Няма реални стъпки за подписването на втори договор за поддръжка. Първият изтече преди повече от половин година.

Ще бъде непростимо, ако и трите ни военно-транспортни самолета C-27J „Спартан“ останат на земята. Причината е изтичането на договора за интегрирана логистична поддръжка с италианската фирма „Аления Леонардо“ още на 21 март т.г.

Тревогата е повече от основателна. От Транспортната авиационна група, която е въоръжена с тези модерни самолети, твърдят, че няма реални стъпки за решаването на въпроса. Притеснителното е, че това е поредният проблем в осигуряването на военната ни авиация след неуредените, което стана обществена тайна, докрай въпроси с руските двигатели за изтребителите МиГ-29. Нещата за ВВС, като че ли продължават да не бъдат успокояващи. От ПГ „БСП за България“ питат министъра на отбраната Красимир Каракачанов за изпълнението на подписаното споразумение между правителствата на България и Полша за осигуряване на логистична подкрепа за самолетите МиГ-29, според което трябваше да бъдат ремонтирани 6 двигателя за нуждите на нашите ВВС. Те очакват информация за крайната цена, която Министерството на отбраната е платило за ремонта на тези двигатели, с колко е удължен ресурсът им и използват ли се за нуждите на ВВС. Какво става с изпълнението на решението на Народното събрание по Доклада на временната комисия, която проучваше процедурата по избора на нов тип боен самолет за българските ВВС, питат министъра на отбраната депутати от ПГ на ГЕРБ.

Но да се върнем на „Спартан“-ите. Те налетяха вече 10-годишна история у нас, което бе тържествено отбелязано в Централния военен клуб. Сега военнослужещите се питат дали ще има още полети или и тези самолети ще бъдат приземени. Тогава ще спре своевременното и то по всяка част от денонощието транспортиране на донори за чакащи спасение хора. В българската биография на италианските самолети са записани полети в зони с висок риск до Ирак, Афганистан, Мали, Судан и Либия. Успешно е участието в авиошоута в Турция, Чехия, Сърбия, Унгария и България. За нуждите на трите вида въоръжени сили са извършени над 27 870 парашутни скока. Както твърдят пилотите, ако не бяхме с ограничени ресурси, щяхме да сме един гърди пред колегите си от другите натовски армии.

Първият, но изтекъл преди преди повече от половин година договор, е осигурил 200 летателни часа и 200 кацания за всеки самолет, т.е. 600 часа и кацания за цялата флотилия. Той включва зареждане с резервни части и консумативи, провеждане на курсове за обучение, изпълнение на планови тематични инспекции и други. Липсата на реални стъпки за подписването на втори договор се отразява изключитело негативно върху поддържането на летателната годост на самолетите, воденето на ритмична бойна подготовка, както и върху носенето на дежурство за аварийно-спасителни осигурявания. Нека не забравяме, че този самолет не се използва само за нуждите на армията, но и за редица ведомства, като вътрешното и здравното. Той извършва включително и т.нар. специални представителни полети.

Надеждите са разумът да възтържествува. Да останат без държавна подкрепа онези, които твърдят, че „Спартан“-ите не генерират бойни способности. Пилотите са прави, като подчертават, че техните машини са най-дългата ръка на Въоръжените ни сили и основа за изграждане на техните способности. И още нещо много важно – спасяването на самолета спасява и личния състав, който е с изключително висока професионална подготовка. Стигнал е до там, че сертифицира екипажи от други натовски армии. Всичко, което правят, е с една цел – да служат на обществото и армията. И не заслужават негативните емоции, породени от проблеми, които не зависят от тях.

В служба на обществото

От август 2008 г. до днес със “Спартан” са изпълнени 35 задачи за нуждите на Министерството на здравеопазването в страната чужбина. През последните 6-7 години са изпълнени над 30 задачи за нуждите на държавното и военното ръководство. На 7 септември 2009 г. са транспортирани телата на загинали наши сънародници в Охридското езеро. На 14 и 15 септември 2010 г. са евакуирани от Аденския залив 15 български моряци, пленени от пирати. През 2011 г. от Судан са върнати трима български пилоти, работещи за ООН, чийто хеликоптер бе отвлечен. Същата година са спасени българи в Либия, транспортиарни са и тежко пострадали при атентата в Сарафово. Списъкът е дълъг. Той обаче може да бъде продължен само, ако държавата осигури поддръжката на “Спартан”-ите.