Десет години след финансовата криза е заложена съдбата на планетата

Истинският въпрос, с който трябва да се отбележи 10-ата годишнина от финансовата катастрофа, е само морален. За какво бяха финансите, къде отидоха инвестициите, каква беше корпоративната дейност през 2008 г. и каква е сега тя в момента? Досега анализите се фокусираха само върху две измерения на кризата. Първата, дали като последствие е било достатъчно направеното, по отношение на новите регулации и техническите корекции, за обезпечаването на банките, за да не се стигне до повторното им сриване. И втората е фокусирана върху крайния резултат - световния политически катаклизъм, или по-точно, десетилетието на обедняването, което бързо предизвиква и отприщи разорение.

И двата подхода рискуват да се превърнат в объркващи. Следващата криза най-вероятно няма да дойде от неправилните контролиращи инструменти върху спекулативното финансиране. Икономистите например, предполагат, че рисковете се крият в обема на заемите на домакинствата и в еврото. И ако се запитаме дали супер-богатите просто се отдръпнаха от останките и се опитваха да се задържат на повърхността чрез болезнения режим на строгите икономии, отговорът на този въпрос може да генерира само негодувание и жажда за отмъщение. Да си припомним, че прекомерната концентрация на богатство е не само дестабилизираща, но също така и несправедлива, и не ни дава смислен или креативен план за бъдещето, което искаме да изградим.

Така че, постпринципът след банковата катастрофа трябва да бъде: във века, в който е заложена съдбата на планетата, пазарите не могат да оцелеят без морал.

Преди десет години „етичното“ инвестиране означаваше да не се купуват акции на оръжейната и алкохолната индустрия, така че моралът не е чужд при взимането на финансовите решения, за да се налага да се връщаме в 19-и век и да го заемаме от квакерите. Нараства броят на банките с морална мисия, като банката „Триодос“ (“качество на живот, човешко достойнство, устойчивост“) или инвестиционните банки със социална насоченост, като банка „Изобилие“, която финансира възобновяемата енергия с впечатляващи свои собствени условия, но оставяща като своя грижа и ниша за демографското бъдеще на бейби бума. Идеята, че цялата пазарна дейност трябва да има някаква друга цел, различна от печалбата, стои приблизително там, където тя винаги е била, някъде между Маркс и Исус – единият за революционерите и разрушителите, хората с бради, а другият за хората с неприемливи идеи за официалната идеология.

Няма нищо непрагматично или по-малко идеалистично, от това да се настоява за социалната цел на пазара и банките няма да оцелеят без тази цел, но не като корпоративен болт, а като движеща сила с решителна мотивация. Търговията с деривати, ако само следва своя безкраен интерес, безспорно ще окаже влияние и ще ускори последиците върху климата. Защото наистина ще има последствия и то екстремални и глобални. Планетата няма да оцелее в безкрайния анализ, концентриран само върху разходите и ползите, при който природата е изправена срещу печалбата. Природата винаги ще загуби, а в резултат на това и човечеството. Каква ще е непосредствената причина за следващата катастрофа и кога ще се случи, е важно, но още по-важно е да се знае, че нейните корени ще са екологични. „Файненшъл таймс“ акцентира върху „коварната опасност от разпадането на пенсионните фондове, които ще оставят цяло едно поколение без достатъчно пари, за да се пенсионира“. Най-вероятната причина за тази обезценка на пенсиите, ако оставим настрани поколенията, които не могат да си позволят спестявания за своето бъдеще, ще бъдат блокираните активи, които пенсионните фондове са инвестирали в изкопаеми горива, които няма да бъдат изкопани.

Даже при не съвсем амбициозните условия на Парижкото споразумение за климата, съгласно което 80% от известните запаси от въглища, една трета от петрола и половината от газа ще трябва да останат под земята, ако искаме да постигнем тези цели и да спрем промените в климата. Да, целите на споразумението са зашеметяващи.

За известно време след финансовата катастрофа, институциите, които се смятаха за етични като университети, църкви, и пенсионни фондове с „етични“ имена, започнаха да практикуват отписването от портфолиото си на изкопаемите горива и свързаните с тях индустрии, но тази практика никога не се превърна в норма. Фондовете, които сами се нарекоха „достойни за уважение“, все още държат като залог за инвестициите си изкопаеми горива, чиято реализация би означавала края на обитаемия свят.

Всяко финансово начинание трябва да бъде преосмислено и през бъдещето на човечеството като изрична цел. Печалбата беше отговор на проблеми, родени в други векове. Ако не научихме това през 2008 г., уроците които ще получим през 2028 г. ще бъдат много по-жестоки.

Провалът на „Лемън брадърс“

Провалът на „Лемън брадърс“ може и да е причинен от милион грешни преценки, които да са го породили. Истинската причина е по-скоро в корупцията и небрежността, взети заедно, и в токсичността на високорисковите ипотеки, оголена от урагана „Катрина“, като в Ню Орлийнс те са една трета. Независимо дали става дума за бежанска криза, цунами, горещи климатични вълни или наводнения, последиците от промяната на климата не могат да се впишат в някаква собствена категория. Те не приемат политическите схизми, социалните разминавания, радикалните отклонения от стария ред на стабилност, от който самата финансова система не може да остане настрана. Университетите нямат магистърски програми по бизнес администрация, които да могат да решат това, а няма и регулации за смекчаването им.

(Превод за „Труд“ Павел Павлов)