„Златните паспорти“ заплашват европейската сигурност, предупреждава еврокомисар

Сигурността на Европа е подложена на риск от така наречените схеми за „златните паспорти“, които позволяват на държавите да продадат гражданство или официално постоянно пребиваване на потенциално „опасни“ лица, предупреди комисарят по правосъдието на ЕС.

Вера Юрова описва тези програми като „проблематични“ и „несправедливи“ и отразяват личните притеснения на европейските разузнавателни агенции, които се опасяват, че „златните паспорти“ са били експлоатирани от хора с достатъчно пари за закупуването на достъп до Обединеното кралство и Европа.

Нейните коментари идват, след като Малта и Кипър попаднаха в черния списък на 21 държави, работещи с тези паспортни схеми, за които се смята, че представляват висок риск от укриване на данъци. Списъкът беше публикуван от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която иска по-строг контрол. Двете държави-членки на ЕС вече са продали гражданство на стотици лица от Русия, Китай и Близкия изток.

Юрова каза, че печеленето на пари е поставено пред сигурността. „Аз разбирам, че схемите за гражданство са благоприятни за икономиката. Но това е несправедливо за хората, които не могат да си позволят да си закупят гражданство. И гражданството е нещо толкова голямо и толкова ценно, че гражданството за продажба ми изглежда доста проблематично“. Тя добави: „Имаме основателни притеснения, защото ако в една страна един опасен човек получи гражданство, той получава гражданство за цяла Европа. Може би е време всички ние да предоговорим цялата система и цялата компетентност на Европа. Защото има противоречие. След като имаме някои слаби места в ЕС, някои слаби пункта, през които е лесно да влезе в пространството, за цяла Европа има проблем“.

Британското разузнаване, както е известно, също е много недоволно от схемите. „Това не е само притеснение за нас, то е притеснение за всички“, каза източник от Уайтхол.

Юрова ще публикува доклад, препоръчващ много по-строг контрол на схемите, до края на годината. В момента Брюксел няма власт да ги забрани, макар че това може да се промени. Комисарят заяви, че в нейния доклад ще настоява за автентичност на връзките между купувача на паспорта и държавата, за чието гражданство той кандидатства.

Юрова говори за това в специално интервю по повод отбелязването на първата годишнина от смъртта на антикорупционната журналистка Дафне Каруана Галисия, която беше убита при бомбена атака в Малта.

Комисарят осъди липсата на напредък от страна на полицията при откриването на самоличността на онези, които поръчаха убийството на 16 октомври миналата година. Трима мъже са изправени пред съда за поставянето на бомбата, но за хората, които са разпоредили убийството, се смята, че все още са на свобода и полицейското разследване продължава.

„Сега отбелязваме годишнината от убийството, но резултатите все още не са налице“, каза Юрова. „Сега, след една година, аз станах нетърпелива“. Юрова описа убийството като „промяна на играта“ и добави: „Ние знаем каква роля трябва да играят журналистите, и ако те спрат, ние ще отидем в ада“.

Коментарите й идват, след като Guardian публикува едно свое разследване, повдигащо нови въпроси за влиянието на водещия играч в индустрията със „златните паспорти“ Хенли и партньори, който в карибските държави е пионер в подобни схеми. Разследването е публикувано под флага на проекта „Дафне“, една съвместна работа на 18 новинарски организации от 15 държави, създаден, за да продължи разследванията, започнати от Каруана Галисия.

Журналистът изрази безпокойство си в своя доклад, че наред с другите въпроси, касаещи дейността на Хенли, много странна изглежда връзката му с правителството, ръководено от министър-председателя на Малта Джоузев Мускат.

В Малта всяко лице може да получи гражданство в замяна на вноска във фонда за развитие на страната в размер на 650 000 евро, или след закупуване или отдаване под наем на имоти, както и след инвестиции от поне 150 000 евро в държавни облигации. Схемата на Малта не изисква от новите граждани да прекарват в реално време в имотите, които са закупили или наели в страната. Схемата е разработена и сега се управлява от Хенли, от която той събира комисиона за всеки продаден паспорт и досега е направил 19 млн. евро от договора си. Хенли казва, че с тези програми се очаква да се постигне значителна обществена стойност, която може да насърчи чуждестранните инвестиции и да увеличи местния БВП.

Защитават схемите си

Както Хенли, така и Мускат, систематично защитават използването на такива схеми и твърдят, че са изградили защита, за да предотвратят злоупотребите, а кандидатите предварително и внимателно се проверяват и са подложени на строги проверки в списъците със санкциите и в масивите на Интерпол и на Международния наказателен съд.

Разследването се фокусира върху начина, по който Хенли основава бизнеса си на Карибите и усилените му комуникации с изпадналия днес в немилост британски изборен консултант Александър Никс и неговата фирма SCL. Проектът „Дафне“ включва Guardian, Reuters, швейцарския Tamedia, германския Suddeutsche Zeitung, френския Le Monde.