“Безобидна” лезия на лошо място става опасна заради постоянното дразнене
В разгара на лятото, когато се изкушаваме да се попечем на слънце, не бива да забравяме опасностите, които крие слънчевата радиация. За тях, а и за други фактори, които е възможно да предизвикат рак на кожата, разговаряме с проф. д-р Георги Чернев, дерматолог/ дерматохирург, завеждащ вече трети мандат Отделението по дерматология, венерология и дерматологична хирургия към Медицинския институт на МВР.
Той е един от българските учени, установили, че не слънцето само по себе си, а продължителният прием на лекарства, съдържащи или произвеждащи в организма определени фотокарциногени/ нитрозамини, кара организма под въздействие на слънчевата светлина да трансформира тези субстанции във вещества, предизвикващи рак - не само кожен, а и на други органи. За откритието си, доказано чрез многобройни изследвания и публикации в престижни научни списания, проф. Чернев е класиран три поредни години от Станфордския университет сред най-изявените 2% от учените в света. Той и основаното от него Българско дружество по дерматологична хирургия печелят все по-голям авторитет в световната дерматологична общност и гласът им се чува на най-утвърдените научни форуми.
“Ние сме откриватели на т. нар. нитрозо- фотокарциногенеза - склонността на организма да образува тумори заради някои субстанции в лекарствата - казва проф. Чернев. - Когато лекарствата се вземат продължително време, те се отлагат в кожата и могат да доведат до генериране на фототоксичност. Тя може да обхване различни видове клетки. Когато засегне кератиноцитите, се развива или спино-, или базоцелуларен карцином.
Когато обхване меланоцитите - меланом. В зависимост от индивидуалната чувствителност се развиват или епителиални тумори (най-често по кожата, устната лигавица, ларинкса), или меланоми (отличават се с висока агресивност и повишен риск от метастази), или множествени меланоми, които възникват на базата на генерираната карциногенност.”
Ракът на кожата се дължи на външни фактори в над 95% от случаите. Това са т. нар. външни мутагени и карциногени. Контактът с тях променя човешкия геном и предизвиква мутации.
“Това са въздухът, който дишаме, храните и фармацията - уточнява проф. Чернев. - Колкото повече лекарства приемате, толкова повече рискове съществуват по отношение развитието на определени тумори. Особено когато тези лекарства са посочени от регулаторите като ФДА и ЕМА като потенциално карциногенно рискови за човека! Тази корелация я наблюдаваме, ние, група български учени, и сме създали статистика, която се потвърждава в последвали проучвания на колеги от целия свят. Живеем в ерата на рака. Развитието на различни ракови форми не става от един път, а с перманентното приемане, и то не само на един медикамент, а на 3-4 или на медикаменти, които са в листата на регулаторите за потенциални/ реално карциногенни такива. Това се дължи на рисковата им лекарствена структура, която при определени условия се трансформира в прокарциногенна нитрозо-структура. Кумулирането на медикацията в кожата може да се окаже с последвал генотоксичен и/или фототоксичен карциногенен ефект за пациента или мутагенен за самата клетка.”
Ново схващане има и по въпроса дали да се пипат бенките. Сега клиницистите са по-радикални и споделят: ако са налице определени данни - да се отстрани е по-добре!
“Дерматоскопията дава възможност да направим оценка на лезиите в по-дълбок план и да се изкажем дали бенката е потенциално опасна и оттук вече да преценим какви са най-добрите възможности за пациента - обяснява проф. Чернев. - Налице са освен определени клинични, така също и дерматоскопски критерии, въз основата на които определяме дадена бенка като рискова и даваме нашия съвет към пациента: да я премахне, за да не се развие меланом. Или, ако промените са минимални, информираме, че съществуват и съветваме хората да правят регулярни прегледи.”
Честотата на тези прегледи зависи от степента на установените морфологични промени. За рисковите бенки - наблюдение на 6 до 8 месеца, за другите - на 12 или 24 месеца. Прилага се и самонаблюдение за тези, които не обичат да посещават лекар. Те могат да фотографират бенката на всеки 4-5 месеца и да сравняват снимките. Ако открият различия в цветовата гама, интензитета, формата, да потърсят специалист.
Трябва да се има предвид, че една нормална по своята морфология бенка с лоша локация, с течение на времето може да се превърне в рискова заради перманентното дразнене, комбинирано или не с ултравиолетовата радиация, например в зоната на бикините, сутиена, колана и т. н. Тогава съветите са бенката да се премахне с оглед превенция в бъдеще. На практика се препоръчва така наречената профилактична/ превантивна ексцизия. Премахването е въпрос на дискусия и последвало консенсусно решение. Пациентите сами решават, но има хора, които са пренебрегнали съвета на дерматолога и след 4-5 години се оказват с меланом.
“Ние забелязваме определена бенка в даден момент, когато казваме окей, може да остане, ако не се дразни механично, но ако има 9-10 тежки иритации в рамките на 3-4 месеца, не можем да прогнозираме с точност дали тя няма да еволюира. Промените в бенките могат да са динамични. Именно затова самонаблюдението остава ключово”, съветва професорът.
“Когато се отстранява бенка, това трябва да се прави майсторски и професионално, от дерматолог или дерматохирург, следвайки международните препоръки. Самата бенка не се докосва, а се отстранява с определено поле на хирургична сигурност, като задължително се изследва хистологично. Ако се спазват правилата, не би следвало да има проблем - уверява проф. Чернев. - Проблемите стават, когато се действа аматьорски, непрофесионално и се прилагат някои неправомерни практики - бенките да се горят, късат, замразяват. Негативните аспекти на тези начини на отстраняване са, че липсва хистология и не се знае дали бенката е премахната напълно, защото тя може да продължи да расте в дълбочина и пациентът след няколко години да се окаже с авансирал локално меланом или диспластична бенка. Когато следваме правилните медицински практики, резултатите са оптимални и пациентите запазват своите усмивки и спокойствие.”