Вероломната атака на Костов срещу прокуратурата

(Само)активирането на политическото зомби от „Драгалевци“, освен че показва неистов страх от реални разследвания срещу „криминалния преход“, е ясен знак и за тоталния провал на олигархията във войната й срещу прокуратурата

Три падения има в биографията си Иван Костов. През 2001 г., когато след 4-годишно управление като действащ министър-председател катастрофално загуби парламентарните избори и се разсърди на българите, защото не го разбирали. Дори спря да им говори.

Вторият път беше през 2014-2015 г., когато обикаляше телевизиите, за да се жалва, че спестяванията му в КТБ били блокирани и съпругата му - Елена Костова, не могла да си плати дори хляба в кварталния супермаркет, което жестоко я унизило. Тогава обаче се разбра, че укриващият се и до днес от правосъдието фараон Цветан Василев всеки месец е превеждал по 30 000 лв. на фирма на една от дъщерите на Костов за консултантски услуги.

Стана ясно се още, че парите на партията ДСБ, основана от Костов след напускането на СДС, са били именно в пирамидата на Василев - КТБ. По-късно се оказа и че докато се е жалил, Костов успява да си вземе всичко от фалиралия трезор, за разлика от държавата.

Във вторник сутринта зрителите на бТВ станаха свидетели на третото падение на някогашния министър-председател. Иван Костов се ожали от налегнала го болест, но далеч по-голямо бе жалването му от установеното от данъчните неплащане на задължения към хазната в особено големи размери. И тъй като Костов изглежда има сериозни проблеми с произхода на парите, по думите му около половин милион лева, а може и да са повече, то той прибягна до изпитаната практика, че най-добрата защита всъщност е вероломната атака. На пръв поглед изглежда странно, че именно срещу прокуратурата, но и това си има своето обяснение.

Колкото повече отричаше, че той има общо с политизирането на съдебната система, с хибридните атаки срещу неудобни магистрати, с продължаващата вече две десетилетия очерняща пропаганда срещу държавното обвинение, толкова повече Костов се самоизобличаваше, че точно той е скритият кукловод на войната срещу прокуратурата, стартирала от момента, в който като министър-председател изгубва контрола върху

тогавашния главен прокурор Никола Филчев. Вероломната атака от вторник само го потвърди. Костов изглеждаше жалък, когато обясняваше, че обществото погрешно разглежда част от изминалите 30 години като „криминален преход“. Това му изказване бе по повод заявеното в концепцията на кандидата за главен прокурор Иван Гешев, че не само гражданите трябва да плащат цената за разбойническата приватизация. И докато обясняваше, че не е юрист, с банални опорки, повтаряни от години от провалени политици и хибридни протестъри, започна да атакува заместника на главния прокурор. Вероятно Костов съжалява, че държавното обвинение разследва метастазите на неговото раково управление - подсъдими персони, като Иво Прокопиев, Цветан Василев или ВИП арестанти, като Баневи, Арабаджиеви, Стайкови и т.н.

Монологът на Костов всъщност имаше за цел да го представи за жертва, както и най-вече да попречи на евентуални бъдещи действия на държавните власти по търсене на отговорност за нарушаване на законодателната уредба. Но Костов не успя, нито за миг не остави усещането у зрителите, че той е мишена на нерегламентирани действия. Защото не е мишена, а с голяма доза на вероятност нарушител на данъчно-процесуалното законодателство.

Проверката на данъчните била започнала още преди три години, но тя се целила в местните избори и в избора на следващия „обвинител №1“, заключи Костов. Сама по себе си тази теза е абсурдна, но очевидно когато човек се намира в безизходица, лесно започва да говори откровени нелепици, търсейки спасение от стореното.

След като наруга прокуратурата с всички опорки, дъвкани от години от политическите лилипути Радан Кънев, Христо Иванов и прочие одиозни негови наследници, бившият премиер стана поредният, който арогантно и без никакво уважение към върховенството на закона и към авторитета на институциите, започна да политизира процедурата по избора на главен прокурор. Но така само направи услуга на Висшия съдебен съвет, а и на кандидата. Каква по-голяма реклама за един номиниран за главен прокурор от това Иван Костов да те атакува с манипулативни внушения в удобни интервюта.

Последното не е за подценяване, защото тази изява на Костов бе всичко друго, но не и журналистика. За пореден път куклата-телевизионен водещ задаваше удобни въпроси, като накрая Костов дори остави „опорките“ на продуцентите на тотално изпадналата в

зависимост от подсъдими и обвиняеми олигарси телевизия бТВ. Костов бе оставен да злослови срещу държавните институции, да рецитира защитната пледоария, готвена по изрезки от олигархичния печат и от неговите адвокати, повечето от които активирани в последните месеци, отново срещу държавното обвинение.

Връх на наглостта и същевременно на падението на смятащия себе си за „голям политик“ Иван Костов, бе манипулативното му заключение, че „Демократична България“ била постигнала „голям успех с добутването на Радан Кънев за евродепутат. Всъщност Костов безсрамно скри, че влизането на Кънев в Европейския парламент е в рамките на статистическата грешка. Четири хиляди гласа по-малко или малко по-висока избирателна активност и отрочето на Костов щеше само „да мирише“ солидната заплата в евро от Страсбург.

(Само)активирането на Костов, освен че показва неистов страх от реални разследвания срещу „криминалния преход“, е ясен знак и за тоталния провал на олигархията във войната й срещу кандидатурата на Иван Гешев, но и на липсата на лидерски качества у

марионетките Радан Кънев, Атанас Атанасов, Христо Иванов. Изглежда фабрикуването на „фалшиви новини“, всевъзможни компромати и изкуствено нагнетяване на напрежение с анонсирането на протести срещу номинацията за главен прокурор, не дава търсения ефект, заради това се прибягва до изваждането на показ на политическото зомби от Драгалевци, току-виж събудило оределите редици на Костовистите от Седмия ден.