Постъпила в гимназията след прехода и щяла да остане чистачка там само за няколко месеца

Цял живот децата ме зареждат с енергия, признава жената

Пенка Тодорова е от Сливен вероятно е най-известната училищна чистачка в страната. Тези дни тя се върна от СПА процедури в Хисаря. По време на престоя била настанена в самостоятелна стая, за разкош й предоставили всички лечебни процедури. Прибрала се в добро телесно и духовно здраве. И разказала на всеки, когото срещнала: “Бях на курорт! Учениците ми подариха почивката по случай пенсионирането!”.

Повечето се радвали с привкус на неверие: Наистина? Подарък!? Имало и такива, които я упреквали, че се била хвалела. “И защо пък не!?”, пали се толкова енергично тя, че чак орхидеите от принта на новата й блуза трепкат. Сбъднала мечта, която нито със заплатата си, нито с малката си пенсийка можела някога да си позволи. Леля Пепи или просто Пепи, както я знаят всички, е работила в едно от най-добрите училища в Сливен и в страната – Профилираната природо-математическа гимназия “Добри Чинтулов”. Историята й е урок за значимите неща, поуката и равносметката, които са извън училищните дневници.

Сряда, следобяд, 27 юни, 2018 година. Пенка помни с всички детайли деня, както се помнят само важните неща в живота. Към 15,30 часа й се обадили по телефона от училището. Така и така, трябва да дойдеш отново, изчезна нещо. “Притесних се! Оставаха ми два дни до излизането в пенсия. И баш на финала да съм направила някой гаф!? Тъкмо се бях прибрала от първа смяна и хайде – отново в гимназията! Че и никой не искаше да ми каже какво точно е станало!”, спомня си тя. На това отгоре учителката Бранимира Цонева, класна на 8-а клас, дошла лично с колата си да я вземе от вкъщи. Уж за по-бързо, че работата била спешна. Пристигнали. Отворила вратата на гимназията…Преди да види, че е пълно с ученици, чула възгласите: “Пепи! Пепи!”. Децата започнали да я прегръщат. И тогава й подарили ваучера за лечебните процедури. По-късно географичката Милена Чолакова отбелязала, че такъв жест досега май не е бил правен за учител.

“Хрумна ми, че трябва да й доставим приятна изненада. Не само защото тя се оплакваше от здравословни проблеми и имаше наистина нужда, а и защото всички много я харесваме! Няма да забравя как се чувствах, като дойдох в гимназията. Всичко – ново, никого не познавах…А леля Пепи създаваше огромно впечатление сред нас! Тя веднага установяваше контакт с децата, ставахме приятели”, разказва Изабел Иванова, вече деветокласничка. Когато и да се появи, Пепи ставала център на внимание. Влезе ли в час да чете имената на наградените ученици от олимпиади, например, чете, чете, списъкът дълъг. И накрая, като приключи, се обръщала към класа: ”Какво сте се втренчили! Кой ще стане да ръкопляска!?”

Учениците от 8 до 12 клас за няколко седмици събрали 300-те лева за подаръка. И внесли по банков пъти една торба монети за ваучера.

“Цял живот децата са ме зареждали с енергия. Сигурно затова и годините толкова не ми личат, а вече карам 62-рата”, отбелязва Пенка.

Връща се назад. След 1989-та, когато старият строй, започнала работа като началник на склад, но я съкратили. Намерила си работа единствено в гимназията. При постъпването, си дала срок от 3 месеца. Толкова мислела, че ще издържи, докато се огледа за “нещо по-така”. А минали цели 26 години!

“Винаги съм знаела имената на почти всички ученици, дори и сега, когато станаха много – имаме по няколко паралелки от  5 до 12 клас! Днешните деца са по-буйни, по-енергични и не се притесняват да изразяват мнение”, отбелязва тя.

Преди години, когато правили основен ремонт в гимназията, директорката Мариана Милева и помощник-директорът Иван Хитов строго предупредили учениците да пазят имуществото. Още на другия ден след конското, цял клас пристигнал в гимназията с …калцуни върху обувките! Като в болница. За майтап. Защо, бе? “За да пазим чисто!”, отговаряли хлапаците. Тази случка леля Пепи не я помни с подробности: “Калцуни? Хубаво. Много е чисто в училището наистина. Ама и днес има надраскани чинове!”. Веднъж друг клас, по подобни причини, дисциплиниращо изчистил мазетата на гимназията.

Веднъж направила нещо, за което я изловили на “местопрестъплението”. Учител я помолил да влезе в часа му. Щял да даде задачи на учениците, тя само да ги пази. През това време той искал да вземе часа си с друг клас. Съгласила се. Децата почнали да си пишат. И дали минали 20-ина минути, вратата се отворила. Насреща…Бисерка Михалева! (дългогодишен директор на гимназията и началник на РУО-Сливен). “Пепи, ела после в кабинета ми!”, само това казала и затворила. Какво изпитала Пепи, тя си знае. Нещо като изтръпване, може би. Както се изразява, после давала писмени “любовни обяснения”. Още същата вечер на педагогически съвет било оповестено: “Колеги, имаме си нов учител….”.

На следващия ден директорката пак извикала чистачката, за да й покаже писмените обяснения на другия замесен в резила. “Въпросният преподавател написал, че аз…съм му предложила да го заместя!”, вдига удивено ръце тя. Да се смееш ли, да плачеш ли? Тя лично плакала.

Човек не трябва да се ядосва за поправими неща. Казва, че се чувствала огорчена заради ниските заплати на чистачките, все минимални. Ходела при началството със синдикални искания, палела бързо, много приказвала. “Викам, викам, ама на другия ден се извинявам. Истината е, че към нас, без значение кой е бил директор, винаги са се отнасяли с уважение, казва Пепи.

Признава, че наистина, както твърди Изабел, наставала лека суматоха, като я пратят да чете по време на час заповеди или разни съобщения. “Няма начин, щом трябва да се сведе до знанието на всички ученици. Но в такива моменти развалям дисциплината. Децата са доволни, защото по-малко ще ги изпитват. Учителите се притесняват, че им вземам време от урока”, спомня си тя.

Накрая събира хубавите и лошите неща в живота си и дърпа чертата. “Сама съм отгледала двете си деца. Не беше леко, но се справих. Имах най-хубавата работа, получих много обич и уважение. Горчилки – също, но кой няма. Щастлива съм, че срещнах такива учители и такива деца! Добри деца! Благодаря им! Нашите ученици ще отидат да учат, много – в чужбина, много и ще останат там да живеят. Знам, че може би е добре за тях, но се тревожа от това. Ето, моята дъщеря вече 13 години живее и работи в Германия. Много й е мъчно за България, но едва ли ще се завърне. От друга страна, честно да си кажа, откакто е заминала, всеки месец ми помага финансово. Ако не беше тя, нямаше да издържа! И все пак…Тука кой ще остане?”, казва майката. А утре? “Ох, не знам дали ще има някой да ме наследи в работата”, изтърсва Пепи.