Натиск, неосведоменост или просто манипулация?

Какво се крие зад поисканото премахване на допълнителното възнаграждение за стаж и опит

За анахронизъм, за отживелица е неоправдано да се мисли и говори

В последните дни отново се заговори за премахване на допълнителното възнаграждение по чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ), наричано, незнайно защо, „клас“ . Работодателският натиск или неосведоменост отново са в основата на публичността на темата.

Този път тя е официализирана не през ангажираност на вицепремиер, посипал си главата с пепел впоследствие при очевидно грешния ход (което му прави чест), а през официални писма от представителните работодателски организации до президента на Република България, до народните представители, до Върховните съдилища, до Висшия адвокатски съвет, Омбудсмана на Републиката, въобще до който можете дза се сетите с някакви правомощия по законодателството или евентуално с право да сезира Конституционния съд с искане за обявяване на противоконститоционността на текст от Кодекса на труда (чл. 244,т. 2 КТ) върху който се основава посочената НСОРЗ.

Да не забравим и внесеното в НСТС конкретно предложение за изменение и допълнение на чл. 244 КТ. Тоест атаката е повсеместна. По всички фронтове - Конституционен съд, законодателна промяна и медиен писък.

Да видим исканията.

І. Основно е твърдението че, чл.244 т. 2 КТ бил в противоречие с чл.48, ал. 5 от Конституцията.

Твърди се също така (в мотивите към законопроекта внесен в НСТС), че действащият чл.244 КТ се съдържал и в отменения през 1992 г. текст на чл.244 КТ, от което се правят изводи, че е следвало да бъде отменен още тогава, че е „заварен“ и следва да се приложи §3 от Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията от 1991 г., според който разпоредбите на заварените закони се прилагат, само ако не й противоречат.

Тези твърдения са неоснователни.

Чл.244 КТ е изцяло изменен през 1992 г. (ДВ, бр.100/1992 г.) т.е. по време на действащата Конституция. Тоест, сега действащият текст не е „заварен“ по смисъла на §3 от КРБ. Нещо повече, близо година след приемането й, Народното събрание го е изменило, като от член с три алинеи, първата от която с 5 точки, го е „свил“ до един член с две точки. По наше мнение няма противоречие между чл. 48, ал. 5 КРБ и чл .244, т.2 КТ!

Конституционният текст казва, че „...минимално трудово възнаграждение“ и заплащането, което трябва да съответства на извършената работа, се осъществяват „...при условия и по ред, определени със закон.“

Е добре, а какво „казва“ чл. 244 КТ?

В т.1 и съобразно делегацията от чл.48, ал.5 КРБ той дава право на Министерския съвет да определи минималната работна заплата за страната.

В т. 2 КТ и съобразно насоките от КРБ, че заплащането трябва да съответства на извършената работа „... при условия и по ред определени със закон...“, той „казва“, че „...видовете и минималните размери на допълнителните трудови възнаграждения и на обезщетенията по трудовото правоотношение, доколкото не са определени с този кодекс се определят от Министерския съвет. Тоест и в тази посока на конституционната разпоредба, чрез законова делегация се стига до НСОРЗ и нейният чл.12 издадена от Министерския съвет.

За каква противокоонституционност става дума?

ІІ. Изглежда водени от същите съмнения работодателите не чакат субектите с право на искане пред Конституционния съд да приемат предложенията им, а правят друг ход - внасят в НСТС предложение за изменение на чл. 244 КТ. Така де, ако няма изход от единия път, да потърсим и резервен такъв по друг път.

Какви са мотивите в законопроекта? Част от тях се съдържат и в писмата до различните институции, за които стана дума по-горе. Освен аргумента за притивоконституционност, са използвани още аргументи за дискриминация, за „анахроничност“ и разбира се дежурния „това го нема по Европата“.

1. 12 НСОРЗ бил „Анахронизъм“ или „както е посочено в мотивите към законопроекта за изменение на чл. 244 КТ „остаряло трудово законодателство“ - т.е. нещо, което е отживелица, което не съответства на времето си.

НСОРЗ, респ. допълнителното възнаграждение по чл.12, са приети през 2007 г., непосредствено след приемането на България в ЕС, след близо 3-годишни преговори в системата на НСТС.

Философията на възнаграждението се изгражда върху две взаимно свързани опори, компоненти:

- придобит трудов стаж и

- наличие на професионален опит,

като водещо е мястото на професионалния опит.

Това възнаграждение е различно по съдържание и философия от съществувалото до тогава възнаграждение, известно като „клас“, което се дължеше само и единствено за натрупан трудов стаж. В тази връзка неправомерно, неоснователно възнаграждението по чл.12 НСОРЗ, се назовава „клас“.

Тоест за анахронизъм, за отживелица е неоправдано да се мисли и говори.

2. Възнаграждението нямало аналог в европейски мащаб!

Ние изграждаме и променяме правната си система, респ. съответните регулации, не в съответствие с това дали някакъв нейн елемент съществува или не в дадена държава. Подобен аргумент не може да бъде обсъждан, като водещ, или с решаваща сила и тежест.

Още повече, няма и правни основания, произтичащи от ЕС, които да ни забраняват да го въведем в действие.

Само по себе си твърдението, че нямало „аналог“ на това възнаграждение в европейски мащаб е невярно. Напротив в редица държави, вкл. и в ЕС, подобни, аналогични, допълнителни възнаграждения има. Отделен въпрос е как те се въвеждат в практиката - през колективно или индивидуално договаряне и доколко то е възможно в нашата практика, или чрез минимални гаранции от държавата, чрез правото.

За развитието на нашите индустриални отношения няма смисъл да говорим. Няма да сочим и откритите, безпардонни прояви на антисиндикализъм, които възпрепятстват договарянето - откритата съпротива спрямо КТД, вкл. минималните осиг. прагове са достатъчен пример в това отношение.

3. Третият аргумент е свързан с равнопоставеността между работещи, т.е. той е в полето на дискриминацията. Опира на две основи:

А/ равнопоставеност между работници и служители, чиито отношения се уреждат от Кодекса на труда, и служители, чиито отношения се уреждат от закона за държавния служител (ЗДСл) и се финансират от държавния и местните бюджети. Аргументът е да премахнем възнаграждението, за да премахнем неравнопоставеността между държавните служитили и работниците/служителите.

За премахване на подобните (на възнаграждението по чл.12 НСОРЗ) възнаграждение по Закона за съдебната власт – чл.219 ЗСВ и по чл. 213 Закона за отбраната и въоръжените сили на РБългария обаче и дума не се споменава. А те по своята същност са същите. Само дето парите за тях идват от бюджета.

Всъщност този аргумент прави недопустимо приравняване на две различни по своята същност правоотношения - гражданско-правно и административно.

Б/ равнопоставеност между „млади“ и „стари“ работници и служители в трудови правоотношения. В тази посока се премълчава факта, че разграничението, а не неравнопоставянето, следва от самата правна норма, а не от начина на прилагането й, което има съществено значение с оглед квалификацията за дискриминация.

Очевидно се манипулира идеята и съдържанието на дискриминацията, вкл. определението й. Дискриминацията произтича от нееднакво прилагане на правна норма, а не от самата правна норма.

Тоест дискриминацията е неправилна практика по прилагането на правна норма, а не самата норма.

Все в тази посока не може да се говори и за вършене на еднаква дейност, тъй като в природата на възнаграждението е заложена идеята и философията за по-високо качество и количество на извършената работа с оглед натрупания през по-продължителния трудов стаж по специалността професионален опит. Нещо което по естествен начин, както споменахме по-горе, се отразява на количеството и качеството, което е плод на извършената работа.

Заблуждаващо, потвеждащо, манипулативно е и твърдението, че премахването на възнаграждението по чл. 12 НСОРЗ, което незнайно защо наричат „клас“, щяло да създаде „...възможност за връщане на трудовия пазар на работници и служигтели, чието наемане е препятствано понастоящем“?!

4. И накрая, НСОРЗ е приета въз основа на чл. 244,т.2 КТ и още на един текст от Кодекса на труда, който работодателите премълчават. Според §2 от НСОРЗ:

„Наредбата се издава на основание чл. 244, т. 2 и чл. 261 от Кодекса на труда и § 121 от Закона за изменение и допълнение на Кодекса на труда (ДВ, бр. 25 от 2001 г.).

Тоест има две законови основания за издаването й.

Надяваме се, че поредната манипулативна атака на работодателските организации срещу правата на хората на труда ще отмине.

По една или друга причина политиците ще я загърбят.

Но това не означава, че не са податливи на нея и, че след време тя няма да бъде възприета от тях с „нови“ и „убедителни“ аргументи.

А това означава че трябва да се дава отпор на подобни атаки, вкл. и чрез протести.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи