Социологът Живко Георгиев пред „Труд“: Битката срещу корупцията ще реши бъдещето ни

Ако в близките 2-3 години не постигнем обрат, няма нужда да мислим за светло бъдеще

Какви са подводните камъни в отношенията между управляващи и опозиция. Защо ГЕРБ и БСП се врекоха, че няма никога да управляват заедно. Стабилно ли е управлението и има ли шанс да посрещнем европредседателството със служебно правителство. Докъде може да стигне напрежението между властимащите и президента. Какво става с лявото и дясното не само у нас. По тези въпроси разговаряме със социолога Живко Георгиев.

- Какво печелят и какво губят БСП и ГЕРБ от този изострен политически тон между тях, господин Георгиев?

- Периодично виждаме такива изостряния и като социолог не съм констатирал загуба или печалба на някого от такива ситуации. Това са крамоли в т.нар. политически елит, които нямат шанса да повлияят много сериозно нито върху обществото като цяло, нито върху електоралните корпуси. Бих посъветвал и двете партии, ако въобще приемат съвети, да престанат с тази драматургия, която не е интересна на никого. Хората се интересуват от съвсем други неща, а не какви са взаимоотношенията между управляващи и опозиция, т.е. между ГЕРБ и БСП.

- Двете партии се врекоха, че никога няма да участват в коалиция една с друга. Как ви звучат тези заклинания, след като често изплува в публичното пространство тезата за тайната мечта на ГЕРБ да участва в управление с БСП и обратно - среди в БСП напират за коалиция с ГЕРБ? Има ли шансове за подобни мечти?

- Силно се съмнявам в тези тайни мечти на когото и да било. Не виждам необходимост от това - нито БСП, нито пък ГЕРБ имат нужда от взаимна коалиция. Това е много рисково за двете. Може и да е имало определени среди, които са се надявали, но те не са сред най-влиятелните и в двете партии. По-скоро този сюжет понякога се активира за вътрешно-партийните премервания на силите. А иначе, много добре знаем, че заклинания от типа „никога със...” са по-скоро за публична консумация. Наблюдаваме какво се случва с Германия. И там бяха казали „никога, никога”, но има ситуации, в които се изпълнява „нужния комромис”. Затова никога не казвай никога - има такова правило в политическия живот.

- С думите: „Никога с БСП“ Бойко Борисов не бетонира ли Корнелия Нинова и не обезоръжи ли т.нар. дясно крило в БСП, което се надяваше на бъдещи общи действия с ГЕРБ?

- Това е политически бит, ежедневие, което няма шанс да наложи някакъв стратегически, отиващ към бъдещето, отпечатък нито върху едната, нито върху другата партия. Нито Бойко Борисов се бетонира, нито Корнелия Нинова ще бъде бетонирана. Двете партии си имат достатъчно автономен живот и това, което може да ги дестабилизира, са вътрешни напрежения и конфликти.

- Виждате ли някакъв идеен сблъсък между БСП и ГЕРБ или всичко напоследък почива на лични скандали между хора в двете партии?

- Не бих заподозрял, че ГЕРБ е идейна партия. Така че, тезата за идеен сблъсък е малко сложна. В БСП обаче има дефицит на идеи. Но тя, като идеологизирана до голяма степен партия, има по-голям интерес да избистри идейното си богатство. ГЕРБ е друго формирование - то може да си позволи да съществува без общи идеи и политики, защото спойката там е друга. Докато за БСП е решаващо да си измисли идейния профил. Социалистическата партия се нуждае да съхрани идентичността си много повече от ГЕРБ.

- Имаше доста пропуквания в коалицията между ГЕРБ и патриотите, които бързо заздравяват. Смятате ли, че управлението е стабилно и властта бетонирана?

- Не само дясната коалиция, а целият парламент в сегашния си вид няма очевиден интерес да върви към избори поне в близките 12 месеца. И то не само заради прословутото европредседателство. Управляващите в тяхната доста противоречива конфигурация, имат нужда да демонстрират някаква успешност поне в едно-две направления. Някои от опозиционните парии, които не са особено стабилни, нямат интерес от нови избори, тъй като не е ясно каква ще бъде съдбата им тогава. Даже и БСП не е готова в сегашния момент за нови избори, защото има да решава собствени проблеми.

- Уцелиха ли ваксата БСП и Нинова - имаше поредица от точки, които те спечелиха видимо - свален бе шефът на парламента, филмът на Елена Йончева също разтърси политиката - всички те като че ли раниха ГЕРБ, но затова пък бързо се възстановяват.

- Всичко тези „точки“ оставят своя отпечатък. Но дори и най-успешните и принципни атаки срещу уязвимите страни на едни управляващи, не са в състояние да добавят силен прираст към влиянието на опозицията, ако тя самата не се представи като силна алтернатива на статуквото. БСП успява да вкарва от време на време голове и дори бих казал, че малко се понаучи да бъде опозиция. Но в интерес на истината, в опозиция тя винаги е била не особено убедителна, като управляваща - също. Сега левицата се понаучи на опозиционност. На нея й е нужна такава школа, както и на всяка партия. Най-малкото, защото наистина няма ефективно работеща демокрация, и дори парламент, ако в него няма силна и активна опозиция. От полза е и за управляващите.

- С помощта на „Воля” управлението върви. Но ако Марешки може да реши да се обърне срещу Борисов?

- Не мисля, че политическият проект на Марешки е политически стабилен. Той е много зависим не просто от управляващите, а от парламентарното си присъствие. Неговата партия „Воля“ е може би най-рисковата и незаинтересована от предсрочни парламентарни избори. Обяснимо е, защото влиянието й е доста малко, тя няма много ясна идентичност, а самият Марешки е доста уязвим. Нямам и усещането, че има особен капацитет като политическа сила, камо ли да има някакъв партиен живот. При едни предсрочни парламентарни избори шанс биха имали по-скоро други извънпарламентарни проекти и играчи.

- Как ще коментирате втвърдения и радикализиран тон на ДПС напоследък? Какво цели вота на недоверие, който и ДПС, и БСП готвят?

- При тази парламентарна ситуация ефект - в смисъл разпадане на управляващи и присъдружните им партии, едва ли би се случил. Вотът на недоверие е един класически опозиционен инструмент. Разглеждам го отново в контекста на опита най-сетне да има силна опозиция в този парламент. Това рядко се е случвало през последните години. Естествено, може да има някакви политически плюсове за двете политически партии. Най-малкото, за консолидация на техния електорат.

- Значи не смятате за реалистичен вариант служебно правителство да посрещне европейските лидери у нас в началото на 2018 година?

- Не, едва ли и някой допуска това да се случи. Няма и заинтересованост от когото и да било да има предсрочни избори. Говоря това за хоризонт от поне 10-ина месеци. Друг е въпросът, че към края на следващата година е възможно. Ако се стигне до нестабилно управление, ключовите партии могат да съчетаят предсрочен вот или с евроизборите, или с местен вот. Но това би могло да стане чак през 2019-а.

- Борисов се превърна в нещо като любимото момче на Балканите, самият той непрекъснато говори за обединение, за край на езика на омразата. Това отразява ли се на действията на ГЕРБ или е по-скоро популизъм?

- Още нямаме доказателства, че Борисов е любимо момче на Балканите, може би имаме доказателства, че се стреми да стане такъв. За жалост, България не е в ситуация да бъде локомотив на Балканите. Темата за асоциирането на Западните Балкани към ЕС е смислена като наш външнополитически приоритет поне в краткосрочна перспектива. Но пак казвам - за съжаление, България не е страната, която може да бъде релевантният посредник, не е тя факторът, от който това ще зависи.

- Защо, не сте ли черноглед?

- Не, не съм. И това е въпрос на вярна самопреценка. По-скоро имаме вътрешна потребност да се покажем като значими на фона на депресиращите сравнения по всякакви критерии в рамките на ЕС, където ние все сме последни. Понякога дори си мисля, че се хванахме за идеята Западните Балкани да влязат в ЕС с тайната надежда, че ако те станат членки, някой ще ни измести от последното място.

- Отваря ли се ниша за нов политически проект?

- У нас винаги е имало такава ниша. Над 50% от българските граждани не са политически представени. И тъй като не всички от тях са аполитични, това отваря ниши и създава предпоставки за нови политически проекти. И вдясно, и в популисткото пространство - в центъра, та даже и вляво сигурно има място, макар че там много не го виждам.

- Надеждите са за Слави Трифонов, някои дори редят пасианси и за бъдещ политически проект на президента Радев.

- Не, но може и да се повтори някакво постижение като резултата на Бареков преди години и на Марешки при последните избори. Това обаче няма да придаде някакво ново качество на българската политическа система. Боя се, че този нов проект много скоро ще се окаже зависим от партиите на статуквото.

- Докъде може да стигне напрежението между управляващите и президентската институция?

- То ще бъде трайно. Логиката на политическия интерес го налага. Нито президентът, който има доста убедителен мандат в качеството му на различен от другите. Той беше избран в наказателен вот срещу политическата класа. Ако Румен Радев не търси начини за собствен глас и не бъде коректив на управляващите, той ще опровергае очакванията на гласувалите за него. Затова няма право да се променя. Управляващите също няма да му простят - все пак президентският вот беше първото сериозно поражение на ГЕРБ. Президентът си остава автономен фактор и по някакъв начин ще продължи да бъде трън в петите им, а самият Радев трън в очите им.

- Президентът продължава да е най-одобряваният политик у нас, а Борисов е доста след него.

- Бойко Борисов е политик. Президентът Радев засега се е опазил да бъде политик. В момента той има позиционирането на държавник, а не на представител на частни интереси, каквито са партийните - на латински партия произлиза от pars, което значи част.

- Смятате ли, че президентът би могъл сам да изнесе битката срещу корупцията, която разяжда българската държава?

- Това никой не може да направи сам. А ние сме показали, че и заедно не можем. Тази битка обаче е решаваща за бъдещето на България. Ако в близките 2-3 години не постигнем обрат, няма нужда да мислим на тема светло бъдеще. Корупцията, търговията с влияние, злоупотребата с власт - това са все неща, които в най-голяма степен направиха така, че тези 28 години преход с всички основания може да ги разглеждаме като история на пропуснати възможности и все по-стесняващи се печеливши перспективи пред страната.

- Автентичната десница напусна ли политиката у нас? И не иззе ли ГЕРБ цялото дясно политическо пространство?

- Не, автентичната десница просто не беше представена политически в парламента, тя остана зад борда. Хората ги има, но го няма проектът, за търсене на някакъв нов тип десница. Не казвам, че предишната десница беше адекватен продукт - тя затова си и отиде и така разочарова голяма част от десния електорат в България. Очевидно е, че и ГЕРБ не можа да я очарова. Смятам за глупаво да се чака, защото вдясно има много активни, можещи и умни хора. Един от нормалните начини за поява на нова партия е онези, които се чувстват непредставени, да се мобилизират и да създадат нещо. Не да чакат някой да им предложи продукт - това е потребителско отношение към политиката.

- Поредица от избори в Европа показват, че лявата идеология преживява криза. Удачна ли е идеята лявото да се преопакова с един по-здравословен национализъм, или това ще бъде грешка?

- Да, лявото е в криза. Но и дясното не е цъфнало. Десните, които печелят, са по-скоро популисти, националисти. Дясното много по-рядко е имало проблем да се идентифицира в ново време, да се асоциира с някои леко националистически каузи или да използва деснопопулистки теми. Европейската левица открай време залагаше на две версии - на национализма и на глобализма. Ако левицата иска да бъде адекватна на настроенията днес, трябва повече да заиграе с темата за по-суверенна национална политика, малко по-скептично да гледа на глобализацията и да се активира ролята на държавата. Точно това дава смисъл и на участието на хората в избори. Ако демонтираме националната държава, то за какво да гласуваш?

- Минаха 28 години след промените през 1989-а, а изследвания сочат, че половината от българите си искат времето на Живков. Не е ли тъжно това, г-н Георгиев?

- Тъжно е, но всички ние сме виновни. Не съм готов да обвинявам само някого, че пропуснахме възможностите, които имахме през тези 28 години. Сега полето на избори е много по-малко. И човек има усещането, че влизаме в една бобслей писта. А тази писта не води нагоре, а надолу.

 

Нашият гост

Живко Георгиев е роден през 1955 г. Завършил е социология в Софийския университет “Св. Климент Охридски”. Председател на Българската социологическа асоциация (1990-1991). Директор по изследванията в ББСС “Галъп интернешънъл” до 2001 г. Член на УС на Института за социална интеграция от неговото създаване. Бил е негов председател от 2002 до 2008 г. Преподава социология в Алма матер.

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Интервюта