Не вярват, че получат повече пари, ако част от осигуровките им не влизат в държавната хазна
Намалението ще стигне 25 на сто
Десетки хиляди хора се отказват от втората пенсия от частен пенсионен фонд. Към края на 2022 г. 93 543 души са се отказали от частния си фонд и са се прехвърлили изцяло към държавното обществено осигуряване (ДОО), пише в Конвергентната програма на България. Причината за това е, че те не вярват, че ако взимат две пенсии реално ще получават повече пари отколкото, ако получават само една държавна пенсия.
За хората, които са осигурени и в частен пенсионен фонд, държавната пенсия се намалява, защото част от осигурителните им вноски не са постъпвали в бюджета на държавното обществено осигуряване. Държавните пенсии се намаляват според процента на осигурителната вноска, която е била прехвърляна към частния фонд, при отчитане на броя на месеците, през които човекът е било осигуряван в универсален пенсионен фонд спрямо общата продължителност на осигурителния му стаж.
За сметка на намалената държавна пенсия тези хора ще получават и допълнителна пенсия за старост от универсален пенсионен фонд. Намалението на размера на държавните пенсии, отпуснати на жените, родени в началото на 1960 г., които придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2023 г., е с около 10 на сто. Мъжете, родени след началото на 1960 г., все още не получават втора пенсия за стаж и възраст, защото нямат необходимата възраст. За да се пенсионира мъж през 2023 г., трябва да е навършил 64 години и 6 месеца, а изискваната възраст за жените е 62 години.
Процентът, с който ще намаляват държавните пенсии, ще нараства, достигайки до около 25% за пенсиите, отпуснати след 2050 г., тъй като целият осигурителен стаж на хората, които ще се пенсионират тогава, ще обхваща периоди след 2001 г., откогато започна осигуряването в универсалните пенсионни фондове. Важно е да се отбележи, че стойността на намалението е различна за всеки отделен пенсионер и зависи от конкретния период, който обхваща осигурителния му стаж.
Средната натрупана сума по личните партиди на хората, за които през последните 12 месеца е постъпила поне една осигурителна вноска, е 5908 лв., показват данни на Комисията за финансов надзор. Това е достатъчно за изплащане на минималната пенсия от 467 лв. в продължение само на една година. Затова много хора не вярват, че ще получават повече пари, ако взимат две пенсии вместо една.
От близо 94-те хиляди души, които са се отказали от втората пенсия, 36 721 вече получават пенсия от държавното обществено осигуряване в пълен размер (това са 1,8% от всички пенсионери с отпуснати пенсии към края на 2022 г.), а останалите 56 822 души (2,2% от всички осигурени към края на 2022 г.) продължават да се осигуряват и да трупат пенсионни права. Така реално пълният размер на осигуровките им влиза в държавната хазна.
Прехвърлиха 411 млн. лв.
При доброволните смените са малко
Над 411,7 млн. лв. прехвърлиха осигурените между частните пенсионни фондове през първото тримесечие.
Само за три месеца 90 367 души са сменили частния си универсален пенсионен фонд, където са осигурени за втора пенсия, показват данни на Комисията за финансов надзор. Други 6603 човека са сменили професионалния си пенсионен фонд, където се осигуряват за ранна пенсия работещите първа и втора категория труд. Само 512 души са решили да прехвърлят парите си от един в друг доброволен пенсионен фонд.
Хората сменят пенсионния си фонд в търсене на по-висока доходност или при смяна на работното място, ако фирмата, в която отиват, работи с конкретно дружество.
Общата сума на прехвърлените средства на осигурени граждани, които са сменили фонда си през първото тримесечие на годината, е над 411,7 млн. лв. От тях 379 млн. лв. са прехвърлени между универсалните фондове, над 30 млн. лв. между професионалните, а 1,92 млн. лв. между доброволните фондове.
Общият размер на прехвърлените пари в сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. е нараснал с 47,9 млн. лв. или с 13,16%. Средният размер на прехвърлените средства на един осигурен е 4224 лв.
Ще взимат малко над една трета от последната си заплата
Заплатите растат по-бързо от доходността на фондовете
В дългосрочен план пенсионерите ще стават все по-бедни, защото пенсиите ще заместват по-малка част от дохода преди пенсионирането им.
През 2022 г. новите пенсии заместват средно 51,9% от доходите на хората преди пенсиониране. Този процент показва съотношението на средната пенсия за трудова дейност към средния осигурителен доход на хората за съответната година. В периода до 2026 г. се очаква процентът на дохода, който ще заместват пенсиите, да нарасне до около 56-57%, пише в Конвергентната програма на България, която отразява предприеманите политики в областта на икономиката на страната.
В дългосрочен план обаче пенсионерите ще стават все по-бедни, защото пенсиите ще заместват по-малка част от дохода преди пенсионирането им. В периода до 2070 г. заместването на дохода от държавните пенсии ще намалее до около 37%.
Съществена роля за това ще има именно намаляването на държавната пенсия за хора, които получават пенсия и от частен фонд. Много хора обаче се съмняват, че втората пенсия ще компенсира намалението на държавната пенсия. Причината за това е, че всяка година в бюджета на държавното обществено осигуряване влиза вноска от централния бюджет, където постъпват приходите от ДДС и други данъци, докато в универсалните пенсионни фондове постъпват само част от осигурителните вноски.
Освен това България е догонваща държава спрямо останалите страни от ЕС. В резултат през последните години заплатите в страната нарастват по-бързо от доходността, която успяват да постигнат частните фондове при инвестиране на натрупаните в тях пари. Освен това частните фондове имат години с отрицателна доходност, а за държавните пенсии е предвидено ежегодно увеличение по „швейцарското правило” - с 50 на сто от инфлацията и с 50 на сто от ръста на средния осигурителен доход за предходната година.
НОИ с нова електронна услуга
Изплащат пенсиите от 7 юни
НОИ стартира нова електронна услуга, свързана с изплащането на инвалидната им пенсия или на добавката за чужда помощ.
На интернет страницата на НОИ стартира нова електронна услуга, свързана с правото на хората да бъде продължено изплащането на инвалидната им пенсия или на добавката за чужда помощ и след изтичането на срока на решението на ТЕЛК/НЕЛК за времето до издаването на ново, ако има забавяне в медицинската експертиза при преосвидетелстването им.
Чрез “Справка за получени данни от Министерство на здравеопазването/РЗИ по Закона за здравето/ПЗР на ЗИД на Закона за хората с увреждания” пенсионерите могат в реално време да разберат дали за тях към НОИ има подадена информация за тяхното преосвидетелстване от органите на медицинската експертиза. Ако хората, за които е постъпила информация по този ред, отговарят на предвидените законови условия, електронната справка ще съдържа данни и за срока на продълженото изплащане, както и за подлежащата на изплащане сума за времето от спирането на плащането до неговото последващо възстановяване. Електронната услуга е достъпна през рубрика “Е-услуги и справки”/“Справки”/“Справки по ЕГН и ПИК на НОИ”/“В услуга на пенсионера”.
Изплащането на пенсиите през юни чрез пощенските станции ще се извърши по стандартния график - от 7 юни (сряда) до 20 юни (вторник). Преводите на юнските пенсии по сметките на пенсионерите, които получават парите си по банков път, ще бъдат извършени на 7 юни.
Предизвикателства за пенсионната система
Работещите хора ще намаляват
В дългосрочен план съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените ще нараства.
Все по-малко хора в България ще работят, а именно те трябва да изкарват парите за пенсии.
В демографски план, българската пенсионна система е изправена пред сериозни предизвикателства, пише в Конвергентната програма на България. Прогнозите на НСИ и на Евростат показват, че населението на страната ще продължава да намалява, като едновременно с това неговата възрастова структура ще се влошава. Това ще доведе до чувствително нарастване на коефициента на възрастова зависимост. Ако през 2021 г. на 100 души между 15 и 64 г. са съответствали 34 души на възраст над 65 г., то през 2070 г. броят им ще нарасне до 54 на 100 души. Населението в трудоспособна възраст ще намалява и делът му от общата численост на населението в България ще се свие от около 64% до около 57%. От своя страна, делът на населението над 65 години ще нарасне от около 22% през 2021 г. до 30% през 2070 година.
В дългосрочен план съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените ще нараства. Съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените, наричано още коефициент на зависимост, е ключов индикатор за финансовото състояние на пенсионните схеми от разходопокривен тип, каквато е системата на държавното обществено осигуряване.
Застаряването на населението и нарастването на средната продължителност на живота от една страна, и намаляването на населението в трудоспособна възраст от друга, оказват съществено влияние върху държавната осигурителна система.
В дългосрочен план броят на осигурените хора следва тенденцията в броя на заетите, като до 2027 г. се очаква увеличение, а след това до 2070 г. тенденцията е намаляваща, което е резултат от намалението на населението в трудоспособна възраст, пише в Конвергентната програма.
Общият брой на пенсионерите с пенсии за трудова дейност, изплащани от държавната хазна, в дългосрочен план ще намалява в резултат от повишаването на законовите изисквания за стаж и възраст за пенсиониране, както и поради негативните демографски тенденции в страната. Вследствие на отрицателния естествен прираст на населението в страната, делът на пенсионерите от общото население ще се увеличи от около 29% през 2021 г. до 35% през 2070 година.
В края на 2022 г. броят на пенсионерите с пенсия за трудова дейност е бил 1,977 млн. души. До 2070 г. се очаква той да намалее до около 1,748 млн. души.
Докато при хората с пенсия за инвалидност се очаква намалението да продължи през целия период до 2070 г., при пенсионерите с пенсия за осигурителен стаж и възраст намалението ще продължи до 2040 г., след което броят им ще започне плавно да се увеличава и ще засили демографския натиск върху държавната пенсионна система. Увеличението е в резултат на вливането в групата на пенсионерите на генерациите, родени през 70-те и 80-те години на миналия век. Демографският натиск след 2040 г. ще се усили и поради две допълнителни обстоятелства. На първо място, през 2027 г. престава да нараства изискуемият стаж за пенсиониране. Тогава той ще достигне 37 г. за жените и 40 г. за мъжете. На второ място, през 2029 г. изискуемата възраст за придобиване право на пенсия за стаж и възраст достига 65 години за мъжете. Възрастта продължава да нараства само за жените (до 2037 г.), когато и мъжете и жените ще се пенсионират на 65 години. На този етап няма нормативно определен механизъм за прилагане на предвиденото в КСО обвързване на пенсионната възраст с промените в средната продължителност на живота след 2037 г., поради което прогнозата е разработена при допускането, че след 2037 г. пенсионната възраст остава 65 години и за двата пола.
Тези обстоятелства ще доведат до влошаване на съотношението между броя на пенсионерите и броя на осигурените.
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш