Губим 60% от водата заради старата ВиК мрежа

10 милиарда лева трябват за пълна рехабилитация

Към края на седмицата, по данни от сайтовете на ВиК операторите в България, над 60 населени места (основно села) с общо население около 40 000 жители са на режим на вода поради недостатъчен капацитет на водоизточниците. Най-голям е броят на селищата в област Шумен. Това доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова от катедра "Водоснабдяване, канализация и пречистване на води" на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), каза пред БТА.

БТА потърси доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова и проф. д-р инж. Димитър Кисляков от катедра "Хидротехника и хидромелиорации" на Хидротехническия факултет за коментар за това как водният сектор на България е готов да се справи с климатичните промени.

Други региони, които страдат от сезонен хроничен недостиг на вода, са Ловеч и Търговище. Със сигурност има и други ВиК оператори, които се сблъскват със сезонен дефицит на питейна вода в отделни водоснабдителни системи.

Най-уязвими са системите, които използват повърхностни водоизточници, особено речни водохващания, защото обикновено техният дебит е много променлив, коментира доц. д-р инж. Димова. Тя допълни, че хората, живеещи в населените места, които се водоснабдяват от язовири, могат да бъдат по-спокойни, защото тези съоръжения са обикновено многогодишни изравнители и в по-малка степен се влияят от сезонни засушавания, но подчерта, че и те трябва да се използват разумно и ефективно, за да не се повторят двете най-големи водни кризи - в София от 1994 г. и тази отпреди няколко години в Перник.

Необходими са още язовири

Всички основни сценарии за изменение на климата на Балканския полуостров са свързани със засушаване и повишаване на температурите и в този смисъл ще става все по-горещо и все по-сухо в перспектива до 2100 г., коментира проф. д-р инж. Димитър Кисляков от Хидротехническия факултет, катедра "Хидротехника и хидромелиорации" в Университета по архитектура, строителство и геодезия.

Известно е в нашата професия, че който има малко вода и който има много вода, трябва много да строи хидротехнически съоръжения, а България е една от най-бедните европейски страни на повърхностни води. За щастие, в миналото в страната са построени доста язовири, но заради неравномерния характер на оттока на вътрешните ни реки България задължително трябва да строи още нови язовири, отбеляза проф. д-р инж. Димитър Кисляков. 

"Ние сме учебникарски пример за необходимостта от язовири - когато има, да уловим това, което има, за да го ползваме, когато го няма", коментира ученият.

Годишно се рехабилитират под 1% от ВиК мрежата

Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова съобщи, че България е на едно от първите места в Европейския съюз по степен на свързване на населението с централизирана водоснабдителна услуга, като степента ни на свързаност е над 99,5 на сто. По думите на учения това представлява и доста голямо предизвикателство за ВиК операторите да осигурят вода с необходимото количество, напор и качество реално до почти всеки един жител на България и то при условията на силно амортизирани водоснабдителни системи. 

На базата на информацията, систематизирана от КЕВР в докладите за състоянието на ВиК сектора, може да се направи заключението, че годишно в България се рехабилитират около 0,6 до 0,8 на сто от водоснабдителните мрежи. В допълнение се извършва и активен контрол на течовете на около 4 на сто от водопроводите на годишна база. "Тези цифри изглеждат малки, но те са свързани със сериозни инвестиции, необходимост от разработване на инженерни проекти и то при условие че трябва да се поддържа социална поносимост на цената на водата", коментира доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова.

Загубите на питейна вода 

Отново по данни на КЕВР общите загуби на вода в нашите водоснабдителни системи са около 60 процента. Общите загуби се формират от търговските загуби на вода и реалните загуби от течове по мрежата. Търговските загуби включват грешни отчети поради неизправност на водомерите, грешки при обработка на резултатите и загуби вследствие на кражба на вода. Доц. д-р инж. Галина Димова-Бойкинова изтъкна, че това е изключително висок процент спрямо други европейски държави. Според данни от периодичните доклади на Европейската федерация на националните асоциации за водни услуги (EurEau) общите загуби на вода в европейските държави са средно около 25 на сто.

На базата на Стратегията за развитие на ВиК сектора в България на Световната банка от 2013 г. над 12 милиарда лева са нужни за рехабилитацията на мрежата. Към днешна дата по експертна оценка са нужни около 10 милиарда лева, коментира ученият.