Кухи индикатори имат неоправдано голяма тежест
„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов - човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” , ректорът на Медицински университет - Варна , ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” който е и председател на Съвета на ректорите, , ректор на Технически университет-София, , ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” , , ректор на Нов български университет и проф. Анна Недялкова , президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
Днес продължаваме с материал на проф. Георги Колев, ректор на Шуменския университет „Епископ Константин Преславски”.
Същевременно редица ректори на висши училища в страната изразиха желание да участват в дискусията със свои статии. „Труд” ще ги публикува всяка сряда.
Приветствам вестник „Труд” за отворената дискусия за състоянието и бъдещето на висшето образование. Част от проблемите са общи и колегите-ректори са представили мнението си преди мен, затова не искам да ги повтарям. Ще обърна внимание на рейтинговата система на висшите училища в България и надценяването ?, главно на финансовите ? параметри.
Подборът на индикатори и дисбалансите в тяхната относителна тежест в сега съществуващата рейтингова система водят до странни класации, при които обучаващо в една единствена образователна степен и дори в една единствена специалност висше училище заема престижни позиции в дадено професионално направление в резултат от действието предимно на финансови, а не на качествени показатели.
Рейтинговата система е нещо безспорно позитивно, доколкото съдържа изключително богата база данни, която може да се използва при анализа на конкурентната среда в различни аспекти и при формиране на управленската политика на всяко висше училище. Специално за Шуменския университет тя послужи като идея за разработване на проект по управление на качеството на образованието, свързан с мониторинг на образователната дейност на институцията в контекста на развитието на висшето образование в страната и статуса на Шуменския университет в мрежата от висши училища.
Но в този си вид рейтинговата система не дава достатъчно пълна и обективна представа за истинския образователен капацитет на висшите училища. Нещо повече, прави висшите училища или преки бенефициенти, или основни виновници за икономическия статус на регионите, в които те функционират.
При един задълбочен прочит възникват следните въпроси:
Група „Учебна дейност“
1. Не е ли прекомерна тежестта на такива индикатори, като брой магистърски и брой бакалавърски програми - съответно 3% и 2 %.
- Справката в Регистъра на действащите и прекъсналите студенти показва, че в редица от тях не се провежда обучение или обучаемите са единици.
- Буди недоумение близостта в названията на някои от тях.
- Не е еднакъв подходът за представянето на магистърските програми в Регистъра на действащите и прекъсналите студенти, което оставя усещане за разночетене при интерпретирането им. Например, някои висши училища разглеждат като различни магистърските програми за завършили същата специалност, за завършили друга специалност в същото направление, за завършили друго професионално направление и за обучаващи се след ОКС „професионален бакалавър“, докато други висши училища ги разглеждат като варианти на една и съща магистърска програма.
2. На този фон е необяснимо недооценяването на два други индикатора, които имат особена тежест в акредитационните процедури: ексклузивност на преподавателския състав – 0.75% и международна мобилност – 0.25%.
Все пак става дума за обективна оценка на академичния и експертния потенциална дадена институция, както и за нейната отвореност към европейското образователно пространство.
3. Буди много въпроси включването в изданието на Рейтинговата система през 2016 г. на такъв индикатор като „брой завършили студенти“. Не е ли това бонус за „печатниците на дипломи“?
4. В същото време отпада такъв важен индикатор, като „Участие в студентски стажове и практики“ - пряко свързан с актуалните европейски политики в сферата на образованието.
5. В пълен разрез с европейските стандарти за качество от 2016 г. отпаднаха напълно и всички индикатори, свързани със студентското мнение.
Група „Научни изследвания“
1. Отчитането на научните постижения на висшите училища в РСВУ единствено по безспорно авторитетните бази Scopus и Web of Scienсе изкривява представата за тяхната дейност. Известно е, че в тези бази данни хуманитарните науки са представени изключително слабо, а и не се наблюдават източници на кирилица. Това неглижира научната продукция по българистика, например. Необходимо е да се вземат предвид и други бази данни, като ERIH + (в която са представени и изданията на МОН), EBSCO, РИНЦ и др.
2. За съжаление, Рейтинговата система не отчита данни за издадени учебници, учебни пособия и монографии и специализирани издания с национална и регионална значимост, речници и справочници с безспорен принос към образователния процес и науката. Те са лесни за верификация благодарение на своите ISBN и ISSN. Тяхното включване в по-нататъшните издания на рейтинговата система безспорно би направило картината по-пълна, по-прецизна и по-обективна, освен това би синхронизирало подходите към оценката на научноизследователския принос на институциите в Рейтинговата система и в Правилника за оценка на научноизследователската дейност, осъществявана от висшите училища и научни организации, както и на дейността на Фонд Научни изследвания. (ДВ, брой 72, 2015 г.)
Опитът на други страни от Централна и Източна Европа показва, че те не се ограничават само със Scopus и Web of Science. Освен това министерствата разработват собствени списъци, в които се определя ранга на всяко научно издание в страната. В редица страни е въведен и собствен индекс за научно цитиране. Това би следвало да направим и ние, ако искаме да повишим статуса на българската наука.
3. И в тази група са включени два (грубо казано) „кухи“ индикатора: „Брой докторски програми във висшето училище и Брой докторски програми в професионалното направление с обща тежест от 3%.
Група „Учебна среда“
Това е относително най-балансираната група, но не намирам за нормално на тази толкова важна група, която отразява истинската грижа и стратегическото мислене на висшето училище за изграждане на оптимална образователна и информационна среда, да се отредят мизерните 2.5%?
Група „Социално-битови и административни услуги“
Към тази група основната забележка е, че от 2016 г. липсват каквито и да е данни за проучване на студентското мнение.
Група „Престиж“
Трябва да признаем, че в тази група бяха направени опити за допълнителен акцент върху обективните индикатори и обективните данни. И все пак… Редно ли е престижът на едно висше училище да се оценява единствено от „средния успех от дипломата за средно образование“ на неговите възпитаници?
Къде са останалите етапи от „жизнения цикъл“ на студента, които отразяват непосредствено приноса на висшето училище за неговото изграждане: награди, публикации, участия в научни форуми, изложби, концерти и др.?
Що се отнася до чуждестранните студенти: не би ли следвало да се санкционира по някакъв начин висше училище, заради учебната дейност на което българските дипломи за висше образование се обявяват за нищожни?
Група „Реализация на пазара на труда и регионална значимост“
Това е групата, която в най-голяма степен ме кара да мисля, че Рейтинговата система в този си вид прави висшите училища, особено провинциалните висши училища, заложници на икономическото състояние на регионите, в които те функционират. Към почти цялата група индикатори дейността на висшето училище има много косвено отношение и нейната тежест от 40 % е неправомерна и несправедлива.
1. Като цяло във всички издания на Рейтинговата система се прилага методика за формиране на базата от данни, която, за съжаление, не може да се определи като изцяло обективна. Данните, които се използват, са непълни и относителни, особено по индикаторите Безработица сред завършилите, Регионална реализация и Регионална реализация на позиция за висше образование.
2. При изчисляването на индикатор Приложение на придобитото висше образованиеи реализация по призвание „са изключени самоосигуряващите се лица, тези на граждански договор и земеделските производители”. Това означава, че голяма част от завършилите редица професионални направления, като „Туризъм”, „Икономика”, „Филология”, „Растителна защита” и др., които са земеделски производители, имат свои преводачески фирми, туристически и рекламни агенции, издателски фирми и др. или упражняват свободни професии на граждански договор като журналисти, специалисти по реклама, екскурзоводи, преводачи и др., т.е. реално упражняват професията си, не влизат в базата данни. Този факт сериозно ощетява тези професионални направления и изкривява картината в този сегмент на образователния и трудовия пазар. Не са взети предвид и реализиралите се в чужбина.
3. Данните за средния осигурителен доход, за приноса към осигурителната система, освен че нямат връзка с качеството на предлагания от висшето училище образователен продукт, са подвеждащи и не случайно дадоха основание за доста спекулации и манипулативни послания.
4. Непълнота се забелязва и при формирането на показателите при индикатора „Регионална реализация” и „Регионална реализация на позиция, която изисква висше образование”, доколкото „делът е пресметнат от завършилите през последните 5 години, чиито работодател е регистриран в региона, в който се намира висшето училище” по данни, предоставени от НОИ и АдминУни.
5. От преосмисляне се нуждае индикаторът Регионална значимост, който в момента отчита единствено нагласите на студентите за реализация в региона, в който е разположено висшето училище. В същото време не се отчита и подкрепя чрез съответно индексиране: обучението в професионални направления, които не се предлагат в други висши училища в региона или съседните региони; осъществяването на дейност в мултиетническа среда и в региони с наличие на висок рисков контингент, с което даденото висше училище изпълнява важна социална функция и подпомага реализирането на европейските политики за насърчаване на изоставащите региони, за повишаване на качеството на живот на хората в тях, за изграждане на техния административен капацитет и за поддържане на националния интегритет.
Подборът на индикатори и дисбалансите в тяхната относителна тежест в сега съществуващата Рейтингова система водят до странни класации, при които обучаващо в една единствена образователна степен и дори в една единствена специалност висше училище заема престижни позиции в дадено професионално направление в резултат от действието предимно на финансови, а не на качествени показатели.
В познатите ми рейтингови системи (в U-Multirank например) няма нито един индикатор, който да не зависи от висшето училище и да не е плод на неговата образователна политика.
Впрочем, именно поради своята обяснима непълнота и относителност, данните от рейтинговите системи се използват в другите страни за общо ориентиране на кандидат-студентите и потребителите, но не и за определяне на финансовата политика на държавата в сферата на висшето образование, която следва да отчита и редица социални функции на образователната система с оглед осигуряването на равен достъп до образование и провеждането на политика за хармонично и пропорционално развитие на всички региони на страната, като част от нейната национална сигурност.
Анализът на групите индикатори и на резултатите на Шуменския университет дава основание за следните изводи:
1. ШУ имаше много добри показатели през 2015 г. в голяма част от отпадналите индикатори и преди всичко при индикаторите:
Удовлетвореност от учебния процес
Участие в стажове
Участие на студенти в НИД
Интензивност на научната работа
Удовлетвореност от учебната среда
Удовлетвореност от социално-битовите и административни услуги
Това безспорно се отразява негативно на общата оценка през 2016 г. и 2017 г.
2. ШУ традиционно има много добри показатели в групата „Учебна среда“, но точно нейната тежест се намалява наполовина от 2016 г.
3. Като провинциален университет, развиващ своята дейност в регион с нисък икономически статус, ШУ е особено засегнат от последната група индикатори „Реализация на пазара на труда и регионална значимост“. За съжаление не са отчетени нашите възражения, че тази група индикатори има косвено отношение към дейността на висшите училища, борави се с непълни и относителни данни, поради което трябва да бъде намалена нейната относителна тежест в общата оценка. Напротив – нейният относителен дял е повишен от 35% на 40% от 2016 г.
Вероятно отново сме свидетели на различна интерпретация на електронните информационни бази и подбази, за които са абонирани висшите училища. Данните от сайтовете на университетите не дават основание за толкова драстични различия, каквито се наблюдават. Например показателят на НБУ е 38, на РУ – 25, на ПУ – 23, на СУ – 20, на ЮЗУ – 18, на АУ – 17, на ВТУ – 13. Ще настояваме този проблем да се изчисти. В някои от направленията 8 висши училища се вместват в рамките на 1 или 2 точки, така че дори най-малката разлика в интерпретацията може да доведе до сериозни последствия за окончателното класиране на висшето училище.
Общият извод, който може да се направи, е, че в този си вид рейтинговата система не просто не решава, но и допълнително задълбочава дисбалансите в сферата на висшето образование. Предвид използваната методика тя не би следвала да се използва като основа за формирането на политиката на МОН, особено в областта на финансирането на висшите училища.
Труд
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш