Идва мъртвият сезон за телевизиите. Възкресението наесен.

Всичко това прилича на некролог. Краят настъпи за „Мастършеф“. На другия ден го последва „Смени жената“. „Бригада „Нов дом“ изчезна. Не беше пожален и „Скъпи наследници“. Приключи и „Комиците и приятели“. Вчера беше грандиозният финал на „Гласът на България“. Остават да запълват времето предимно сериалите и новините. И всичко това само в Би Ти Ви. Ако изброим сезонните загуби и в другите телевизии, ще заприлича на подписка. Щастливите телевизионни труженици нахлузват джапанките, напълват чантите с мазила против изгаряне, слагат шапки и слънчеви очила и потеглят към морето. Дежурните, които остават да работят, гледат тъжно като сирийски деца.

От финала на този сезон можем да гадаем какво ще ни предложат през есента. Да започнем от музикалните предавания. Още в началото на тази рубрика написах, че е недопустимо да се представя вота на зрителите като се чете от някакви листчета, без да се показва резултатът на електронния екран. Водил съм предаване с гласуване на зрителите и нямаше никакъв проблем резултатите да се показват „на живо“. И за „Като две капки вода“ се изказаха подозрения, че листчето с резултатите беше подадено на водещите съмнително бързо, след края на гласуването. Впрочем до самия финал продължи толерирането на някои любимци на журито за сметка на такива звезди като Софи Маринова например. Винаги ще има любимци и онеправдани, но съмненията за манипулации с вота на зрителите уронва авторитета на телевизията. Изглежда имат основания коментарите, че някои от лансираните любимци после се оказват в отбора на продуцентите за участия в други предавания, сериали и реклами.

В „ Гласът на България“ този път не се натрапваха интересите на членове на журито. Прекаляваха този път с фалшивата веселба на иначе сериозни и авторитетни хора. Недоумявам само защо ексцентричният външен вид на двамата водещи се оказва единственото им „достойнство“, а речникът им се свежда до суперлативите „мега яко“, „турбо яко“, „гига яко“ и още 2-3 израза. Бих препоръчал на авторите на подобни шоута да се вслушват повече в критичните бележки към техния труд , още повече, че работят с готови формати и не влагат кой знае какво собствено творчество. И нека Фънки не прави компромиси с взискателния си вкус.

Обичам да цитирам един французин, че храненето е най-интимното общуване с околната среда. Прочетете го няколко пъти, замислете се над думата „интимно“ и ще разберете какъв дълбок смисъл има в това изречение. Самият аз съм ценител на добрата храна и следях доскоро всички кулинарни предавания, дори съм участвал в някои от тях. Моята философия е, че добрият готвач черпи идеи и продукти от родната природа, спазва традициите на своята баба и майка, и е толерантен и любопитен към кухнята на чужденците. В последно време кулинарните предавания у нас се плъзнаха по снобизма на „здравословните“ диети в жълтите медии и се развихриха едни рецепти за ястия със сьомга, броколи, брюкселско зеле и други подобни. Разни кифли със самочувствието, че са светски личности, защото са ги показвали как задоволяват физиологичните си нужди по телевизията и без да са готвили никога в живота си, предлагат на гостите си някакви нескопосани свои кулинарни постижения. Самите кулинарни надпревари неочаквано заприличаха на филми на ужасите, а мастер шефовете се държат като зли и садистични гангстери. Знам, че пионерите като Ути и Звездев като че ли поизчерпаха идеите от репертоара на провинциалните лелки. Но кулинарното богатство на народа ни е неизчерпаемо, както е при фолклора. Много по-ценно е и участието на обикновени хора, които искат да покажат своите умения. Много по-стойностно е от фалшивите светски персони със съмнителна култура.

Своеобразен връх на външнополитическите усилия на страната ни след големия пробив в отношенията с Македония , европредседателството, налагането на темата за Западните Балкани на вниманието на Евросъюза, станаха посещенията на двамата ни първи държавни мъже в Русия. Не само защото от възстановяването на добрите руско-български отношения зависи нашата икономика, но и в по-широк политически смисъл. Стана дума за хилавата подготовка на така наречените ресорни репортери, които отразяваха посещенията. Съществен проблем има и в експертните коментари в политическите предавания. Те се плъзгат по смешната надпревара кой е по-виновен за кризата в тези отношения и кой е по-заслужил за излизането от нея. Един спокоен аналитичен тон ще покаже, че по-голямата част от българския народ е приел западните идеи за политическо устройство и затова спокойно насочва поглед и на Изток. Никой не може да обвини бившите соцстрани, които развиват добри отношения с Русия днес, че са имали някакви сантименти към нея в близкото минало. Нито Унгария, нито Словакия, да не говорим за Германия. Колкото са били самостоятелно мислещи тогава , толкова самостоятелни са и днес. Нека мъдро си изясним къде сме ние.

Тревожно футболно лято

Колкото повече наближава Световното по футбол в Русия, толкова повече ще зачестяват опитите да бъде дискредитирана страната–домакин. Ако темата за допинга е поизчерпана, сега започва кампанията за малайзийския самолет , свален над Украйна. Проучванията на експертната комисия точно сега установи, че виновна била Русия. Следва продължение. Футболните емоции ще се редуват с политическо напрежение. Не е изключено да бъде провокиран и някой локален военен конфликт. Няма да има спокойствие за политическите журналисти.