Недостатъчна профилактика и късно диагностициране – основните проблеми у нас

Ракът на белия дроб засяга над 1,8 млн. души в световен мащаб и е водещата причина за смърт от онкологични заболявания. Тези данни бяха съобщени в четвъртък в Пловдив на съвместен брифинг на Националната пациентска организация и зимното училище по медицинска онкология на клуб „Млад онколог” по повод Световния месец за борба с рака на белия дроб – ноември. Един от всеки 5 смъртни случая на онкоболни пациенти се дължи на белодробен карцином, което го прави най-смъртоносния вид рак. Всяка година ракът на белия дроб води до над 1,6 млн. смъртни случаи, което е повече от рак на гърдата, на дебелото черво и на простатата взети заедно.  Основните рискови фактори за развитие на заболяването са активното или пасивното тютюнопушене, замърсяване на въздуха, някои химикали и видове радиация, лична или фамилна анамнеза от белодробен рак.  Въпреки установената и доказана причинно-следствена връзка между рака на белия дроб и тютюнопушенето, е важно да се отбележи, че заболяването се среща и при пациенти непушачи, като се нарежда на седмо място сред най-често срещаните ракови заболявания в глобален мащаб. Проучванията в световен мащаб пък показват, че спирането на тютюнопушенето значително подобрява преживяемостта на пациентите.

Основните проблеми, свързани със заболяването, в България са недостатъчната профилактика и късното му диагностициране, поради липсата на симптоми и оплаквания в ранните му стадии. В 5% до 15% от случаите заболяването се открива от направени рентгенови снимки на белия дроб по повод на други заболявания. При наличие на симптоми - загуба на тегло, изостряне на хронична кашлица, затруднено дишане, дишане с хрипове, отделяне на кървави храчки, болки в гърба, в над 70% от случаите заболяването вече е в напреднал трети и четвърти стадий, като прогнозата за  5-годишна преживяемост при тях е под 5%. По-добра преживяемост се регистрира само при пациенти с диагностициран карцином в ранен стадий, което дава възможност за своевременно оперативно и консервативно лечение. Ето защо специалистите препоръчват ранна профилактика и здравословен начин на живот и навременно лечение на белодробните инфекции. „Персонализираният подход в лечението се прилага при пациентите с онкологични заболявания. В България имаме възможност да прилагаме персонализираната медицина и всичко, което е доказано ефективно за лечението на пациентите.

Изключително важно е доколко е запознат пациентът със заболяването, дали е наясно със стадия и какви са възможностите заболяването да влезе в контрол. Всеки един пациент с онкологично заболяване в България трябва да знае, че в неговото лечение се прилага персонализиран подход, съобразен с неговото състояние, с неговите заболявания, с неговия стадий на развитие на заболяването“, коментира д-р Росица Кръстева, специалист по медицинска онкология. Според нея повишаването на информираността за заболяването е от решаващо значение, но е нужна и по-голяма подкрепа и финансиране от държавните институции, за да могат новите възможности да достигат до българските пациенти, което ще доведе до намаляване на високата смъртност, свързана с рака на белия дроб.

Немският специалист Кристиян Манеголд, който е член на Борда на директорите на Международната асоциация за изследване на рака на белия дроб и професор в Хайделбергския университет, пък обърна специално внимание на таргетната терапия, която е приложима при част от пациентите с рак на белия дроб. За целта е необходимо да се извършват генетични тестове, които да докажат, че туморът демонстрира фактори, които го правят податлив на лечение. Тези фактори (биомаркери) могат да бъдат открити в кръвта, телесните течности или тъканите и да позволят идентифицирането на специфични подтипове на заболяването. След като генетичният профил на тумора бъде определен, се създава възможност за назначаването на по-ефективно и подходящо за конкретния пациент лечение. „Таргертната терапия е революция при лечението на всички тумори – не само при рака на белия дроб. Нашата истинска цел днес е да превърнем едно остро заболяване в хронично, като удължим преживяемостта и подобрим и поддържаме добро качество на живот“, деклирара проф. Манеголд.