Дали демократите ще поискат импийчмънт на Тръмп за вредата, която нанесе на Америка, докато обслужи Нетаняху?

Голяма част от израелците са прогресивни, не са религиозни и не са фанатици

Решението на Тръмп да признае Йерусалим за столица на Израел и да премести посолството си там е крайно непопулярно не само в арабския и мюсюлманския свят, но и в ЕС (Мей, Макрон и Могерини го разнищиха), в НАТО, в англоезичния свят – дори Канада се дистанцира от него – и всъщност в цял свят. Световният хегемон се оказа в изолация.

Непопулярно е то и сред мнозинството израелци, които нищо не печелят от него, но чиято сигурност чувствително се влошава и перспективите им за траен мир с арабите се отдалечават. “Хамас” обяви третата си интифада.

Погрешно е да се смята, че всички израелци по религиозни причини искат официална столица в Йерусалим за сметка на мира с арабите. Дори основателите на ционизма като Теодор Херцл и на държавата Израел като Давид Бен-Гурион са имали сериозни съмнения за целесъобразността на такова решение. А и голяма част от израелците са прогресивни, не са религиозни и не са фанатици.

Само кликата на Нетаняху и незаконните заселници в окупираните палестински територии са извънредно доволни. Но тези хора се смятат за екстремисти в самия Израел. Така че и в Израел САЩ напълно загубиха ореола на умерен балансьор в конфликта с арабите.

Америка остана в пълна изолация в Съвета за сигурност на ООН, сами срещу 14-те други страни членки, сред които Британия и Франция, и в Общото събрание на ООН, дето 128 държави гласуваха за резолюцията, осъждаща Тръмп въпреки махленските заплахи на американската посланичка Ники Хейли.

Така САЩ пропиляха постигнатите от тях пропагандни точки в ООН срещу Русия, когато тя бе в изолация по Сирия и Украйна.

Мюсюлманските страни, и сунитски, и шиитски, дори довчерашни верни съюзници на Вашингтон като Турция и Саудитска Арабия, единодушно заклеймиха прокламацията на Тръмп. Ердоган отново заговори за късане на дипломатически отношения с Израел. Папата също я анатемоса.

Такава пълна международна изолация не е съвместима с позицията на световен хегемон и САЩ очевидно вече не са такъв.

Непопулярно е решението и в самата Америка, дето 63% са против него. Сигурността на американците по света е подложена на ненужен нов риск и предупрежденията на Държавния департамент вече заваляха. Държавният секретар и самата посланичка в ООН първоначално също бяха неприятно изненадани. Всички специалисти са против. Съветничката на Тръмп по израело-палестинските въпроси Дайна Пауел подаде оставка на други ден след решението.

Казват обаче, че Тръмп искал да угоди на избирателите си евангелисти – бедните бели работници баптисти и методисти от Юга, които масово гласуваха за него, за да върне работните им места от Китай и Мексико и да изгони мексиканците – техни конкуренти за работни места в строителството, и които вярват, че Бог е дал Обетованата земя на евреите и че там скоро предстои Армагедон.

Може да има такъв момент, но въпреки това и сред тези хора популярността на президента пада – има 61% одобрение през декември срещу 81% преди година. Той не изпълни нито едно от икономическите си обещания, а религиозните утехи са твърде слаб заместител на липсващите работни места и доходи. Току-що приетата от републиканците данъчна реформа в интерес на най-богатите догодина ще влоши допълнително положението на бедните и значи на повечето от евангелистите.

Изборният пробив на демократическия кандидат за сенатор от Алабама, един от най-бедните и най-евангелистки щати, преди две седмици чертае мрачни перспективи за Тръмп и републиканците на предстоящите през новата година парламентарни избори. Така че нищо утешително няма на вътрешнополитическия фронт.

От всички възможни гледни точки САЩ претърпяха и истинско външнополитическо бедствие. Защо тогава Тръмп взе това решение? И то на фона на всичките си други външнополитически бедствия, на трите загубени войни на предшествениците му в Афганистан, Ирак и Сирия, от които самият така се оплакваше преди изборите в 2016 г. и за които така красноречиво говори в инаугурационната си реч си само преди 11 месеца? На фона на новата роля на Русия като арбитър в Близкия изток, с когото се съобразяват вече и Рияд, и ОПЕК? На сближаването на Анкара и Техеран с посредничеството на Москва?

Иранският върховен водач Али Хаменей каза, че прокламацията на Тръмп била резултат на парализа и некомпетентност.

В това има известна истина, особено предвид състоянието на Държавния департамент, което по общо признание е хаотично, и несигурното положение на Тилърсън, който бе обявено, че ще бъде уволнен от Тръмп още преди месец, но кой знае защо още се държи за стола си.

Все пак решението за Йерусалим не е просто моментно хрумване или глупост, а пресечна точка на две най-силни лобистки влияния върху Тръмп в момента – на зет му Джаред Кушнер, който след разгонването на екипа, спечелил за него изборите миналата година и носител на всички идеи, които, макар и утопични, доста допаднаха на американската работническа класа, остана единствен привилегирован президентски съветник, и на самия Биби Нетаняху.

При Кушнер конфликтът на интереси е очевиден – той сега е затънал в скандал за тайно финансиране от негова фондация на незаконни еврейски селища на Западния бряг.

За Нетаняху решението на Тръмп увенча 22-годишната му вредителска кампания да убеди кой да е от обитателите на Белия дом да сложи окончателно прът в колелата на близкоизточния мирен процес и погребе делото на големите Ицхак Рабин и Шимон Перес.

Израелският вестник “Хаарец” разкри, че че най-важно участие във вземането на решението на Тръмп изиграл израелският посланик във Вашингтон Рон Дърмър – най-близък съветник на Нетаняху и чуждият посланик с най-лесен достъп до Белия дом (всъщност той е американец). Дори сам Дърмър да бил написал текста на прокламацията, пише редакцията на “Хаарец”, Биби не би могъл да е по-доволен.

Това, разбира се, е извънрендно конфузно за Тръмп, който все пак не е някой си Даниел Митов, а дойде на власт преди по-малко от година под лозунга “Америка на първо място”.

Това, а не измислената му руска връзка и не отношението му към “лъжливите новини” на корпоративните медии, което всъщност си е напълно справедливо, е вече отличен материал за импийчмънт на президента – за заговор срещу суверенитета на страната в интерес на чуждо правителство, донесло й несъмнена международна вреда и сериозно застрашило сигурността на американските граждани. Да видим дали опозицията ще намери сили да се възползва от тази възможност.