Кичка Бодурова: С Мими Иванова си простихме, няма за кога да се сърдим!

Със съпруга ми разбрахме, че заедно не можем, но разделени по-зле

Не е истина, че съм станала баба, но много бих се радвала на внуче

Дано човешкия разум се окаже по-силен от егото

Една от най-обичаните певици у нас - Кичка Бодурова е завършила Консерваторията през 1977 г., в класа на Георги Кордов. Същата година, красивата изпълнителка прави огромно впечатление на фестивала “Златният Орфей” и получава покана за работа в Германия. Там тя участва в много тв-предавания и дори записва песни на немски език в радио “Берлин”. Кичка гради успешна кариера и в Гърция, след като е забелязана от гръцки импресарио, който веднага подписва договор с нея. През годините, тя прави концерти на пет континента и има издадени 29 албума. През 1990-та, известната бургазлийка получава “Златна плоча” от “Балкантон” за продадени над 450 000 копия на плоча - постижение, почти без аналог у нас. Дълги години, певицата живееше предимно в Америка, където също има много успехи. Нейният рецитал в “La Strada” е заснет от големия тв-канал HBO. Тя е пяла и на престижните сцени на “Hollywood Palladium” и “Сизър Палас”. Популярната българка е носителка на редица отличия от музикални фестивали у нас и в чужбина. Изпълнителката има една дъщеря - Кристи, от съпруга си Крис Зарпас, а преди няколко години осинови и дъщерята на брат си - Маги.

Архивите на концертна дирекция на са изгорели, а унищожени, защото са откраднати милиони

- Кичка, отново си в България за два големи концерта в Летните театри на Бургас и Варна - на 27-ми юли и на 26-ти август. Какви изненади си подготвила този път за твоите почитатели, защото ти винаги представяш нещо ново и интересно? 
- Старая се да има нещо ново всяка година, по-различно. Тази година нарекох концертите ми “Неразказани истории” - ще разкажа интересни преживявания с мои колеги, с песни... Сигурна съм, че ще бъде интересно. Моите концерти са винаги като един празник - за мен и тези, които ме обичат! Пеем и танцуваме заедно до нашето море!

- Новата ти песен носи името “Времето лекува” - вярваш ли в това, защото понякога болката сякаш не минава с времето? 
- Всеки от нас е бил нараняван - дали в любовта, дали в приятелството. Въобще в човешките взаимоотношения. Всеки от нас е имал в живота си моменти, в които си е казал - как е възможно? Но ние трябва да превържем раната, да се вдигнем отново духом и да продължим. Животът ни е даден само по веднъж и трябва да се научим да преодоляваме болката на предателство, на неуспех, на разочарование... Времето лекува - определено!

Изпълнителката си мечтае за внуче.

- Голямата ти дъщеря Кристи ще присъства ли на концертите ти у нас и какво є харесва най-много в България? 
- Тя много харесва България. Харесва и това, че тук хората повече ходят пеша, зеленината, храната... На няколко пъти се е сблъскала с неучтивост, но ми каза: “Мамо, то е просто друг манталитета и аз го разбирам и трябва да свикна.” Не критикува. Тук думата “моля” не се употребява много, но определено є харесва в България. Тя ще дойде може би през август с нейна приятелка.

- Много се писа, че тази година твоята осиновена дъщеря Маги те е дарила с внучка. Какво беше усещането, когато я прегърна за първи път?
- Хубаво е, че задаваш този въпрос, за да направим едно уточнение. Това не е моята Магдалена, а една млада дама от моя фенклуб - тази Меги, която си татуира моите инициали на ръката. Разбрах, че са писали, че съм станала баба, но истината е, че не съм! А много бих се радвала на един нов живот. Сигурно и това ще стане скоро.

- С какви емоции гледа победата на Дара в “Евровизия” и как би коментирала това, че от може би най-хейтената певица у нас, за една нощ тя се превърна в най-харесваната?
- Да, и аз видях това. Дара е едно прекрасно същество - талантлива, вярваща в себе си, работлива - тези три неща са важни за успеха. Но и една ръка да те поеме. Това вече е късмет! Това, че някои не са приели песента в началото е нормално. Защото е различна, нестандартна песен. Не такава, с която да покажеш гласови възможности и няколко да танцуват около теб. Аз обичам абстрактните изкуства и виждайки началото на шоуто- танцьорите с краката нагоре и главите на стола, после размазаните устни с маски - аз видях света обърнат с краката нагоре, объркан - с войни, с изкуствени устни, с изкуствени лица и едно момиче иска да изкрещи - аз искам да бъда това, което съм - едни ме харесват и ме наричат ангел, други не - наричат ме дявол, опасна. А аз просто искам да съм АЗ! Много мисъл намерих в шоуто, видях колко труд е вложен - операторите да репетират заедно с тях!? Много пари са вложени в този проект. И още веднъж се доказва, че когато нещо не става с пари, става с много пари. Репетиции с вокален педагог в Гърция, шоуто в Швеция -пак репетиции... Това е единствената песен, която част от нея се снимаше с камери на екипа, които са репетирали заедно с артистите много пъти! Голям проект и много труд за 3 минути шоу.

С дъщерите си Кристи (вляво) и Маги.

- Ти самата сблъсквала ли си се с толкова много хейт?
- Бих искала да не се повтарям и да се оплаквам. Старая се да го приемам така - колкото повече един човек расте професионално, социално или материално - хейтърите стават повече. Но те са “малките хорица”, които сами признават, че са малки. Повечето, които пишат негативно се вижда, че са от фейк профили примерно. Ти се изкачваш по стълбата, а те гледат под полата ти отдолу. Защо да обръщаш внимание на мижитурки, които се крият зад измислени имена? 

- Тази седмица беше мащабният концерт, по повод “25 години БГ радио”. Можеш ли да си представиш, например в Гърция да има само едно радио, което да пуска тяхна музика?
- Това мисля, че е само в България! В Гърция се слуша само гръцка музика - 90%. Тъжна е картината у нас. Аз мисля, че когато нещо не е наред, трябва да се оправи със закон. Медиите са много важни за популяризирането на българската музика, във възпитанието на интерес и уважение към нея. Например, в САЩ няма как американска станция да излъчва чужда музика. Песента “Деспасито”, която бе тотален световен хит и е от Пуерто Рико, който уж е американски, но трябваше Джъстин Бийбър да изпее нещо в оригинала, за да я пуснат да звучи по радиото. Въпрос на уважение към родните ценности.

- А какво мислиш за другия абсурд у нас, че изпълнители като теб и Веселин Маринов, които пълните концертните зали, толкова рядко звучите в музикалните медии?
- Благодаря ти много за този въпрос - аз и Веско Маринов пеем песни, които са близки до сърцата на хората. На концерта на “БГ радио” попитах колежка за някои, които пяха там - дали имат концертна дейност и отговорът беше - не, дори не и в клубове! Оказа се, че тези, които правят концерти, седят да гледат тези, които не могат да правят самостоятелни концерти! Защо тогава не се пускат песни на изпълнителите, които правят концерти - това е критерият на публиката, която си купува билет да види артиста!? На Веско Маринов някои от концертите му са “вход свободен”. Браво на него, щом може! Аз съм щастлива, че ще оставя песни, които ще звучат и след мен - “Големият час”, “Обичам те, майко Българийо”, “У дома” - със сигурност. Пък щом са решили, че не заслужавам... Хората намират и слушат песните ми в интернет.

- Има твои фенове, които са целували телевизора, докато са те давали на екран. Кой е най-хубавият комплимент, който си получавала?
- Ти го каза - да, имала съм такива случаи навремето да ми казва жена, че мъжа є, като ме давали по телевизията целувал екрана! Друга ми е споделяла същото за баща си. В началото на моята кариера ми казваха колко съм хубава. Това много ме дразнеше - аз исках да ми кажат колко хубаво пея! Сега вече знам, че мога с песента да стигна до сърцата на публиката и ми е приятно да получавам комплименти. (Смее се.)

- Със съпруга ти сте заедно от много години. Кои са най-важните уроци, които научи за любовта през това време?
- Научих, че влюбването е магия и не виждаш “истинския” срещу тебе. Научих, че най-важното в любовта е да намериш своя приятел-партньор. Както се казва: не да се гледате в очите, а очите ви да гледат в една посока. Ние, както повечето семейства минахме през кризисен момент, но разбрахме, че “заедно не можем, но разделени по-зле” (Смее се.) 

- С Панайот Панайотов с времето доказахте, че няма реален конфликт между вас. А в какви отношения си с днешна дата с Мими Иванова и Развигор Попов? 
- В края на май, на рождения ден на Развигор аз му честитих. Написах и на Мими и є казах, че аз съм є простила, защото нямаме много време за сърдене. Всички грешим и трябва да си прощаваме. После тя ми звънна и си поговорихме. Важното е да сме здрави и да нямаме лоши мисли и чувства в сърцата си. И да си прощаваме! Всички ние грешим! 
 
- В песните и концертите ти си личи, че си много чувствителна - кои теми и събития те вълнуват най-силно в момента? 
- Вълнуват ме човешките отношения. Ядосвам се на неуважението ни един към друг. Например отиваш е общината. Трябва им копие от документа, който си занесъл. Копирната машина е до служителката, а тя ти казва: “Отидете да направите копие и елате!” Защо? Като машината е до теб и ти имаш нужда от копие!? Животът ще е по-лесен и усмихнат, ако си помагаме взаимно. Как бих искала да кажа на всички това! 

- Според теб, не е ли цинично отношението на политиците към възрастните хора у нас, голяма част от които са оставени с мизерни пенсии, вкл. и доказани изпълнители, а високите цени на много стоки стават непосилни за тях?
- Това е наистина така, както го нарече - и после вярвали в Бога!? А знаете ли, че аз също нямам нито пенсия, нито медицинска осигуровка? Уж щяха да гласуват един допълнителен списък, в който съм включена, направен преди 3 години - но още не е гласувано... Не е въпроса за 500 лв., но аз на тези години нямам медицинска застраховка тук! Годините, които съм работила в концертна дирекция също ги няма - изгорели били архивите! Не изгорели, а унищожени, защото са откраднати милиони, спечелени от нашите концерти. Интересно - кога ще гласува парламента за нас?

- Ти се вълнуваш и от събарянето на Паметника на Съветската армия в София. Какво те предизвика да напишеш пост по темата във фейсбук?
- Не е важно на коя армия е този паметник. Той е просто история. Не може да зачеркваш историята си. Лоша, грешна - тя е историята на народа ни, за поколенията. И се започва - Русия ни била окупирала. Ами, като деляха баницата след войната, българския пай го дадоха на Русия - това е истината. Винаги една малка държава трябва да служи на някоя по-голяма сила. Каквото и да е, не можем да се откажем от миналото си, то е наше. А най-голямата грешка е с мавзолея. Такава прекрасна сграда, можеше да бъде музей на комунизма, исторически, галерия... А сега е просто паркинг. Но както казахме - всички грешим. Да гледаме да не повтаряме грешките си.

- А следиш ли случая с незаконно построените къщи в района на Варна?
- Да, и моето мнение е, че е глупаво да се разрушава. Не знам какви са законите, но моето скромно мнение е - защо това не се одържави и всички тези прекрасни къщи да се продадат от държавата и с тези пари да се увеличат най-ниските пенсии, или да са като бонус за тези, които са в бедност... То е построено вече и според мен не трябва да се руши, а да се надгражда с мисъл. Така или иначе го взимат от този, който го е направил незаконно и по-добре да се използва с благородна цел.
 
- Живееш от дълги години в Америка. Сблъсквала ли си се с тъмните страни на шоубизнеса там, за които се заговори много покрай досиетата “Епстийн” и Пи Диди?
- Навсякъде има тъмни страни. Там се изкарват наяве. На други места остават тайна. Мислите ли, че Путин не е имал тайни срещи с жени и други безобразия? Хубавото на Америка е че излизат открито и казват повече от другите. Лошото там сега е, че не се гледа да цъфти собственият двор. Поне това е моето скромно мнение. Пи Диди е в затвора. А за Епстийн знаем, че това, което е правил е създадено от евреите за компромати на известни личности и ето че сега излязоха наяве. Но, в този свят на AI не можем да разберем коя снимка или информация е истинска и коя не. Светът стана много объркан и фалшив.

- Имаш ли обяснение за това, че Доналд Тръмп искаше да е миротворец и се бореше за Нобеловата награда за мир, а какво стана след това!?
- Нямам обяснение, пък и от повече от година просто не гледам или слушам новини, за да живея по- спокойно. Аз съм възпяла в песен по мой текст това, за което мечтая: “Аз мечтая да няма майчина скръб по земята, да няма плач и сълзи за децата/ С един замах да спра омраза и война...” И честно казано, знам повече какво става тук, у нас, отколкото там. След всичко това, което човешкият ум сътвори - роботи, да си говорим и да се виждаме безплатно от другата стана на земята, скоро и автомобилите ще тръгнат по небето... В Лас Вегас вече имаме таксита - роботи! И сега да сгромолясаме света и да го унищожим с тази надпревара с атомните бомби, с надпреварата да се покаже сила - защо? 

- В какво вярваш?
- По-рано мислех за далечното бъдеще. Сега се страхувам да правя това. Иска ми се да вярвам в човешкия разум. Дано да е по-силен от егото!