Кой в Евросъюза иска да яде македонски домати

Никак няма да е лесна евроатлантическата работа на Република Северна Македония

Мои учители в занаята преди мно-о-о-го години ми внушиха като правило следното: винаги, когато за едно събитие се развилнява повсеместна еуфория, да приема това като знак, че не всичко в това събитие е наред. И да търся какво точно не е наред. Признавам, този принцип, внушен ми от умни и патили и препатили в професията колеги досега не е ми е изневерявал.

Надявам се и сега да бъде така. А като гледам, извън еуфоричните изявления отвсякъде по повод Договора, който Гърция и Македония подписаха за промяната на името и за стратегическото партньорство между тях, вече се появиха първите пукнатини, които дори и шегите на участниците в процеса на преговори не могат да скрият. Македонският министър на външните работи Никола Димитров се опита да се помайтапи с притесненията, които някои от държавите- членки на Европейския съюз имат около идеята Република Северна Македония да получи дата за начало на преговори за членство в ЕС. Щял да прати по пощата по една касетка с македонски домати, чийто естествен вкус е известен из цяла Европа, на всеки представител на държава от ЕС, който подкрепи излъчването на дата. Милият Никола, и той си прави шеги, с които хем иска да омилостиви онези от държавите, като Холандия и Франция, които имат възражения около започването на преговори с Македония, хем да помогне на пласмента на македонските домати. Тази година реколтата в „македонската зеленчукова градина“, както наричат района на родния град на премиера Заев- Струмица, е извънредна, но възможности за нейния пласмент няма. За да отговори на протестите на зеленчукопроизводителите, правителството обсъжда варианти да подкрепи финансово и да повиши изкупната цена на доматите, като добави още по един-два денара на килограм. Режимът на Никола Груевски ухажваше селските стопани в страната, намираше начини да ги подкрепя по различни начини като виждаше в тях сериозен електорален резерв. Както се казва, когато зеленчукопроизводителите- предимно, казваха „А“, Груевски бързаше да отговори с „Б“. Хората от полето са свикнали, научени са да бъдат обгрижвани, и сега си я търсят. Та, и Никола Димитров, като шеф на дипломацията, се опитва да стреля по две цели- външна и вътрешна, при това го прави по начин, който да изглежда симпатичен.

Нещо подобно прави и неговият колега от Атина Никос Коцияс. И той се чувства задължен да агитира европейските си партньори да изпълнят обещанието си и да дадат дата на Скопие за преговори. Освен че прати писмо до централите на ЕС и на НАТО, с което –така да се каже, вдига бариерата пред евроатлантическия път на Македония, блокиран заради спора за името, Коцияс се ангажира да изложи аргументите за тази позиция на Гърция пред своите колеги на заседанието им в Брюксел. В интервю за Еуроактив шефът на гръцката дипломация заяви: „Казах на моите колеги, че могат да бъдат строги колкото искат. Но ние не бива да блокираме перспективата. Страхувам се, че ако не се даде дата за преговори на Северна Македония, всички усилия, които направихме с толкова големи жертви и компромиси от двете страни, те биха могли да бъдат в опасност“. „Европа трябва да удържи на думата си“, заключава Коциас.

Прав е кир Никос да призовава европейските си колеги да изпълнят обещанието си. Защото- поне до момента, няма пълен консенсус между страните- членки, че Македония, която се движи в пакет със съседна Албания (както ние с румънците преди години!) е готова за начало на преговорите. В четвъртък, на срещата на Съвета на ЕС, президентът Емануел Макрон щял да изложи аргументите си за несъгласието си това да стане. Те са познати и са групирани в три основни претенции- няма реформа в съдебната система в Македония, няма ефективна борба с организираната престъпност, няма власт на правото. Или нещо подобно и добре познато. В Скопие се надяват под натиска на останалите страни-членки Париж да преразгледа позицията си в духа на безусловната препоръка за дата и старт на преговорния процес за членство от доклада на Европейската комисия през април. Тогава, помните, какъв възторг бе обхванал управляващия екип край Вардар, в това число и най-вече премиера Зоран Заев, който, обявявайки заключенията на доклада, заяви, че Македония вече има „безусловна и кристално чиста“ препоръка от Брюксел.

Това- от една страна. От друга лично мене ме притесняват някои нюанси в поведението на Атина. Вярно, това което цитирах от Никос Коцияс показва добрите му намерения, най-малкото заради усилията, които той лично хвърли в серията тежки и мъчителни, достатъчно нервни и главоболни преговори с колегата си Никола Димитров. Те двамата туриха подписите си под Договора, който заедно изработиха, значи, ако са честни политици и дипломати, би трябвало да чувстват отговорност за неговата реализация на практика. Но ето ви един нюанс- Договорът бе ратифициран в македонския парламент с възможно най-голямата бързина, на която парламентарната конституционна процедура позволява. Вярно, президентът Георге Иванов все още не дава формален отговор дали ще го подпише или не, макар че вербално вече заяви, че няма да го пусне и ще го върне за прегласуване в Събранието, както Конституцията повелява. Но защо от Атина забавиха писмата, които трябваше да изпратят до централите на НАТО и на ЕС, че вече няма пречки Македония да тръгне по евроатлантическия път? Защо не го направиха в сряда, четвъртък или петък, когато са работните дни, а дори и в събота и неделя никой нямаше да им се разсърди и да им каже, че администрацията в Брюксел не работи, а изчакаха до понеделник? Е да, във вторник Коцияс лично агитира за подкрепа, за която вече го цитирахме. Би ли могло отговорът да се крие в очакването в Атина да видят как ще развият преговорите по дълга, които, слава Богу завършиха така, както беше обещано на Ципрас и на Коцияс. Би могло, разбира се. Гърците искаха да бъдат сигурни, че от ЕС ще спазят обещанието си и ще обявят излизането на страната от дългата криза, и че ще получат още един транш заем с дълъг гратисен срок на погасяването му. Получиха си го, което пък отвори очите на всички онези, които не вярваха, че става дума за пазарлък и че мотивът за готовността на Атина да тури край на дългогодишния ирационален спор за името със Скопие не е само в модерното европейско цивилизационно разбиране за добросъседството, каквито мантри чухме от двете страни на границата. (Впрочем, темата за мантрите, в които са се оплели всички балкански лидери по начин, че да не могат вече да говорят нормално за нормалните неща, е достатъчно интересна, за да я предложа на редакторите на вестника за някоя следваща публикация)... Даже самият Коцияс на няколко пъти в този кратък промеждутък от време между ратификацията на Договора в Скопие до вчера публично се кълнеше, че няма никакво споразумение от типа „търговия на интереси“, сякаш хората са слепи, или че не са чели достатъчно антична история да знаят, че търговията е в чипа на древните гърци от някога, та до днес... Европа трябвало да удържи на думата си, моля ви се...

Ами да я удържи, нямаме нищо против. Но и генералният секретар на НАТО Столтенберг внесе „уточнение“, заявявайки, че Македония може и да получи покана за членство през юли в Германия, но реализацията му ще стане само след референдума, който Зоран Заев обеща и който бе вписан в Договора като условие от страна на Гърция. И при това, само ако той е успешен. А уж Македония вече била ефективен член на Алианса без формално да е така, уж нямало да има никакви пречки, само да си реши спора за името, уж нямало да минава цялата предприсъединителна процедура и щяла да влезе направо, и други такива салати...

Така че, никак няма да е лесна евроатлантическата работа на Република Северна Македония, никак...