Григор Начович е противник на социалистическите идеи, на Русия, на славянофилството и на балканските обединения

Жената на Петко Каравелов моли Стамболов да заведе мъжа й на баня, нямал навик да се къпе

Извинете, но какъв поет е Стефан Стамболов или що за политик е Захари Стоянов при цялата му литературна гениалност?

Велзевул са наричали Григор Начович /1845-1920 г./ съвременниците му. Което ще значи двуличен, дяволски коварен. Как ли пък не! Все тази престореност и игра – посочваме едногоз във времето, за да скрием себе си и други ближни. Да, бе, Велзевул сред ята от политически и финансови ангели от времето между 1879 г. и 1906 г. – годините на присъствието на Начович във властта. Ангелите Стефан Стамболов, Драган Цанков, Рачо Петров и др.

Но да пощадя читателя преди съвсем да съм го объркал. Поводът да напиша този текст е късното ми запознанство с издадената в 1999 г. от УИ “Св. Климент Охридски” книга “Из дневниците” на Гр. Начович. Тъй като това е подбор от по-голям обем, надявам се той да е добросъвестен, представителен и некриещ други интересни страници. Бележките си Гр. Начович е водил в периода 1884-1898 г. Макар части от тях да са редактирани от него по-късно, очевидно дневниците са неподправен и безкористен документ. И не са писани за разхубавяване на автора им пред потомците. Той не се нуждае от това – тъй или инак е влязъл в редицата строители на нова България.

Като момче учи в цариградски колеж, а само на 17 години завършва престижно търговско училище в Париж. До Освобождението се занимава с търговска дейност; сътрудничи на сп. “Летоструй”, орган на БКД /днес БАН/, неуморно работи за българската кауза във Виена, Белград и Букурещ. Пристига завинаги в родината си с десанта на руските войски при Свищов в 1877 г. И от края на войната до 1906 г. строи България. От позициите на представител на висшата власт. Той е там естествено при оскъдицата от образовани и кадърни хора – заради образование, доказани патриотизъм и умения на икономист и предприемач, интелигентно писане в различни области. Бил е министър на финансите /още в 1879 г./, на търговията и земеделието, на вътрешните работи, на външните работи и изповеданията – общо около 11 години. Има 7 години като наш дипломатически представител в Букурещ, Виена и Цариград. Постоянен депутат е, а няма смисъл да назовавам по-незначителните му административни длъжности. Бил е редактор и сътрудник на в. “Марица”, в. “Свободно слово” и др.; действителен член е на БКД от 1884 г. Автор е на книги по земеделие и тютюнева промишленост. Оставил е огромен безценен архив от над 1 милион страници, все още неизползван достатъчно.

Гр. Начович не е единственият с разностранни интереси в следосвобожденското ни възраждане. Но повечето такива хора само търсят себе си или как да са си полезни. И макар да се появяват тук и там и да изглеждат енциклопедични, те не са енциклопедисти. Извинете, но какъв поет е Стефан Стамболов или що за политик е Захари Стоянов при цялата му литературна гениалност. Без да правя пълен списък на многостранно надарените, ще посоча само Ив. Шишманов, Ал. Константинов, Конст. Величков и Гр. Начович. И макар Алеко да се задява с последните двама, те са най-подобни нему от тези времена. Заради образованост – колежи и университети; заради произход – от утвърдени и заможни с труда си родове, с притежаван, вероятно и наследен аристократизъм; заради преклонението и служенето на интелекта. Разделя ги това, което прави Алеко гениален – безстрашната му безкомпромисност, равна на саможертвеност. Но ще разберем от дневниците, че и Гр. Начович може да достига до безпощадно проницателни обобщения за време, елити, личности, нрави, обществена система.

Близо 30 години той е във висшата политическа и икономическа власт. Участник и наблюдател е на всичко случващо се там: и на вземането на решения – официалността на властта; и на всекидневното и на компаньонското общуване между представителите й – неофициалното изразително нейно лице; и на задкулисието й – същинските подбуди за държавнически и управленски проекти. Притежава изключителна информираност, която в съчетание с аналитичен ум и култура правят тайните му откровения и заключения значим документ и диагностика. Впрочем, за да добиете повече представа за политическите му възгледи, ще напомня, че Гр. Начович е противник на социалистическите идеи, на Русия, на славянофилството, на балканските обединения. Но не просто тъй, а защото се смята патриот, някъде и краен за днешното ни благоприличие; очаква и иска неговият народ да благоденства и притежава високи образци във всичко. Тъжното е, че написаното от него преди 120-130 години звучи актуално и днес. И ако се сменят имена и декори, като че ли е писано сега.

Из дневниците на Григор Начович

67 стр.

20 март. Стамболов разказваше в Министерския съвет, че г-жа Каравелова го молила да взема и мъжа й, когато отива на баня, понеже иначе той никога не се къпел. Въобще не можел да търпи вода и сапун. Преди сърбо-турската война от 1876 пътувах с него по Дунава от Гюргево за Белград. Бяхме на трапезата, на която имаше и други хора. Наш Петко си побара рошавата коса, от която напада грамада пърхут и ми каза, че има вече петнадесет дена, откак не се е мил, понеже бил все бил на път.

22 март. Захария Стоянов ми изповяда, че печатницата на Кушлева е купена с пари от безотчетния фонд на външното министерство с цел да се печата в нея в. “Търновска конституция”.

28 март. Капитан Балтаджиев (1 бел. ред.) ми разказа, че всичките офицери, които бяха взели участие в свалянето на Батенберга и които по настояването на Силите се пуснаха от затвора, заминали за Русия. Руското агентство дало по 100 наполеона за пътни разноски на всеки един от тях. Всички взели тия пари, освен той, Балтаджиев и Златарски. Те отгово­рили на счетоводителя на агентството, че имали пари за път. На тая сцена присъствувал и генерал Каулбарс (2), който се прекръстил. Той прибавил: “Сега за първи път виждам българин да се откаже от парите,и го му предлагат.”

А дали е възможно да се намери такъв русин?

115-116 стр.

22 януари. Главният секретар на външното министерство Панайотов ми чете един рапорт от Минчовича (3) в Белград. В тоя рапорт се говори за впечатлението, което Захарий Стоянов произвел в Белград. Дипломатите били убедени, че Захария е бил изпратен от княза, за да свърже договор със Сърбия за взаимно военно действие против Австрия. Други уверявали, че той бил изпратен от Стамболова, за да спечели сръбския крал Милан за персонална уния между Сърбия и България. Захария се представил на Милана и говорил за Балканската конфедерация и после разказал по кафенетата тоя си разговор с краля. Милан го изслушал снизходително и не му отговорил нищо.

Истина е, че Захария след затварянето на събранието, вместо да мръзне с файтон до Русе, предпочел да пътува по-приятно с железницата през Сърбия и Румъния до Гюргево. Същото направили и още няколко други депутати. Но понеже сега е големец, Захария се ползувал от случая да даде и някои упътвания по политиката на Милана и на сръбските министри.

144-145 стр.

В последния Министерски съвет Стамболов разказваше, че кога­то бил болен в София през една сесия на Народното събрание (1884 - 1885), княз Александър ходил да го посети в хотела и между другото му казал: “Може да си утеснен финансиално; ако приемеш, мога да ти проводя 5000 лева.” Стамболов му отговорил, че го благодари, че има пари да живее и да го погребат в случай, че умре. От това Стамболов заключи, че Александър ще е давал пари на тогоз, на оногоз.

Истината обаче е, че Александър нямаше тоя обичай и че ако е нап­равил на Стамболова такова предложение, причината ще е, че го е съжа­лил, като го е видял болен и ще е искал да му помогне да живее по-добре, за да се изцери.

149 стр.

5 юли. В същото заседание Стамболов разказваше, че през руската война Домонтович (4), търновският губернатор, го направил писар и му плащал 12 наполеона на месец. Стамболов бил обаче в Румъния до­писник на “Новое время, и един ден получил изведнъж 80 наполеона за дописките си. Щом приел парите, той си дал оставката и се прокламирал за кореспондент. Домонтович му дал свидетелство. Тръгнал за Плевена, но се научил, че около Ловеч Христо войвода събирал дружина, за да действува пред руските постове. Имало няколко стотини нехрани­майковци, въоръжени всячески и които се готвили да нападат турските села. Една троянска чета обаче ги била изпреварила, тя била излязла преди тях на обир и от турското село Летница била взела не само много пари, покъщнина, бакъри, но и 6 кадънчета. Стамболовата чета нападнала “троянчани”, битката траяла няколко часа, но победата останала у Христа войвода, който взел от троянчани не само ограбените вещи, но и кадънчетата. Направили Филипа Симидова (5), сегашния училищен инспектор, главен евнух, вардач на робините, с които преимуществено Стамболов имал постоянно работа. Тия благородни занимания били причина, че една турска рота се явила и разпръснала без битка всичките герои, които се разбягали отгдето дошли. Когато Стамболов се доближил до руските аванпости, казаците не го повярвали, че е кореспондент - толкоз той бил окъсан, одърпан и затова го изпратили у Търново под конвой. Знам, че тоя род чети се допускаха от русите по препоръка на Бобрикова (6), който вярваше в храбростта и безинтересността на самозваните войводи.

153-154 стр.

23 юли. Негово Височество телеграфирал на Муткурова (7), че трябва да станат тая година по-големи маневри на войската. Муткуров отговорил чрез следующата телеграма: “Бургас, №169. Секретна: София, во­енно министерство. 1183. Нашите офицери не са достатъчно подготве­ни, за да командуват по-големи тактически единици; Пловдивският полк не може да бъде дигнат от Пловдив, защото половината войници са бол­ни, а другата половина едва достига за караула; Търновският полк също не бива да се смесва с другите, докато не го прегледам, понеже и там е развит очиболът, който лесно се предава; всичките почти части са го­ли и ще се изпоразболеят; подрядчиците ще се откажат да доволствуват полковете, защото не им се плаща редовно; пари няма отгде да се вземат, особено ако бъдат свикани резервистите. Вследствие на това на мнение съм големи маневри да не се произвеждат.

И тъй; ето какво е направил Муткуров от българската войска, геро­инята от Сливница!

162 стр.

11 октомври. В снощния Министерски съвет казах на Стамболо­ва, че съм имал намерение да изработя една програма за продигането икономическото състояние на страната, но че съм бил много претова­рен с работа тая година. Той ми отговори, че Confutius бил казал, че чоляк трябва да записва големите си планове върху пепел, за да ги заличава и най-малкият вятърчец, който духне.

Наистина азиатска, фаталистическа логика.

167 стр.

28 октомври. 3ахарий Стоянов ще отговаря на “Народни права” по питането на безотчетните фондове и ще обнародва едно писмо на Радославова, в което се одобрява употреблението на тоя фонд за поддържането на правителствените вестници.

182 стр.

4 февруари. Князът направи екскурзия до Бургас; в трена имало една женка, която ще е причината за тая разходка. Пътуването било много весело. Депутатът Стоименов препоръчал на Стамболова един хирург македонец, който много лесно вадел куршумите не само от раните, но и от пушките. “Една пушка, пълна с куршуми, уверявал Стоименов (депутат), македонецът изпразвал, само като турял на цевта познатия само на него предмет. Куршумите излизали сами, един по един.”

Стамболов телеграфирал да му докарат в София тоя чудотворец.

190 стр.

18 април. Днешният режим у България има за принцип експлоатирането им работата на производителната класа от интелигенцията или тълпата, която си е присвоила това прилагателно. Този е принципът на нашата либе­ралия. Една олигархия от 5-600 души, добре свързана помежду си по причина на интересите си, е заграбила кметствата, общинските и окръжните служби, държавните служби и смуче кръвта на народа, когото презира и отблъсва от управлението. Производителната класа се мъчи и произвежда само за гоенето на тия неколкостотин тирани-пиявици.

192 стр.

Тайната на слабостта на нашето правителство е, че министрите се боят да вземат решителни мерки, даже и най-справедливите, за да не се изложат на критика на вестниците. Те не смеят да отчислят даже едни чиновник. Тъй щото анархията в управлението е в пълния си разгар.

194 стр.

22 август. Моите подозрения, че в помещението на Министерския съвет се въртят хора, които не ще рачат да се уловят убийците на Стамболова, се потвърдяват. Днес (27 август) Славков на моя въпрос ми отговори: “Като полицейски шеф искам да ги уловя, но знам ли дали това ще е угодно на всички; вчера Тюфекчиев ме питаше дали е в интереса на министерството да се уловят те сега и от това заключавам, че ще има нещо…” Аз го молих да направи всичко, за да се уловят убийците и той ми се обеща.

 

Бележки

1. Александър Атанасов Балтаджиев е български офицер (подполковник), военен деец от Сръбско-българската война (1885).

2. Николай Василиевич Каулбарс е руски барон, генерал и картограф. Участник в Руско-турската война от 1877 – 1878.

3. Димитър П. Минчович, министър и дипломат в Белград 1887, Букурещ 1890-99.

4. Михаил Алексеевич Домонтович е руски офицер (генерал от пехотата) от украински произход. Негова дъщеря е известната комунистка Александра Колонтай.

5. Филип Симидов е бил писар на войводата Филип Тотьо.

6. Георгий Иванович Бобриков е руски офицер, генерал от пехотата, участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Военен деец и писател.

7. Сава Атанасов Муткуров е български и руски офицер – генерал-майор от пехотата, политик – регент на Княжество България (1886-1887) и военен министър (1887-1891) в правителството на Стефан Стамболов.