Василев си е подсигурил защита от американски лобисти, като в продължение на години е бил спонсор на „Атлантическия съвет“

Изобщо не става въпрос за сумата от 50 хил. щатски долара, която Цветан Василев е платил на лобистката компания „Джейсън Уотърман интернешънъл“

5 милиона долара! Толкова струва приятелството между бившия губернатор Бил Ричардсън и банкера-беглец Цветан Василев. Парите, които идват от източения трезор, са били плащани в продължение на четири години на Атлантическия съвет, в който е Ричардсън.

“Защо “Ричардсън” застава на страната на Цветан Василев”. Под такова заглавие в началото на седмицата, в издаваното от подсъдимия олигарх Огнян Донев, българско онлайн издание „Клуб Зет“, се появи статия на американския лобист Бил Ричардсън. Бившият губернатор на щата Ню Мексико е един от наетите, от укриващия се в Белград банкер-беглец Цветан Василев, бивши американски правителствени служители и политици, които срещу съответните хонорари са новите “остриета” в кампанията по защита на основния виновен за фалита на четвъртата по големина българска банка, съпроводено с източването на над 2,5 млрд. лв. и нанесени щети на бюджета на държавата в размер на над 5 млрд. лв.

Още при старта на “активното мероприятие” по осигуряване на защита на Василев по т.нар. Закон “Магнитски” в началото на месеца, Ричардсън бе обяснил пред американския сайт The Hill, че се познава с Цветан Василев от времето, когато двамата са били ангажирани в Атлантическия съвет (Atlantic Council).

Оказва се, че „доброто познанство“ между Ричардсън и Василев има своята цена.

При това доста висока цена, платена от парите на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, т.е. от българския народ, чийто бюджет трябваше да поеме щетите от “кражбата на века”. И изобщо не става въпрос за сумата от 50 000 щатски долара, която Цветан Василев е платил на лобистката компания “Джейсън Уотърман интернешънъл”, нито дори за самолетните билети от “първа класа”, с която бившите агенти на специалните служби са пътували до Белград, за да беседват с беглеца от правосъдието.

Проследяването на “доброто познанство” между Бил Ричардсън и Цветан Василев показва, че то се крепи на сума от порядъка на над 5 млн. щатски долара.

Достатъчно солиден аргумент, дори за Съединените щати, е Василев да бъде представян за “борец срещу корупцията” и жертва на несъществуващ заговор. Разбира се, никой не очаква своеобразната застраховката или купуването на индулгенция, която Цветан Василев е направил още докато се е изживявал като властелин на най-бедната държава в Европейския съюз, да е извършено директно по сметка на “Ричардсън сентър фор глобал ингейджмънт” на бившия губернатор на Ню Мексико. Василев си е подсигурил защита от американски лобисти, като в продължение на години е бил спонсор на “Атлантическия съвет”, откъдето по думите на самия Ричардсън, двамата имат “добро познанство”.

Всичко започва през 2010-а година, когато на два пъти от сметките на “Бромак” ЕООД (мажоритарният собственик на КТБ – бел. ред.) към Атлантическия съвет са трансферирани общо 350 000 долара. Atlantic Council е изключително влиятелна международна лобистка организация, осигуряваща възможности за контакти между тези, които я спонсорират и бивши правителствени служители и политици от влиятелни страни.

Организацията има ценоразпис относно категоризацията на мероприятията и цената на участието в тях. На големите международни форуми лектори са изтъкнати имена от световната политика и култура, влиятелни бизнесмени, дори бивши американски президенти и бивши ръководители на НАТО.

Освен конференции, два пъти в годината се провеждат и тържествени вечери: през пролетта –Distinguished Leadership Award Dinner и през есента – Atlantic Council Global Citizen Awards Dinner. На тържествените вечери присъстват почетни гости, а спонсорите получават определен брой места, според направените дарения, което обяснява и двата транша от сметката на “Бромак” ЕООД на Цветан Василев в КТБ към лобистката организация.

През 2011 г. Цветан Василев плаща още 100 хил. долара по сметка на Atlantic Council, за да присъства на пролетната вечеря. Същата година, но през месец ноември в Истанбул се провежда Черноморски енергиен и икономически форум, в която участва и Бил Ричардсън, който е бил и министър на енергетиката на САЩ. От програмата на форума, организиран от Атлантическия съвет край Босфора разбираме, че негов участник е бил и Цветан Василев. На международната конференция в Турция участие има и тогавашният български министър на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков, който в края на миналата година се провали като кандидат за президент на олигархичните кръгове у нас.

2012-та година се оказва ключова за сътрудничеството между Василев и Атлантическия съвет, защото тогава спонсорските суми значително нарастват, а се взима и решение за стратегическо партньорство. Банкерът-беглец прави лично дарение, второ от името на “Бромак” ЕООД и трето, което е забележително – от името на КТБ. Само дарението на Цветан Василев е в размер на четвърт милион долара.

През 2012-та година, Цветан Василев участва в три вечери на Атлантическия съвет. През ноември 2012 г., Василев потвърждава намерението си в следващите пет години, да прави ежегодни дарения за лобистката организация в размер на половин милион щатски долара на година или общо 2,5 млн. долара. Договорите, по които Atlantic Council се явява бенефициент на даренията, са сключени с КТБ и “Бромак” ЕООД на Цветан Василев.

През 2013 г. Василев прави ново лично дарение към Атлантическия съвет, което е в размер на 1 млн. долара. Парите, обаче, изобщо не идват от “личните спестявания” на фараона, а от фирми-бушони. Схемата е реализирана, като сумата е преведена от личната сметка на Василев в КТБ към Atlantic Council, но преди това собственото на Василев дружество “Фина Ц” ЕООД му я осигурява. „Фина Ц“ ЕООД от своя страна е „захранено“ в същия ден, точно с 1 млн. долара от друга фирма-бушон - “ИПС” АД (Двете фирми са ползвани от Василев за източването на КТБ – бел. ред.).

Парите на “ИПС” АД пък идват от продажбата на облигации на дружеството “Нордън Лайтс”. А самите облигации, те са закупени от банков кредит, предоставен от КТБ на “ИПС” АД. Към месец юни 2014 г., т.е. когато източената от Василев КТБ рухва, задълженията на “ИПС” АД към самата банка надхвърлят 90 млн. лева. Тоест Atlantic Council на практика получава 1 млн. долара, но не от „дарителя“ Василев, а от вложителите в КТБ, които още на следващата година ще се окажат в положението на измамени, след рухването на най-голямата финансова пирамида в българската история.

Идентична е схемата, по която е било осигурено дарението на “Бромак” ЕООД към Атлантическия съвет. КТБ отпуска кредит на фирмата-бушон „Корси Маунтин Рисорт“ (имаща необезпечени кредити за близо 70 млн. лв. от банката), която същия ден ги превежда на друго подставено дружество – „Булит 2007“ ЕООД, което пък веднага попълва с тях сметката на „Бромак“ ЕООД. Така следите на парите, водещи към КТБ, формално са „заличени“, за да може Василев гордо да ги „дари“ на добрите си приятели от Атлантическия съвет, твърдейки, че са от личното му дружество.

Светлото минало на бившия губернатор

Като много от публичните фигури на нашето съвремие, бившият министър на енергетиката и бивш губернатор на Ню Мексико Бил Ричардсън, има и недотам “светли” моменти в своята професионална биография, в която присъства и желанието му да бъде кандидат за президент на демократите.

“Бил Ричардсън е затънал в скандал”, пише през 2009 г. списание “Политико” в материал, който разкрива редица нередности около финансиране на една от кампаниите на бившия губернатор на Ню Мексико. През 2011 г., “Ню Йорк Таймс” съобщава, че Ричардсън се е оказал във фокуса на разследване.

В богатата биография на американския защитник на Цветан Василев, името му присъства в опит да покрие факти около един от най-големите скандали в историята на Белия дом – аферата “Моника Люински”.

В периода 18 февруари 1997 – 18 август 1998 година, Ричардсън е посланик на Съединените американски щати в ООН. В края на 1997 г., броени седмици преди скандалът с извънбрачната връзка на тогавашния американски президент Бил Клинтън със стажантката в Белия дом да стане публично достояние, Ричардсън лично предлага на Люински работа в представителството на САЩ в ООН, като й гарантира солидно възнаграждение. Тя отказва.

Месеци по-късно, в последвалия 21-дневен процес пред Сената, Бил Ричардсън се оправдава, че когато е отправял предложението за работа на Моника Люински в ООН, не е знаел за любовната й афера с президента.

Коментар „Труд“

Проблемът за Америка

Обстоятелството, че със значителни средства от КТБ, Василев дълги години е финансирал международна лобистка организация, вероятно не е събудило съмнение за произхода на парите. Не и до момента, в който българските институции не установиха, че четвъртата по големина банка е с изпразнени трезори.

Фактът, че днес американски лобисти с лека ръка се ангажират като защитници на основния отговорен за банкрута на финансовата институция, създава сериозен репутационен проблем, както за тях, а така също и за официалната американска администрация.

Макар, да става без нейна инициатива, американските власти биват въвлечени в кампания, която се оказва финансирана от крадените от Василев пари от КТБ, а свързването му с т.нар. Закон “Магнитски” може сериозно да навреди на целите, с които е бил приет този закон.

Доказателствата, че Василев си е купувал индулгенция и е плащал с пари от КТБ на американски лобисти, е много вероятно да са от полза на американските власти, набързо да пресекат нечистите намерения на беглеца от правосъдието в страна-член на Европейския съюз и да се прекрати спекулативната употреба на Закона “Магнитски”.