Потребителските цени са нараснали с 3,1% в края на 2019 г.

Най-голяма увеличение има при хранителните стоки

Причините могат да се търсят както в ниските лихвени проценти, така и в дисбаланса на трудовия пазар

Eдин от показателите, за които информацията за 2019 г. като цяло вече е достъпна, е инфлацията. Тя е от значение както за домакинствата, за вземането на решения от бизнеса, така и за държавния бюджет и за паричната политика на централните банки. Често миналите стойности на инфлацията са ориентир за нейното бъдещо развитие и се използват за индексация на икономически променливи като заплати и плащания по договори.

Мнозинството икономисти биха се съгласили с Нобеловия лауреат Милтън Фридмън, че инфлацията винаги и навсякъде е паричен феномен. Тоест тя е резултат от по-бързото увеличение на количеството на парите спрямо производството. Инфлацията е процесът на покачване на цените, но не винаги най-често използваният измерител за нея - промяната в индекса на потребителските цени - реагира веднага на промяната в паричната маса. Доказателство за това е развитието на паричната политика на големите централни банки през последните години, които масирано печатат пари чрез т. нар. количествени улеснения.

Така Европейската централна банка съчетава количествените улеснения с политиката на отрицателни лихвени проценти, но въпреки това не успява да постигне целта си за инфлация от 2% и прогнозата за тази година е тя да се задържи около 1,2% и за пореден път да остане далеч от тази цел. Федералният резерв също предприе намаление на основните лихвени проценти на паричната политика с три стъпки по 0,25 процентни пункта всяка. ФЕД рестартира и програмата си за покупки на краткосрочни държавни ценни книжа и предоставяне на допълнителна ликвидност на паричния пазар, която е със сходно въздействие като количествените улеснения.

Тази изобилна ликвидност не доведе до нарастване на потребителските цени, но създаде условия за появата на “балони”, при които цените на активите трайно надхвърлят фундаменталните фактори, които ги определят. Създават се условия за покупка на финансови активи и моментът е подходящ за нови емисии. Борсовите индекси повсеместно се повишиха през изминалата година с над 20%, като някои от тях достигнаха рекордно високи нива. В САЩ примери за подобни борсови индекси с много голям растеж са: Dow Jones (22%), NASDAQ (35%), S&P 500 (29%). В Европа могат да се посочат следните индекси - Euro Stoxx 50 (25%), DAX (25%), CAC 40 (26%).

Друг пример за влиянието на голямото количество напечатани пари е фактът, че повечето членки на еврозоната без проблем емитират държавен дълг с отрицателна доходност, което е признак на неглижиране на риска от страна на финансовите пазари. Тези държави са твърде различни от гледна точка на икономическа и фискална стабилност, но въпреки това имат сходна доходност по дълговете си. Така пазарите под влияние на централните банки им осигуряват изключително евтино финансиране, което намалява стимулите им за извършване на структурни реформи.

Друг тип активи, чиито цени се повишават бързо при наличие на голяма ликвидност, са недвижимите имоти. Според статистиката на Евростат, някои страни от еврозоната отново, подобно на ситуацията преди Глобалната криза, отбелязват двуцифрен годишен растеж на цените на жилищата през третото тримесечие на 2019 г. - Латвия (13,5%), Словакия (11,5%), Португалия (10,3%). В България растежът е с 5,4%, като този темп е сходен с развитието в Малта, Австрия и Холандия. С натрупване, спрямо третото тримесечие на 2008 г., когато фалира Лемън Брадърс и се глобализира кризата, промяната в цените на жилищата в някои страни е доста сериозна: Люксембург (78%), Германия (58%), Унгария (57%), Португалия (34%). Подобно надхвърляне над предкризисните нива може да се разглежда като сигнал за прекомерен растеж и носи рискове при евентуален спад, тъй като недвижимите имоти имат своята функция и на обезпечение при кредитиране.

Има различни измерители на инфлацията, като е възможно да се използва промяната на индекса на потребителските цени в края на годината или средногодишно. За целта на международните сравнения в рамките на Европейския съюз се използва хармонизираният индекс на потребителските цени. Средногодишните стойности на индекса се използват и при критерия за стабилност на цените от Маастрихт, който е задължителен за изпълнение преди присъединяването към Еврозоната. Според него инфлацията не трябва да надхвърля с повече от 1,5 процентни пункта средния темп на трите страни от ЕС с най-добро представяне по отношение на ценовата стабилност (обикновено се избягват страни с дефлация, която не се дължи на чисто икономически фактори).

През 2019 г. средногодишната инфлация в България според хармонизирания индекс на потребителските цени е 2,5%, което є отрежда седмо място в ЕС по този показател. С най-ниска инфлация са Португалия (0,3%), Кипър (0,5%) и Гърция (0,5%). Стойността на критерия е 1,93%, което показва, че България все още не изпълнява този критерий. Той се очертава и като най-труден за изпълнение след предстоящото влизане в Механизма на обменните курсове (ERMII) и това се дължи на процесите на конвергенция към средните нива на доходи и цени в еврозоната. При този процес местните показатели трябва да растат с по-висок темп от средноевропейските, а критерият се формира според данните за трите страни с най-ниска инфлация.

Освен това се разглеждат и критериите за реална конвергенция. Един от най-важните от тях е покупателната способност на дохода на човек от населението, според която България (50%) сериозно изостава от желаните 70% от средната за ЕС. Критериите за реална конвергенция не са заложени в нормативната уредба. Те обаче предупреждават за евентуалните рискове от присъединяване към еврозоната без достатъчно добра подготовка в икономическо отношение. За разлика от тях критерият за инфлация е задължителен, а изпълнението му твърде вероятно ще изисква по-продължителен престой в обменния механизъм и той ще надхвърли минималните 2 години. Пример за това са Литва, Латвия и Естония, които престояха доста повече от тези 2 години в споменатия механизъм.

За анализ на инфлацията в България през 2019 г. ще използвам натрупаната инфлация към края на годината, която е в размер на 3,1% според хармонизирания индекс на потребителските цени. Това е най-високата стойност за последните 7 години. През 2018 г. инфлацията е била 2,3%, т. е. се изпълнява прогнозата ми от предходни статии за ускоряване на инфлацията през 2019 г.

Причините могат да се търсят както в ниските лихвени проценти, тъй като на практика чрез валутния борд се внася паричната политика на еврозоната. Освен това е налице дисбаланс на трудовия пазар, където липсва работна ръка, и това води до висок растеж на заплатите. Административно определените цени също оказват своето влияние, но някои от тях зависят от международните цени на енергийните ресурси, които не отбелязаха увеличение през изминалата година. Важен фактор в посока понижение на инфлацията е относителното поскъпване на българския лев спрямо валутите на търговски партньори извън еврозоната.

Ниските лихвени проценти по кредитите и повишението на заплатите допринасят за нарастване на потреблението в реален размер с 5,7% през първите девет месеца на 2019 г. (за които са налични данни). Потреблението е основен фактор за нарастването на вътрешното търсене и инфлацията. За съжаление, проблемите в бизнес средата демотивират инвестициите и при тях не се наблюдават подобни темпове на растеж. Така той е едва 0,7%, което е проблем пред потенциала за средносрочно икономическо развитие.

В процеса на конвергенция е логично да се очаква по-бързо нарастване на цените на услугите, отколкото на стоките, тъй като при първите те са относително по-ниски спрямо средноевропейските и по-голяма част от тях се считат за нетъргуеми. Но през изминалата година най-висока инфлация (6,8%) се наблюдава при хранителните стоки, която далеч надхвърля нивата от предходните години. Най-голямо е увеличението на цените при месото и месните продукти (16,3%), което най-вероятно се дължи на африканската чума по свинете и пониженото предлагане. Цените на плодовете нарастват с 11,3%, като вероятно е свързано с лоша реколта, но може да бъде и признак за проблеми пред конкурентоспособността на отрасъла. Цените на хляба и зърнените храни нарастват с 3,1%, което е значително по-нисък темп от този през 2018 г. (11,2%).

Услугите нарастват с 3%, което е сравнително умерена стойност. Влиянието на административните цени най-често се наблюдава при водоснабдяване (инфлация от 5,4%), електроенергия (2,9%) и топлоенергия (3,5%). Тук не се регистрират съществени изменения, като инфлацията при топлоенергията е далеч по-ниска от предходните години. Малко по-висока е инфлацията при събиране, отвеждане и третиране на отпадни води (9,3%), но като цяло проблемите във водния сектор и огромните по размер необходими инвестиции там подсказват потенциал за висока инфлация през следващите години, ако вложенията бъдат направени.

По-висока е инфлацията при пакетните услуги за почивка и туристически пътувания (11,7%), което вероятно е една от причините за недостатъчно силния туристически сезон през предходната година. Инфлацията в групата ресторанти и хотели е 5,6% и е по-висока от предходните години.

Като цяло през 2019 г. се наблюдава прогнозираното от мен в предходни статии ускоряване на инфлацията. В по-дългосрочен период поради процесите на конвергенция и липсата на реформи в ключови сектори, които могат да увеличат производителността и ефективността, инфлацията би трябвало да превишава трайно тази в еврозоната. От друга страна, забавянето на икономическата активност би могъл да е факторът, който силно да понижи темпа на инфлация.