Проф. Боян Дуранкев, икономист, пред „Труд news“: Няма съвършена формула за определяне на минималната заплата

По-правилният подход е универсална подкрепа за всички деца, комбинирана с по-високи плащания за семействата с по-ниски доходи

Парламентът вече прие бюджета за 2026 г. От управляващата партия увериха, че редица промени в социалната сфера ще бъдат направени с бюджета за 2027 г. С въпроси какво може да очакваме по отношение на минималната заплата, удачно ли е държавни служители да взимат по-големи заплати от министър и трябва ли да има детски за всички родители се обърнахме към икономиста проф. Боян Дуранкев.

- Г-н Дуранкев, парламентът реши повече да не бъде използвана досегашната формула за минималната заплата - да бъде 50% от средната. До 2027 г. ще бъде ли постигнато съгласие между синдикати и работодатели за нова формула за минималната заплата?
- Има една древна сентенция, която гласи: „Нека хирургът първо да поработи с ум и очи, а чак после - с въоръжена със скалпел ръка“. В случая хирургът набързо отряза нехаресваната по неизвестни причини от него формула, преди да има в ума си нещо като подобие на нова формула. „Първо режи, после мисли“ е чудесна идея и рецепта за регрес, но не и за прогресивна социално-икономическа политика. Минималната работна заплата (МРЗ) е една от основните и социални, и икономически, и демократични институции. Не е коректно и не е морално да се ликвидира съществуващата формула с надеждата, че някой ден гълъбът на справедливостта ще долети до перваза на Народното събрание с още по-добра. Въпросът не е дали досегашната формула е била съвършена. Нито една формула не е. За мен съществуващата също не е, понеже връзва МРЗ само със средната заплата, което не е коректно. Истинският въпрос е дали новата ще бъде по-предвидима, по-прозрачна и по-справедлива. Засега отговор на този въпрос няма. Новата формула е най-строга държавна тайна, вероятно не се знае и от шефа на ДАНС. МРЗ трябва да отчита система от фактори: прираста на производителността на труда, инфлацията, медианната и/или средната заплата, икономическия растеж, жизнения минимум и т. н. Ако някой си въобразява, че една магическа формула ще удовлетвори едновременно наемни работници, работодатели, синдикати и Министерство на финансите, вероятно вярва и, че бюджетният дефицит се лекува с липов чай. Интересите на социалните партньори са различни. „Вълците“ в кошарата - работодателите, предпочитат намаляване на разходите за труд (и увеличаване на собствените си печалби), ангелите-синдикалисти защитават работещите (в държавните фирми, понеже профсъюзите са слаби в частните), наемните работници нямат думата (и не са я имали).

- Тогава какво е решението?
- Вместо да се търси „идеалната“ формула, трябва да се търси добрата формула. Тя трябва да бъде ясна, предвидима и трудно променяема според политическата конюнктура. Иначе всяко ново правителство ще започва с тезата, че досегашната формула е била погрешна, а неговата ще бъде „окончателното решение“. Британците имат чудесен израз: „Ако не е счупено, не го поправяй“. В нашия случай незрелите политици избраха по-екзотичен подход: първо обявиха, че часовникът е счупен, хвърлиха го на боклука, а едва след това започнаха да се чудят колко е часът.

- Какъв ще бъде резултатът за работещите хора и за бизнеса, ако минималната заплата остане без промяна през 2027 г.?
- Ако някой от правителството предложи МРЗ да бъде „временно“ замразена през 2027 г., докато инфлацията продължава да топи покупателната способност на работещите, това би било все едно лекар да каже на пациент с висока температура: „Нека засега не лекуваме болестта, а просто да забравим какво показва термометърът“. Температурата няма да спадне, болестта ще се развива. Политическият резултат също е лесно предвидим. Не защото някой ще организира грандиозни протести, а защото недоволството ще нараства ежедневно - когато някой влиза в магазина. Най-опасната опозиция за всяко правителство често не е парламентарната, а на касовия апарат. Подобно решение трудно може да бъде защитено. Ако производителността на труда расте, ако номиналните заплати в икономиката продължават да се увеличават и ако цените не престанат да се покачват, замразяването на МРЗ означава едно - реалните доходи на най-нископлатените работници ще намалеят. Това увеличава риска от бедност сред работещите и отслабва вътрешното потребление, което е един от основните двигатели на българската икономика. Работодателите ще посочат, че по-ниските разходи за труд подобряват конкурентоспособността. Това е вярно, но само до известна степен. Българската икономика трудно може да спечели в международната конкуренция, ако основното ù предимство са евтините работници и ниските данъци.

- По какви критерии може да бъде определена минималната заплата? Има ли риск първо да решат колко да стане минималната заплата и после да напишат формула, така че да се получи този резултат?
- Има един афоризъм, приписван на Оскар Уайлд: „Някои хора знаят цената на всичко, но не разбират стойността на нищо“. При МРЗ рискът е обратният: да се определя политически удобна стойност, а след това да се търси формула, която да я оправдае. Затова добрият механизъм трябва да бъде максимално предвидим и основан на предварително известни социалноикономически показатели, а не на моментни политически предпочитания. Според добрите европейски практики МРЗ трябва да се определя на базата на три основни критерия. Първо, да компенсира напълно натрупаната инфлация, за да се запази покупателната способност на хората. Второ, да нараства поне с ръста на производителността на труда и икономическата динамика. Трето, да бъде обвързана със средната или още по-добре с медианната работна заплата, защото тя показва реалното положение на „средния“ работещ. Ако обществото си поставя по-дългосрочни цели, като постепенно приближаване към средните европейски стандарти на заплащане и ограничаване на прекомерните доходни неравенства, тези цели също могат да бъдат отразени в механизма.

- При обсъждането на бюджета в парламента стана ясно, че има държавни служители, които взимат по-високи заплати от министъра. Удачно ли е това?
- Ако един държавен служител управлява активи за милиарди евро, отговаря за сложни регулации или притежава експертиза, която е рядка както в България, така и на международния пазар, няма нищо необичайно да получава по-високо възнаграждение от министър. Министърът е политическа фигура с мандат, докато експертът често носи институционалната памет и професионалната компетентност на администрацията. В другите европейски държави също има високоплатени държавни служители. Ръководители на независими регулатори, централни банки, финансови надзорни органи, агенции за конкуренцията или висши държавни експерти нерядко получават по-високи възнаграждения от министри и дори от министър-председателя. Истинският въпрос не е дали някой получава повече от министъра, а дали заплатата му съответства на отговорностите, резултатите и обществената полза от неговата работа. Мениджърското възнаграждение на печелившите държавни компании може и трябва да е доста високо, но това не трябва да се отнася за политическите назначения в бордовете на тези компании!

- Правителството предприе стъпки за улесняване наемането на хора от държави извън ЕС, особено за хора от Узбекистан. Това ли е начинът да просперира българската икономика?
- Интересен е един парадокс. България е с едно от най-ниските нива на безработица в ЕС (2,9%), но е сред страните с най-голям недостиг на работна сила. Това означава, че проблемът не е толкова безработицата, колкото недостигът на хора в трудоспособна възраст. Според данните на Евростат през май 2026 г. безработицата в ЕС е 5,9%, което означава около 13,16 милиона безработни европейски граждани. На пръв поглед изглежда логично България да се опита първо да привлече част от този трудов ресурс, преди да разчита на работници от държави извън ЕС. Проблемът е, че значителна част от безработните европейци не са склонни да се преместят в България заради по-ниските доходи. Освен това недостигът на кадри е концентриран в отрасли като строителство, туризъм, транспорт, селско стопанство и индустрия, където работодателите трудно намират желаещи както в България, така и в останалите държави от ЕС. Затова вносът на работници от държави като Узбекистан може да бъде частично решение на текущия недостиг на работна сила, но трудно може да бъде определен като стратегия за всестранен просперитет. Истинският просперитет идва от по-висока производителност, инвестиции, технологии, образование, култура и задържане на българските работници в страната.

- Майки искаха по-високи обезщетения през втората година от майчинството, но парламентът реши даваните пари да останат без промяна. Министърът на финансите Гълъб Донев неотдавна коментира, че изплащаните обезщетения не са водещ фактор за повишаване на раждаемостта. Действително ли е така?
- Твърдението, че размерът на обезщетенията през втората година от майчинството не е решаващ фактор за раждаемостта, до голяма степен се потвърждава от европейския опит. В Европа няма ясна зависимост между размера на семейните помощи и броя на ражданията. Някои държави с много щедри социални системи и продължителни родителски отпуски продължават да отчитат ниска раждаемост. В същото време има страни, в които финансовата подкрепа е по-ограничена, но демографските показатели са по-добри. Младите семейства гледат много по-широко: доходи и сигурност на работното място, достъпност на жилищата, качество на здравеопазването, места в детските градини, възможност за съчетаване на кариера и родителство, както и общите перспективи за живот в страната. Въпросът не е дали да има по-високи обезщетения, а дали те са част от цялостна демографска и семейна политика - а такава у нас липсва.

- Правилна ли е сегашната практика детски да получават само родители с изключително ниски доходи, а не всички родители?
- Не. Според мен детските надбавки не бива да бъдат ограничавани само до семействата с най-ниски доходи. Детето не е виновно за доходите на своите родители и неговите права не би трябвало да зависят изцяло от материалното положение на домакинството. Разбира се, напълно логично е по-бедните семейства да получават по-висока подкрепа, защото техните нужди са по-големи. Но едно е диференциация на помощта, а съвсем друго е изключването на голяма част от работещите родители от системата. Когато държавната подкрепа рязко се прекратява след определен доход, възниква парадокс. Семействата, които инвестират в образование, квалификация и трудова реализация, често губят право на помощ, въпреки че също поемат значителните разходи по отглеждането на деца. Това отслабва усещането за справедливост и създава погрешни стимули. По-правилният подход е универсална подкрепа за всички деца, комбинирана с по-високи плащания за семействата с по-ниски доходи.

- Управляващите заявиха, че няма да вдигат данъци, но обмислят повишаване на данъчните оценки на имотите. Това не е ли увеличение на данъците? Удачно ли е да бъде повишен данък сгради за единственото жилище на хората?
- Ако данъчните оценки бъдат повишени, това на практика означава увеличение на имущественото данъчно бреме. Трябва да признаем, че данъчните оценки в България изостават от пазарните цени на имотите. През последното десетилетие стойността на жилищата нарасна значително, докато данъчната база остана сравнително ниска. Истинският въпрос не е дали да се актуализират оценките, а кой трябва да поеме по-високата данъчна тежест. Според световните практики не е удачно основната тежест да пада върху хората, за които единственото жилище е място за живот, а не инвестиция. И днес българското законодателство признава този принцип чрез намаление на данъка за основното жилище. През последните години се формира значителна група собственици-инвеститори, които притежават множество жилища и получават доходи от наеми или от нарастването на цените на недвижимите имоти. Част от тях блаженстват като едри рентиери. Това поставя въпроса дали България не трябва да обсъди по-прогресивен модел на имуществено облагане, при който данъчната тежест нараства с броя и стойността на притежаваните имоти. Във Франция вторите жилища в много населени места подлежат на допълнителни местни налози, а някои общини налагат сериозни увеличения за ваканционни и необитавани имоти. В Италия основното жилище се третира по-благоприятно от вторите жилища, а в редица държави данъчната система прави ясно разграничение между дом за живеене и инвестиционен актив. Най-разумното решение за България не е по-висок данък за единственото жилище на обикновения човек, а по-сериозна данъчна тежест върху втория, третия, десетия или стотния имот. Ако ще се актуализират данъчните оценки, това трябва да бъде съчетано със защита на основното жилище.

- В бюджета за 2027 г. смятате ли, че са необходими повече реформи в здравеопазването? Удачно ли е финансирането на болниците на база клинични пътеки?
- В здравеопазването са необходими реформи. България от години е ориентирана предимно към лечение на вече възникнали заболявания, докато профилактиката и превенцията са на заден план. Това не е ефективен модел нито от медицинска, нито от икономическа гледна точка. Европейският опит показва, че здравните системи с най-добри резултати инвестират значително повече в ранната диагностика, скрининговите програми, ваксинациите и първичната извънболнична помощ. Профилактиката е много по-евтина от лечението на тежките заболявания в по-късен стадий. Клиничните пътеки имаха своето място в развитието на българското здравеопазване, защото въведоха определени правила и прозрачност. Но с времето се видяха и недостатъците им. Когато финансирането зависи основно от броя на преминалите пациенти по дадена пътека, системата започва да стимулира повече хоспитализации, а не непременно по-добри здравни резултати. Затова повечето европейски държави не разчитат на клинични пътеки в българския смисъл на думата. Те използват системи от типа DRG (Diagnosis Related Groups), при които болниците получават средства според диагнозата, тежестта на случая и очакваните разходи за лечението. Целта е да се насърчават ефективността и качеството, а не количеството на извършените дейности.

Нашият гост
Боян Дуранкев е professor emeritus и доктор по икономика. Автор на над 30 книги и на над 1200 статии. Редовен участник в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката.