го направят. Отчасти това се дължи на факта, че могат да си позволят мисълта, че подкрепяйки Меркел и нейния ХДС, все пак остават верни на своите политически убеждения. Както отбелязва наблюдателят Корнелиус Адебар от фондацията “Карнеги”, практиката на коалиционната политика, практикувана в парламентарната система на Германия, улеснява някои избиратели да оправдаят подкрепата си за Меркел върху конкретни проблематични теми, въпреки това оставайки верни на партиите си. “Тяхната - не толкова тайна - надежда е, че партията им ще направи коалиция с ХДС след изборите”, смята той.

Реално погледнато, перспективите за коалиция - и самата структура на германската политическа система - са сред основните причини Ангела Меркел да се радва на такава подкрепа от страна на левицата и центъра. Някои гласоподаватели виждат в нея лидер, който е изместил позициите на ХДС в центристко направление. И дори това да предполага че е изправена пред разрив с по-консервативното баварско копие на нейната партия, ХСС, също така означава, че ХДС вече е много по-приемлива опция за тези, които не биха си и представили да гласуват за тази партия преди десетина години.

Позицията й (б. р. - на канцлера Ангела Меркел) за приемането на бежанци - срещу острата съпротива на германската десница - помогна немалко за привличането на гласове от лявото пространство. “В края на 2016 г. лявоориентираните хора приветстваха отношението на Меркел към бежанците”, обяснява Брехенмахер. “Те също бяха изненадани да се озоват от една съща страна с канцлера в дебата за бежанците.” Арун Фрай, кандидат за магистър, споделя: “Категорично смятам, че прогресивното й отношение към имиграцията привлича доста сериозен брой избиратели от левицата и центъра.”

Иронията идва от факта, че по въпроса за бежанците Меркел доста бързо втвърди тона си. Това означава, че хора и от двата края на политическия спектър реагират на нещо - нейната предполагаема откритост към бежанците - “което не е съвсем реално”, смята стипендиантът към мозъчния тръст “Ню Америка” Яша Мунк.

Нищо от казаното дотук не предполага, че всички леви избиратели в Германия гледат към Меркел в търсене на спасение: има лявоориентирани гласоподаватели извън членската маса на Зелените и СДПГ, които няма да гласуват за нея, независимо дали прикриват или не намеренията си. Крайнолевите партии се ориентират към популизма, антилибералната част от политическия спектър, и са в открито съревнование за гласове с крайнодесните от “Алтернатива за Германия”.

Едновременно с това за хора като Брехенмахер и Фрай става въпрос за насила подклаждани страхове, че социалдемократите и крайната левица могат да се обединят и да победят Меркел. Което е още една причина, според тях, германците да се бъдат единни - независимо дали прикрито или явно - в подкрепа на победата на “Мути”.