Забравени и малко известни книги за Васил Левски

Навършват се 186 години от рождението на нашия най-обичан национален герой - Васил Левски (1840-1873)

Първият опит за биографичен очерк, по-скоро за „похвално слово“ в памет на Апостола, е дело на Георги Я. Кирков

Азбучна истина е, че Васил Левски е нашият най-обичан и тачен национален герой, че именно той, както си позволихме да напишем преди години, е другото име на Свободата за поколения българи. И е напълно обяснимо, че натрупаната научна и художествена книжнина за Апостола е впечатляваща - от първите негови биографии, дело на Захарий Стоянов през 1884-а и Стоян Заимов през 1895 г., през изследванията на Димитър Страшимиров, Иван Унджиев, Любомир Дойчев, Мерсия Макдермот, Николай Генчев, Цветана Павловска, Дойно Дойнов, Крумка Шарова, Иван Стоянов, Николай Червенков, Константин Косев, до най-новите трудове на Иван Лалев, Младен Стоянов, Пламен Митев, Вера Бонева, Ивайло Христов, Николай Иванов и др., вкл. нашите книги “Левски - другото име на свободата” (2017), “Алманах. Васил Левски - стратег и творец на революцията” (2023) и “Васил Левски: “Най-добрият ни българин” (2025). В случая ще се спрем на някои малко известни и дори забравени заглавия, които си струва да бъдат помнени и оценени по достойнство.

Първата печатна публикация, издадена през 1882 г. (две години преди получилата изключителна популярност книга на Захарий Стоянов), е дело на Георги Яковов (Яковлев) Кирков (1848-1929). По същото време този полузабравен днес общественик и учен е директор на Държавната печатница в София. Книжката му обаче не е “държавна поръчка”, а негова лична родолюбива инициатива. Роденият в Плевен бъдещ академик завършва средното си образование в Николаев, днес в Украйна, после висше по физика и математика в Одеса.

При временното руско управление през 1878-1879 г. младият българин е помощник на софийския губернатор граф Пьотър Алабин, както и депутат в Учредителното събрание в Търново. Способен математик и картограф, през 1884 г. Георги Я. Кирков е избран за действителен член (академик) на Българското книжовно дружество, днешната Българска академия на науките. През годините заема различни отговорни държавни служби, вкл. е директор на Картографския институт и на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” в София.

Малката книжка, по-скоро брошура, написана от Кирков, носи заглавието “Васил Левский (Диаконът). Черти от живота, деятелността и трагическата му кончина. По случай парастаса на 9-а му годишнина”. По същото време авторът е председател на Софийския окръжен съд, като очевидно се е познавал с някои от близките съратници на Апостола от новата българска столица и страната. На 21 март 1882 г. след панихида в памет на Левски по своя инициатива Кирков раздава безплатно на събралите се граждани, сред които и много ученици, своята малка книжка.

Самия факт на нейното написване е свидетелство, че авторът є е един от първите представители на българската интелигенция, които оценяват изключително високо историческата мисия на Апостола и величието на неговата личност. “Докле съществува българский народ - пише Кирков,-името на тоя народен предтеча ще се споменува с благоговение и името Левский ще служи символ на самоотвържение и самопожертвование за общето благо!” 

Забравена години наред, книжката на Георги Я. Кирков е “преоткрита” едва в края на ХХ в. На практика от нея тръгва посочването на 1837 г. като рождена година на Апостола - датировка, която на базата на днешните ни знания се оказва неточна, но е приета под влияние на някои съвременници с техните спомени и представи за Левски. Същото би могло да се каже и по отношение на подозирания в предателство поп Кръстю - мнение, наложило се именно в онези години, въпреки че е лишено от твърди доказателства.

Основният акцент в книжката е поставен върху идеята за издигането на паметник на Апостола в София, която по същото време вече е в ход от три години, но без ясна перспектива.... Може да се спори дали Георги Я. Кирков е първият истински биограф на Левски или, както смята проф. Николай Генчев, по-скоро е автор на своеобразно “похвално слово” за Апостола. Така или иначе, в малката книжка с едва 14 страници текст (пет от тях са отделени на стихотворенията за Левски на Христо Ботев и Константин Величков) са откроени основните моменти от биографията на водача на националната революция.

Своите приноси за изследването и популяризирането на живота и делата на Левски, макар в редица случаи твърде спорни, има и писателят, журналист и краевед Данаил Кацев - Бурски (1888-1958). Редно е да отбележим публикуваната през 1924 г. негова книга “Дякон Игнатий - Васил Иванов Левски. Живот и дела. Книга за българските деца”. Небезизвестният в миналото писател и преводач Людмил Стоянов (1886-1973) издава през 1930 г. книгата “Васил Левски (Живот. Апостолство. Смърт. Животописен очерк), която има и второ издание през 1943 г. Независимо от своите леви, комунистически убеждения, Людмил Стоянов дава обективен “прочит” на биографията на Апостола. В изложението му има редица оригинални и научно издържани наблюдения, вкл. по отношение на поп Кръстю и недоказаното му предателство.

През 1937-а, когато се отбелязват сто години от рождението на Апостола, излизат много публикации по темата. Известният в онези години историк, учител и популяризатор Иван Орманджиев (1891-1963) издава книгата “Васил Левски. Сто години от рождението му”, която като цяло отразява равнището на тогавашните научни знания.

Подобна е и публикуваната също през 1937 г. малка книжка на известния популяризатор на историята и автор на учебници Иван Кепов (1870-1938) със заглавие “Животоописание на Васил Левски”. Литературният критик, публицист, историк и политик Георги Бакалов (1873-1939) на свой ред работи по темата за Левски. Струва си да отбележим неговата малка, но интригуваща книжка “Бунт против Левски” (1938) - интересен опит за изясняване на противоречията между Апостола, от една страна, и Анастас Попхинов и Димитър Общи, от друга, отразили се крайно негативно на съдбата на революционната организация и онази на самия Васил Левски.

Могат да бъдат дадени още редица примери за силния и несекващ интерес към личността, живота и делата на Апостола. Така или иначе, тази тема е достатъчно актуална и днес за учени, писатели, художници, ценители на нашето минало, както и за българската общественост. В заключение, няколко думи за годишнината, която отбелязваме - категорично става дума за 186, а не за 189 години от рождението на Апостола! И е крайно време политици, журналисти, общественици и т. н. да започнат да се вслушват в мнението на историците. Защото, както бе показано от д-р Григор Бойков и проф. Пламен Митев на базата на автентични османски данъчни документи, Левски е роден не през 1837-а, а през лятото на 1840 г.

Откритието е факт от цели пет години, но все още не влиза в полезрението на “официалните фактори” в мечтаната от Левски република... Това поведение на незачитане на науката и на самите факти от години е някаква абсурдна “норма”. Нещо повече, израз на високомерие, необясним “инат”, а в крайна сметка и на невежество! Това поведение е напълно неприемливо, но и обидно... Мерило за отношението ни към най-обичания наш национален герой трябва да бъде историческата истина, дори и в нейните наглед “дребни” детайли.