ВСС гласува повторно кандидатурата на Иван Гешев за главен прокурор Протест и контрапротест около сграда на съдебните кадровици

Стоян Мирчев, БСП: Михаил Миков отсъства от кампанията, а сега принизява усилията ни

Пожарите в Австралия унищожили част от имота на Ръсел Кроу

Уволниха пияния шофьор на училищен автобус

Прокуратурата: Няма доказателства за престъпление в сигнала на БОЕЦ срещу Иван Гешев

Как да обясним на блондинка защо звукът от гръмотевицата закъснява

Туск: Великобритания ще стане второстепенен играч след Брекзит

Кметът на Перник: Водният режим, който предлагат от ВиК, може да унищожи цели сектори

Жираф предизвика тежка катастрофа в резерват в ЮАР, загина турист

Мечка нападна и рани ловец край село Търничене

Стрелба в колеж в руския град Благовещенск (ВИДЕО)

Ярък метеор освети небето над няколко американски щата (ВИДЕО)

Арктически студ скова големи части от САЩ

Facebook изтрил 5,4 млрд. фалшиви профила тази година

Тръмп пред Ердоган: Европа трябва да плаща повече за сирийските бежанци

Ще бъде грешка образованието да се „свива“ според демографския срив Шанс за висшето образование е да съхрани своя потенциал като защити своята конкурентоспособност в глобален мащаб

„Труд” продължава професионалната дискусия за висшето образование в България. Тя бе открита от професор Борислав Борисов – човек с изключителен организационен опит и доказани практики в развитието на университетското образование у нас. В серия от статии проф. Борисов анализира ключовите, според него, проблеми и перспективи пред висшето образование в България. След него в дискусията със свои текстове се включиха ректорът на Софийския университет „Св. Климент Охридски” проф. Анастас Герджиков, ректорът на Медицински университет – Варна проф. Красимир Иванов, ректорът на Минно-геоложки университет „Св. Иван Рилски” проф. Любен Тотев, който е и председател на Съвета на ректорите, проф. Георги Михов, ректор на Технически университет-София, проф. Христо Бонджолов, ректор на Великотвърновски университет „Св. св. Кирил и Методий” и проф. Пламен Бочков, ректор на Нов български университет.
Днес продължаваме с материал на проф. Анна Недялкова – президент на Варненския свободен университет „Черноризец Храбър“.
Същевременно редица ректори на висши училища в страната изразиха желание да участват в дискусията със свои статии. „Труд” ще ги публикува всяка сряда.

Следя с интерес професионалната дискусия на в-к „Труд“ за висшето образование в България. Тя отдавна трябваше да се случи и дава ценни ориентири за състоянието и проблемите на системата.

Ако нещо все още не ми достига в нея, това е погледът напред към бъдещето и визията за собствено академично поведение в реалностите и предизвикателствата на този сложен период, белязан с последиците на разразилите се в глобален мащаб и мултиплицирали въздействието си кризи – финансова, икономическа, демографска и криза на международните отношения. Това извежда на преден план редица фактори и рискове, които оказват сериозно влияние, както върху тенденциите за растеж на системата за висше образование, така и върху нейните геополитически специфики.

Предстоящият период съвпада и със старта на Четвъртата индустриална революция, която на свой ред генерира динамичен процес на революционни промени в организацията на общественото производството и на бизнес моделите. В процес на изграждане е нова образователна, научна и иновационна екосистема, която се очаква да отговори на предизвикателствата на Industry 4.0 и Big Data / „skills revolution“.

Новата визия на ЕС за науката и образованието поставя акцент върху прехода от трансфер на знание към отворена наука и отворени иновации, към създаване на единно цифрово пространство и на мрежи от дигитални хъбове. Това безспорно означава нови фактори и индикатори за конкурентоспособност на университетите, които стават приоритети на стратегическото им развитие.

1

В рамките на дискусията ще спестя широко коментираната информация за състоянието и тенденциите на отделните елементи на средата – геополитики, икономика, социални аспекти и т.н. Ще се опитам да поставя акцент върху разглеждането им като контекст на състоянието на самата система на висшето образование и факторно предопределените й трендове. Става дума за натрупани с години кризисни ситуации в ключови сфери на обществото, с които висшето образование и науката се намират в органично взаимодействие.

2

На първо място естествено са последиците от демографската криза. Подобно на останалата част от Европа, последните две десетилетия в България се характеризират с намаляване на раждаемостта и застаряване на населението. Значителен е спадът на броя на младежите на кандидатстудентска възраст, който за периода 2007-2017 г. надвишава 40%. Тази динамика се подсилва и от процеса на емиграция, който се наблюдава в целия източноевропейски регион. Очаква се броят на потенциалните кандидат-студенти да се стабилизира през 2016-17 г. и да регистрира след 2018 г. лек ръст, но за периода 2018-2023 г. да остане в рамките на 60-65 хил. годишно, което е значително под капацитета на системата.

В близките години предлагането на труд ще продължи да бъде предопределяно от тези негативни демографски тенденции. В средносрочен план ще останат устойчиви тенденциите за намаляване на относителния дял на населението в трудоспособна възраст, изтичане на младежка и висококвалифицирана работна ръка. Проблемът не е само в обезпокоителното намаляване на младите българи, намиращи работа в родината, а и в ширещата се демотивация сред младото поколение за заетост във важни сфери от икономиката на страната. Разминаването между подготвяните в системата на висшето образование кадри и търсенето на работна сила не е нито едностранен, нито толкова елементарен проблем. Той е производен на редица сериозни диспропорции на пазара на труда.

В периода на финансово-икономическата криза конфигурацията и структурата на пазара на труда в България се промениха в крайно неблагоприятна посока. От една страна се наблюдава застрашителен по размери спад на деловата активност в перспективни за бъдещето сектори на реалната икономика, а от друга страна повечето малки и средни предприятия (МСП), които доминират в българската икономика, не са с високотехнологичен профил и не търсят млади специалисти с академично образование. Значителен дял от работните места в кризисния български трудов пазар са предимно с ниско качество и силно подценено заплащане. Като следствие се появиха трайни вътрешни диспропорции в националния и регионалните пазари на труда. От тук заявената обществена потребност за специалисти с висше образование стана също толкова неточна и късогледа. Безработицата от циклична се превърна в устойчиво структурно явление, чието преодоляване изисква специални усилия и достатъчно технологично време за промени. Продължителността на престоя на пазара на труда се удължи, а перспективите за успешен старт и професионална кариера на завършващите студенти и випускниците от професионалните училища станаха несигурни. И за следващите няколко години младежката безработица се очертава като най-острия проблем.

1213_1_214076

Лошото е, че на втори план тук има още един, не по-малко опасен ефект. Постепенно кариерата като ценност отстъпи място на бързото получаване на доход, при това, ако е възможно, без плащане на данъци и осигуровки. Така наречената сива икономика, привлече немалко млади хора, част от които още от студентската скамейка. А заетостта в този сегмент създава нестандартни субкултури, среда и мотиви за реализация, базирани на отклонения от правните норми и социалните стандарти, характерни за Европа и социалните държави. Вината за това е не толкова в образованието и възпитанието на младите хора, колкото в контрапродуктивното въздействие на един друг фактор – обезценяването на труда и липса на адекватност между заплащане и необходимо за работното място образование.

В продължение на повече от две десетилетия в България като предпоставка за финансова стабилност в условията на Валутен борд и като фактор за привличане на чуждестранни инвестиции се наложи доктрината за поддържане на ниско равнище на заплатите. Потенциалът, заложен в тази концепция, вече е изчерпан и не случайно сериозни анализатори ни съветват бързо да променим политиката по доходите, защото цената която плащаме за това е твърде висока и се измерва със нарастващия недостиг на учители, на лекари, инженери и т.н.

Вероятно и университетите имат вина за намаляващия интерес на младите хора за реализация в сферата на образованието и науката, но не можем да подминем и ефекта на хроничното недофинансиране на висшето образование и науката пък били те и „приоритет на нацията“. Ниското заплащане демотивира младите специалисти, защото автоматично ги превръща в работещи бедни, със силно стеснени перспективи за израстване в служебната и подоходната йерархия.

Нека си поставим въпроса какво очакват младите хора след завършването на висшето си образование? Ще посоча като минимум четири неща, които анкетите показват – професионални предизвикателства, ясни маршрути и подкрепа за кариерно развитие, адекватно заплащане, благоприятна и сигурна среда за живот и удовлетворяване на потребностите. Ако омаловажаваме този факт, ще продължаваме да броим куфарите на Терминал 2. Ето защо, тук ще поставя и въпроса за социокултурния контекст на развитието на висшето образование, който е построен върху четири важни елемента:
1. качество на живот;
2. безработица;
3. социално разслояване;
4. ценностни нагласи и очаквания на хората

От анализа им се налагат не особено оптимистични изводи:
– България продължава да бъде в групата на най-бедните в Европа държави;
– Грижата за оцеляване увеличава дела на хората със спадащи шансове за получаване на образование и задоволяване на други групи културни потребности;
– Доминиращо и през следващия период ще остане имущественото и финансово разслояване на обществото. Тази диференциация ще се прояви и в разходите, които домакинствата са склонни да направят за образование и култура.

Въпреки посочените негативни тенденции, аз ще подкрепя споделеното в дискусията становище, че ще бъде груба грешка, ако допуснем образованието – и особено висшето – да се “свива” по мащабите на демографския срив. Декапитализирането на този отрасъл ще донесе повече вреди за обществото дори и от лошия модел на приватизацията. Важно е да се осмислят възможните алтернативи и подходи за адаптиране на университетите към предизвикателствата на средата, да се генерират нови идеи за управление на риска с оглед устойчиво развитие на системата и съхраняване на уникалната й академична идентичност.

В условията на глобализация е естествено да потърсим компенсиране на дефицитите на националния пазар на международния такъв. Шанс за висшето образование е да съхрани своя потенциал като защити своята конкурентоспособност в глобален мащаб, като привлече вниманието на потребители от други страни и обогати менюто на предлаганите образователни услуги. Трансграничното висше образование се подхранва частично от увеличаването на търсенето на висше образование в световен мащаб и се характеризира с повишена мобилност на студентите, курсовете и програмите и по-голяма мобилност на институциите отвъд националните граници.

Но този процес също не е лесен и изисква от университетите най-малко две неща – гаранции за качествен и конвертируем образователен и научен продукт и добра ориентация в тенденциите на глобалния образователен пазар. А от държавата се очаква системна реализация на политики за превръщането на България в привлекателна образователна дестинация.

В глобален мащаб международната студентска мобилност до голяма степен отразява феномена юг-север. Две са основните тенденции: навлизане на азиатски студенти в големите академични системи на Северна Америка, Западна Европа и Австралия, както и трансгранична мобилност в рамките на Европейския съюз. Имаме ли тук отговор на въпроса „Къде може да бъде в този процес България?“

Според годишния доклад Education at a Glance, публикуван през септември 2017 г. от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), разликите в достъпа до висше образование остават високи и се увеличава възможността чуждестранните конкуренти да надделеят над слабо финансираните вътрешни системи за висше образование. Базираното на ИКТ висше образование е вероятно да се превърне в най-значимата движеща сила на трансграничното предлагане на образователни услуги. Някъде в тази плоскост България следва да търси своите нови образователни пазари.

Една от най-забележимите тенденции през последните няколко десетилетия в глобален мащаб е ръстът на частното висше образование. Понастоящем около 30% от студентите на световно ниво се обучават в частни институции. Като цяло частният сектор отговаря на различни сегменти от търсенето. Посочвам този факт, за да споделя тревогата си за ширещата се все още недооценка на частните висши училища в България и дори откровената дискриминация на студентите им в не една от политиките, ориентирани към връстниците им.

За образованието е важно да реагира гъвкаво на потребностите на различните социални групи и нивото на платежоспособното им търсене. Решаващо условие за това естествено си остава доказаното качество. Висшето образование следва да завиши отговорността си за формиране на умения и квалификация, адекватни на търсенето. Особено важно става да се скъси срокът на обучение, както и да се усъвършенстват методиките за признаване на предходно образование. Високо ценени ще бъдат образованието, позволяващо гъвкава реализация в няколко професионални направления, както и портфейл от сертификати за допълнителни умения и професионална правоспособност.

Отчитайки всичко това ВСУ „Черноризец Храбър“ избра следните приоритети на стратегията си за следващия петгодишен период:
1. Промяна на образователния модел за изграждане на съвременни компетенции;
2. Решително повишаване на дела и качеството на научните изследвания;
3. Консолидиране на академичния потенциал и изграждане на капацитет за реализация на новия образователен модел и създаване на иновационна екосистема;
4. Създаване на високотехнологична среда, базирана на световните научни достижения в съответната предметна област и приложение на съвременните ИКТ и дигитални технологии.
5. Фокусиране върху създаването и стимулирането на пазари.
6. Управление базирано на баланса между пазар – продукт – капацитет – икономически и социален резултат;
7. Гарантиране на устойчивост на системата чрез създаване на адекватен, международно конвертируем академичен капацитет, целенасочено осигуряване на необходимите ресурси и управлението им на проектен принцип.

В обобщение, ако направим опит да дефинираме новата парадигма на българското висше образование, то тя би била „Нова среда – нови актьори – нов модел на дейността за постигане на целите“.

##########
ВИСШЕТО
ОБРАЗОВАНИЕ
ПРОБЛЕМИ
И ПЕРСПЕКТИВИ

##########

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (6)

  1. и защо да е грешка? да получавате същото и да работите по-малко ли?
    айсектир – 50% по-малко студенти = 50% по-малко бюджет.

  2. Госпожо,
    Много добре Вие и всички останали ректори знаете,че университетите в България са много и не са необходими повече от 10 при настоящата демографска картина,която няма изгледи да се подобри.Раждат циганите,за качеството на материала няма да говорим.Но тогава огромна маса професори и доценти,основно пръкнали се по закона Игнатов след 2011г.ще трябва да изхвърчат на улицата,а това не ви устройва.Да приемем,че 52 университета са малко и не се пипат.С какво ще ги запълните,като няма деца,откъде пари за издръжка като няма икономика?Ще чакате такива като мене на 64 години да ви стават студенти?Мерси,когато му е било времето сме учили и реализирали.Ще кажете учение през целия живот.Ами,че то докато е жив,човек се учи,защо трябва да ви осигурява работа и да дава луди пари за измислени дипломи по още по измислени програми.Метла, яка метла трябва да играе в това тъй наречено висше образование,което вие сведохте до ниво ПУЦ.
    PS.Сед като бяха закрити 4 блока на АЕЦ „Козлодуй“ и мноого други структороопределящи предприятия,какъв е проблема да се закрият малко университети?Ама предприятията не били ефективни,,че то една ефективност и полза от университетите на този етап?

    1. то и ползата от „интелигентите“ от су я видяхме през последните 30 години…
      добре, че дойде една мутра пожарникар та да оправи България от батака в който я завряха уродите на демокрацията ала желев и сие философи и историци…

  3. Здравейте аз съм проф.Илчев мастития бивш Ректор..то и тежко бе Ректор.министер…така е…така е..ние сме аристократки професорско потекло…Хайде холан ..много били ни убитата…че и други като мен стотици новоизлюпени професора и доцентуря искат да папката..нали не сте забравили как “ дадох“ на Орлов Текезесаря 170 000 левчета от бюджета на СУ за хонорарче…така сме ние ..професията..искана да папкаме

  4. Говорят се едни приказки та свят да ти се завие. Каква е реалноста
    1. 53 университета – за 1 човек 2 места сигурни
    2. Една купчина измислени специалности без покритие в реалния свят
    3. 60 % – икономически специалности – това значи бъдещи БЕЗРАБОТНИ
    4. При население 6,5 млн – 53 ВУЗА – безобразия
    5. Сварих старото време -14 ВУЗА – 8,5 млн – за едно место се бореха – над 10 човека.
    6. Студентите които завършват са ограничени със знания и опит -НИКАКЪВ.
    Образованиетио е в тотален КРАХ и нищо повече
    ИЗвод- половината да се махнат и се внедри ПРАКТИКА В ОБУЧЕНИЕТО ИМ. Една огромна купчина от излишни предмети трябва да се изхвърлят.
    Всичко останало е вятър и мъгла. Какво се оказва – плащаш и получаваш диплома и след това – ставаш за рези когато почнеш да работиш

  5. Една проста сметка:
    1.Свободни места в университетите 70000-бяха намалени с 10-12% ,нека са 60000.
    2.Завършващи ученици около 50000,те са по малко,но да приемем,че са 50000.
    3.Получили двойки на матурите около 1/3 -15000.(всяка година това е количеството двойки),останаха изкарали 35000.
    4.Отиват да учат в чужбина около 5-6000. остават 30000 изкарали за българските ВУЗ.
    5.От тях поне 1/3,което е 10000 казват до тук,повече не ми се учи,така,че остават 20000 кандидати.
    6.Е как 20000 кандидати ще запълнят 60000 места?(числата са приблизителни близки до реалността за онагледяване)
    7.Господа ректори и от МОН,много или малко са 52 ВУЗа в България?
    Благодаря!

Коментарите са заторени

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.