Скандалният роман „Тъмни зори“

Първото фройдистко съчинение у нас

Кирил Христов дели българския народ на “полово гладувал” и “полово преяждал”

Кирил Христов

“Тъмни зори” е първото фройдистко съчинение, родено от домашен талант. Романът се появява през 1920 г. и предизвиква обществен земетръс. Негов автор е Кирил Христов. Поет, белетрист, драматург и преводач, той е най-скандалната фигура в националната ни литература.
Кирил Христов дели българския народ на “полово гладувал” и “полово преяждал”. Между двете категории слага онези, които “спокойно ядат сухия здрав хлебец на любовта”. Писателят отсъжда: “Величайшите беди на България са били винаги дело на първата категория луди - главно като политико-общественици и вестникари.”
“За мене - сочи ученикът на Фройд - отдавна не е останало никакво съмнение, че не само специфичната наша залисаност, но и познатата стихийна българска злоба, липсата на чувство за справедливост, въпиющата безетичност, лесната склонност към престъпления са форма на неутолен сърдечен глад през най-хубавата възраст и на свързаните с него извратености.”
“Тъмни зори” е художествена интерпретация на тази теория. Главният герой Асен е гимназист, дошъл в столицата от Стара Загора (родния град на К. Христов). Неговата хазяйка Младена е знойна жена, току-що останала вдовица (с черти на една от авторовите приятелки). Двамата прекрачват прага на Големия грях. Тя се отравя, той се застрелва.
Кирил Христов започва романа през 1918 г. в княжевския санаториум за гръдоболни. Лекува се от туберкулоза и пише. Слага финалната точка на 5 септември 1919 г. в Костенец. Два месеца по-късно среща Иван Вазов и проф. Иван Шишманов. Обажда им, че книгата ще предизвика скандал. “Тъмни зори” излиза лятото на следната 1920 г. Тиражирана от издателство “Сърп” и печатница “Победа”.
Още с мирис на печатарско мастило, романът е разпънат на кръст от критиката. Малчо Николов се гневи в списание “Златорог”:
“Всички злоупотребяват с половото чувство: възрастните само много ядат, пият и говорят и вършат постоянно мръсотии, юношите се отдават на тайния порок. Начинът, по който Кирил Христов е изобразил всичко това, неумереното сгъстяване на краските и склонността му вредом да намира изключително само груби животински полови прояви, всичко това не само не убеждава, но извиква негодувание.”
В списание “Слънце” Борис Зографов директно нарича романа “порнографически”. Плъзва мълвата, че малкият формат на изданието е нарочно избран, за да се крие в дамска чанта или ученически джоб. “Естествено - обяснява авторът, - аз бих желал да дам на книгата си един по-солиден външен вид и да не я печатам с вадиочи букви. Обаче организираните разбойници в страната, които не пожалиха и книгопечатането, налагат все по-голяма икономия на хартия.”
В тази драматична ситуация блюстителите на морала искат конфискация на тиража!
Кой би спасил “Тъмни зори”, ако не литературният патриарх Иван Вазов. Още повече че има сетива за еротиката. На младини е страстен поклонник на френския поет Еварист дьо Парни, сътворил прочутите “Еротически стихове”. Самият той е автор на стихосбирката “Майска китка”, за която по-късно признава: “Сега просто ме е срам, че съм печатал такива цинични неща.” Вътре могат да се прочетат шедьоври от сорта:

Твойте ненки страстни 
не видя в тоз час,
но че са прекрасни 
туй догаждам аз.
Може би приличат на 
два портокаля,
затуй ме привличат, 
та да ги погаля.

Кирил Христов праща книгата на народния поет. “Аз с право мислех, че едно вмешателство на Вазова би я спасило”, надява се той. Вазов му отговаря: “Книгата прочетох с увлечение, както е четена, вярвам, от всички, които са я имали под ръце. Да пиша обаче за нея, както вие желаете, психологически ми е невъзможно. При среща ще ви обясня затруднението и вярвам и вие ще се догаждате отде иде.”
Защо Вазов се сепва от историята на Асен и Младена?
Заради интимната му връзката с Евгения Марс, където случаят е огледален. Иван Вазов може да є бъде баща. Изключено е да защитава една съмнителна фройдистка кауза. “Той е напълно прав, като твърди, че психологически му е невъзможно да се намеси. Аз го разбрах и ни най-малко не ме огорчи отказът му да стори това”, великодушно отбелязва Кирил Христов.
Той е убеден, че е създал морално четиво за трагедията на две същества, сблъскали се с устоите на лъжеморала. Писателят знае: българинът няма нищо против еротиката, той е само срещу показната еротика. Нашенецът скришом ще си купи “Тъмни зори”, трепетно ще прелиства страниците, но ще ги пази от чужди очи.
“Любопитно е, че за “Тъмни зори” не ми се разсърди нито една жена - свидетелства Кирил. - И възрастни, и малки момичета - студентки и ученички - го четоха лакомо и при разговор с мене върху “опасните глави” се смееха дяволито и ме уверяваха, че няма нищо опасно и преувеличено, че всичко е тъкмо така, както бива. Те се само удивляваха, че аз зная толкова много от техния скрит живот.”
През 1924 г. Кирил Христов се опитва да публикува “Тъмни зори” в Германия. На езика на Зигмунд Фройд. Търси съдействие от изтъкнатия балканист Густав Вайганд. Авторитетът сондира три издателства, всички отказват. “Той сам се срамувал от формите, които омразата на немците към чужденците приема”, предава реакцията му нашият писател.
В условията на социалистическия реализъм романът също беше зачеркнат. Няма го в съчиненията на Кирил Христов, които се появиха между 1966 и 1968 г. Литературният историк Николай Аретов е установил, че тогава срамежлива еротика се позволяваше само в криминалните четива. Книгата е извън този жанр.
Когато изгря демокрацията, аз извадих “Тъмни зори” от мазето на забвението. Във вестник “Пулс” посочих романа на предприемчивите издатели. Препечатка направи “Хемус” през 1991 година.