Труд
Автор:
Стефан Кючуков
Плащаме повече за мляко, млечни продукти и захар от средния европеец
Храните ни поскъпват повече
Цените на храните в България стигнаха средните европейски нива, а за някои основни продукти дори ги задминаваме, но доходите ни изостават, заяви главният икономист на КНСБ Любослав Костов, който цитира данни на Евростат. Цените на храните в страната ни са 91% от средното ниво за Европейския съюз. А доходите ни са едва 68% от средните за ЕС.
Редица основни храни в България дори са по-скъпи, отколкото в повечето държави в ЕС. Цените на олиото и маслото тук са с близо 42% над средното ниво за страните-членки. Млякото, млечните продукти и захарта в България също са по-скъпи отколкото в повечето държави от ЕС. Цените на млякото, млечните продукти и яйцата са с 26,2% над средното за ЕС ниво. А захарта и сладкарските изделия са с 15,8% по-скъпи от средното ниво.
Цените на редица храни вече доближават средното ниво за ЕС и до 1-2 години може да го достигнат, смята Любослав Костов. Например цените на готовата храна в България са 97,6 на сто от средното ниво за ЕС. А рибата и морските дарове, както и плодовете и ядките са малко над 87 на сто от средното ниво.
През последните три години ситуацията в страната ни по отношение на доходите не се е влошила, но няма и подобрение, констатират от КНСБ. Доходите нарастват, но заедно с това вдигат и цените. През 2022 г. цените на храните в България са били 85% от средното ниво за страните от ЕС, а доходите на хората са били 62% от средното ниво. Разликата между достигнатото ниво на цените и на доходите тогава е била 23. Точна същата е разликата и през 2025 г. Доходите са достигнали 68% от средното за ЕС ниво, но цените са нараснали до 91 на сто от средното ниво.
България е сред държавите от ЕС с най-висока инфлация. Годишната инфлация в страната ни към края на юни е 5,2%, измерена според потребителската кошница на страните от ЕС. Това е занижена стойност за нашите реалности, коментира Любослав Костов. Но дори и тази официална инфлация е значително над средното ниво за страните от ЕС от 2,9 на сто. Само в Литва и Румъния инфлацията е по-висока от нашата. По отношение на храните България е сред петте държави от ЕС с най-голямо поскъпване. Цените на редица основни храни в страната ни са нараснали значително повече от средното увеличение за държавите от ЕС.
Например зеленчуците в България са поскъпнали с 11% за година, а средното повишение на цените им за страните от ЕС е само с 1,1 на сто. Дизелът в България е поскъпнал с 30% за година, а средното повишение на цените му за страните-членки е с 19,1 на сто. Цените на яйцата при нас са вдигнати с 10,7 на сто, при средно увеличение с 8,3%. Зърнените храни, рибата и морските дарове, захарта и захарните изделия, както и безалкохолните в България са поскъпнали повече, отколкото е средното повишение на цените им в страните от ЕС.
Само по линия на инфлацията бюджетът за 2026 г. ще генерира допълнителни приходи, каза Любослав Костов. При отчетена инфлация 5,2%, вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев работи с инфлация от 4,2%, заложена в бюджета за 2026 г., допълни главният икономист на КНСБ.
Най-близо до нас е Латвия с 780 евро
Разликата ни с Люксембург е 4,4 пъти
Любослав Костов, главен икономист на КНСБ
Минималната заплата в България изостава със 160 евро от най-ниските възнаграждения в държавата от ЕС, която е най-близо до нас в класацията по размер на минималната заплата. През настоящата година минималната заплата в страната ни е 620 евро, а най-близо до нас е Латвия със 780 евро. На трето място по най-ниска минимална заплата е Румъния с 795 евро. Разликата между нас и Люксембург по отношение на минималната заплата е 4,4 пъти. В Люксембург най-ниското възнаграждение е 2704 евро, показват данни на Евростат. Дори в Турция минималната заплата е по-висока от нашата, като там взимат поне 654 евро.
С приемането на бюджета за 2026 г. парламентът реши, че досегашната формула за определяне на минималната заплата - да бъде 50% от средната, вече няма да се прилага. Минималната заплата ще остане на сегашното ниво до приемане на нов механизъм за определяне на размера є.
От формирането на новото правителство работната група към Министерство на труда за формулата за определяне на минималната заплата не се е събирала, каза главният икономист на КНСБ Любослав Костов. Той изрази надежда скоро от министерството да подновят заседанията на работната група.
Имаме предложения и разчети за минималната заплата, каза Любослав Костов. Искаме държавните институции да възложат на НСИ да изчисли заплата за издръжка и да стъпим на това, когато говорим за адекватна минимална заплата, допълни той. Досега ни оставяха да се бием с работодателите и съгласие с тях за размера на минималната заплата не беше постигнато, продължи Любослав Костов. Според него държавните институции трябва да са арбитър и да вземат страната на труда - да разработят механизъм за определяне на размера на минималната заплата. Когато минималната заплата расте, хората се включват на пазара на труда и заетостта расте. Увеличението на минималната заплата има положителен ефект за намаляване на неравенствата, каза още Любослав Костов.
През периода 2023-2025 г. средната заплата в частния сектор нараства повече, отколкото в обществения, показва данни на НСИ, цитирани от КНСБ. От последните четири години, само през 2026 г. заплатите в обществения сектор нарастват повече, отколкото в частния. Общо за последните четири години (през 2026 г. спрямо 2022 г.) реалната заплата, след отчитане на инфлацията, в обществения сектор е нараснала с 28,6 на сто, а в частния с 29,2%. По-големи увеличения на заплатите в обществения сектор имаше само за някои сфери, каза Любослав Костов.
Увеличението е с 48 евро за година
1491 евро за тричленно семейство
Необходимата сума за издръжка на живеещ сам човек е нараснала с 48 евро за година.
Необходимият нетен месечен доход за издръжка на живеещ сам и работещ човек е 828 евро, показват изчисления на КНСБ. За двама родители с едно дете на възраст до 14 години са необходими 1491 евро на месец. За година необходимият доход за издръжка нараства с 6,1%, а само за последното тримесечие увеличението е с 1,3 на сто. Поскъпването на основни храни, необходими за издръжка на домакинствата, е с 5,6% за година, а повишението на цените на нехранителните стоки и услугите е с 6,5 на сто, изчисляват от КНСБ. За периода от месец март миналата година насам най-голямо поскъпване е отчетено през първото тримесечие на 2026 г.
Необходимата сума за издръжка на сам човек в рамките на година е нараснала с 48 евро, а за тричленно семейство са нужни 86 евро повече, показват изчисленията на КНСБ.
За да взима нетно човек 828 евро, брутната му заплата трябва да е 1067 евро. За родители с едно дете, за да получават нетната сума за издръжка, брутната заплата на всеки от двамата родители трябва да е по 961 евро, а ако само един от родителите работи, трябва да получава 1921 евро на месец.
551 хил. взимат до минималната заплата
Под заплатата за издръжка са 56,5%
На суми до минималната заплата са осигурени 551 хил. човека.
Общият брой на работещите хора, които са осигурени върху сума до минималната работна заплата включително, е 551 хил., обявиха от КНСБ. От тях 307 хил. са на непълно работно време. Но останалите 244 хил. човека са на пълно работно време и са осигурени върху минималната заплата.
С приемането на бюджета депутатите решиха, че трудовият стаж ще бъде отчитан и в часове, което ще засегне тези 307 хил. човека, работещи на непълно работно време. Колко от тях действително работят повече, но официално са на по-малко часове, за да плащат по-малко осигуровки, и колко действително са на непълно работно време, защото са майки с деца, хора с увреждания или конкретният бизнес няма нужда от целодневно работещи хора, е въпрос на допълнителен анализ.
Осигурените на пълно работно време са 2,161 млн. човека. От тях 11,3 на сто, или един от всеки девет човека, са осигурени на минимална работна заплата. Средният осигурителен доход на наетите на пълно работно време нараства със 7% за година и достига 1193 евро. Това е само със 126 евро над необходимата заплата за издръжка.
56,5% от всички работещи хора в страната са осигурени върху сума под необходимата заплата за издръжка, изчисляват от КНСБ. От хората на пълно работно време 51% взимат по-малко от заплатата за издръжка.
