Джендърите са логична последица от цивилизацията: не се размножават и работят като всички други, разсъждава върху широко обсъжданата тема философът

Константинос Марицас е роден в София през 1957 г. Баща му е грък политемигрант, юрист, а майка му – българка, литератор. Завършил е две висши образования – инженерство в Атина и философия в Софийския университет. Има много интереси, затова и магистратурите му са от две противоположни дисциплини. Център на неговите изследвания са еволюцията на човека и преходът му от природата към цивилизацията. Това, което желае хората да вземат от него, са въпросите, които задава, а не отговорите. Отговорите могат да се променят, но въпросите са най-ценното нещо. Стойността на една книга е отварянето на нови хоризонти, а не затварянето на старите, смята той. И така, неговият централен въпрос е: какво е цивилизация? Оттук започва всичко и не се вижда краят, за щастие.

Г-н Марицас, една от темите, която широко разглеждате в най-новата ви книга, е джендърството. Само течащият в обществото дебат ли ви провокира да я напишете или темата ви интересува много преди да възникне общественият интерес към нея?

Най-новите ми книги са две: The origin and transformation of Gender и The origin and transformation of Sexes. Издаването им и дебатът съвсем случайно съвпаднаха. Книгите ми са продукт от многогодишно изследване и публикуване и на други филисофски книги. Повече от три години ги пиша и в момента на издаването се разгорещи дебатът. Съвсем случайно, въпреки че би било добра реклама за мен, че уж съм предвидил или даже предизвикал дебата. Не, проста, най-обикновена случайност.

В древността обществата не са приемали хомосексуалността като обществен проблем. И все пак, имало ли е случаи, които са ги шокирали? Може би са превъзпитавали или по някакъв начин са въздействали на „друго възприемащите се”?

Ако говорим за праисторията, тогава съм сигурен, че не са приемали хомосексуалността като обществен проблем. И то по много причини. Първата е, че са имали много по-съществени проблеми от това да се занимават със сексуалните наклонности на всеки един. Второ, тогава обществото не е било като нашето, и най-важното може би е, че моногамията не е съществувала. Моногамията и семейството са доста „нови“. При полигамията хомосексуалността не е била проблем. Тогава силният, приспособеният, по дарвиновата теория, е оплождал всичките жени. Както в днешни дни всеки курник има един петел и много кокошки, един жребец за много кобили, един бик за кравите. С напредъка на цивилизацията, със създаването на обществото, семейството и най-вече религията, се появяват темите около хомосексуалността. Тогава религиите се заемат да обяснят този феномен. Във всички религии, включително и в християнството, първият човек е бил хермафродит (и Адам е хермафродит, съгласно Библията, Битие 1:27 - „И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.“) Другаде, например в гръцката митология, Хермафродит е бил божество, дете на Хермес и Афродита. И така обществото е приемало всичките индивиди, не се е „шокирало“ от различията. Целта на тогавашното общество е била оцеляването му в една враждебна природна среда и създаването на благоприятни условия за следващите поколения, за... нас.

Обяснявате, че необходимостта от работна ръка е една от причините да се толерира или възприема джендърството днес. Смятате ли, че природата допуска джендърството при хората заради някаква друга причина?

Може и така да се формулира. Просто казах, че природата, в наши дни – цивилизацията, от само себе си намира точката на равновесие. Джендърите са индивиди, които по физиология не се размножават. Така че те са едно решение, което идва като логична последица от цивилизацията: първо, не се размножават, тоест допринасят за намаляване на хиперпопулацията, и второ, работят както всички други. Като работа имам предвид следното: един мъж трудно би станал детска бавачка или маникюрист, но един джендър – с радост. И колкото технологията напредва, толкова работата ще става „по-изтънчена“. Вече строителите и миньорите са много по-малко, отколкото преди, но чиновниците се увеличават с голям ритъм. Не случайно приведох пример за професията „маникюрист“. Ще си позволя да цитирам от моята книга: „Египтологът Грег Рейдер, в реч в Далас, докладвал за гробницата на Нианкхнум и Кхнумотеп. Двамата мъже били маникюристи във фараонския двор 2400 г. пр. Хр. в древния египетски град Саккара и били погребани заедно като женена двойка“. Те не са строили пирамиди, не са воювали; били... маникюристи. Може би те са първите познати джендъри, приети от обществото. Относно последното, ако природата го допуска при хората заради някаква друга причина, ще ви отговоря с един виц:

Срещат се две планети в Космоса.

Как си? – пита едната.

Не съм добре – отговорила другата. – Хванах „хора“!

О, не се притеснявай! Това минава от самосебе си – отговорила първата.

Тоест, природата не се интересува от нашето оцеляване. Ние сами трябва да се погрижим за себе си и за планетата Земя.

Как трябва да разреши спора човечеството, след като различните общества отстояват различни позиции – северните народи например са по-толерантни или направо приемат за напълно нормално хомосексуалното поведение в семейството, но южните са като че по-консервативни. Защо е така според вас?

Най-големият проблем е да нямаш проблеми. А обществото е жадно за секс и кръв, за да задоволи нуждата от насилие – това е темата ми на бъдеща книга, ролята на насилието в обществото. По тази причина всеки повод за възникване на проблем е добре дошъл. Джендърството се оказа една тема, която може да се увеличи до проблем, както например футболът или извънземните. На същото ниво сериозност и значимост. Но нека поставим въпроса по същество. Колкото цивилизацията напредва, толкова напредва и джендърството, тоест появяват се все повече полови разновидности, джендъри. Това може да се обясни с две думи на базата на тестостерона. Както всички знаят, тестостеронът е мъжкият хормон. Колкото цивилизацията напредва, толкова мъжете губят тестостерон, стават по-мекушави, по-женствени, а обратно - жените печелят тестостерон, стават по-агресивни, по-мъжествени. Индивидите, които се раждат с различни нива на тестостерон, между мъжкото и женското ниво, са точно наречените джендъри. Подробно го описвам в книгата. Така е в сила една положителна обратна връзка: повече цивилизация следва повече джендъри и повече джендъри следва повече цивилизация. Северните народи са по-толерантни, защото при минус 20 или 40 градуса обществото, за да оцелее, трябва да е толерантно. Трябва да се грижи за членовете си, които не могат да оцелеят в природата, тоест на улицата. Докато на юг всеки може да оцелее в природата, да спи по площадите и да краде праскови от градините. Затова южното общество оцелява и без да е толерантно към членовете си, докато северното е принудено да е такова. Относно спора... няма спор. Човечеството един ден ще приеме, че то включва всички индивиди, независимо от нивото на тестостерон. Половете са само един начин на размножаване и нищо друго. В началото размножаването на живите същества е било безполово, както някои цветя и животни до ден днешен. Леко-леко, както пиша в книгата, половото размножаване се появило и двуполовите животни, и човекът завладяха планетата. Сега просто колелото се върти назад; може би от двуполовото размножаване вървим към безполовото. Това ще го разберем след милиони години, ако, естествено, оцелеем...

И ако е личен проблем самоопределянето, общественото мнение може ли и трябва ли да налага норма, която да се спазва, ако тя противоречи на мирогледа, религията, критериите за правилно и неправилно в живота?

Както казах преди, обществото е жадно за секс и кръв, за изкуплителни жертви. Вие, журналистите, го знаете най-добре... Да! Настоявам, че е личен проблем изборът при самоопределянето. Но не съм съгласен с обратното – джендърът да се възползва от този вид расизъм и да парадира за по-благоприятно отношение към него. Напомням „Евровизия 2014“, където победител беше травеститът Кончита Вурст от Австрия. Конкурсът е за песен, а не за „травестизъм“, но това наклони везната към „него“. Така че колкото е виновно обществото, толкова са виновни и джендърите, гледайки всеки да спечели от този „спор“.

Имало ли е спор и някакъв вид обществен дебат за приемане или не на джендърството като нормално явление в древността? Дайте примери.

Не е имало, защото не е имало нито общество, нито джендъри с днешния смисъл на термините. Припомням, че джендърите се развиват успоредно с цивилизацията. Първите джендъри са били хомосексуалистите. И ако приемем, че древна Гърция тогава е имала най-развитата цивилизация, там се е развил първоначално и хомосексуализмът, както всички знаем. И е бил поощряван по много причини. Първата, според мен, е била... военната. Когато войската съдържа хомосексуални двойки, те се бият по-сплотено, защитавайки се един друг. Мога да дам пример с Ахил и Патрокъл, Александър Велики и Хефестион. Също, при продължителните военни походи наличието на жени би бил голям проблем, който хомосексуализмът решавал много лесно. Втора причина е... философията. Мъжете са се отдавали на научни и философски търсения и беседи, докато жените са били затворени в гинеконита и са били само за да раждат деца. Изключение били хетерите, както е познато. И колкото по-изтънчени ставали мъжете, далече от насилие и физически труд (имало е роби за това), толкова хомосексуализмът напредвал, за да се развие до нас с вида на джендърство.

Спорът около джендърството показва ли степен на зрялост на обществата днес, на цивилизацията ни, или след векове ще ни определят като „недоузрели” в мирогледа и представите ни за правилно и неправилно поведение на личността?

Опасявам се, че имате право. Днес обществото ми напомня бебе, което опознава тялото си, играе с ръцете и краката си, сякаш са чужди, и се учудва, когато разбере, че са „негови“, че се подчиняват на неговите прищевки, че може да ги командва. Така и обществото опознава себе си, опознава членовете си, играе си с тях, още не вярва, че то (обществото) е те (джендърите). Изживяваме големи промени. Обществото доста се самоизмъчи, за да признае правата на жената, на децата, на животните. Сега дойде моментът да признае правата на членовете си. Правата на жената просто ускориха развитието на джендърите и я свалиха, нея, жената, от божествения й постамент. Но това е друга тема... Надявам се това интервю да провокира мисълта поне на един читател. Иначе е обречено на неуспех. Благодаря ви!