На път ли е Република Македония?

Големият въпрос е какво ще направи Християн Мицкоски с толкова политическа мощ в ръцете си?

По пътя към ЕС в компанията на Сърбия и БиХ Северна Македония ще се чувства удобно

Един колега и приятел от Скопие тези дни ме провокира със статус и аз лековерно се хванах, та сега трябва да гледам как да изляза от капана.
На стената си той написа: “Вечната мечта, реализирана през 1991 г., македонска държава, скоро ще се превърне в Република Македония... Който разбрал, разбрал...”.

Направих се, че съм от тези, които са разбрали, написах го и заедно с това се заканих да подготвя текст по този повод. И понеже заканите трябва да се изпълняват, ето че го правя. Какво ще се получи и дали ще бъде вярно, не знам, но щом съм обещал. Той, приятелят, също е от онзи сорт хора, които държат на думата си.

Да видим настина дали съм разбрал правилно и в отговор ще предложа една хипотеза. Република Македония получи своята независимост чрез референдум на 8 септември 1991 г. Той бе одобрен от 96,4% от гласувалите, при избирателна активност 75,7%. Въпросът на референдума бе нееднозначен и гласеше: „Приемате ли суверенна и независима държава Македония, с право на включване в бъдещ съюз на суверенните държави на Югославия?“ Защо нееднозначен? Защото според мнозина втората му половина е била предназначена за онези хора край Вардар, които са виждали продължаването на живота на републиката като част от СФРЮ, но под нова форма. Желанието им това да се случи е било аргумент те да излязат и да подкрепят референдума. Според някои юридически експерти обаче, втората половина на въпроса все още съществува в правния мир и не е изключено да дойде ден, в който някой да се сети за това и с политически мотиви да се опита да я употреби. Знае ли човек? Все пак зад него стоят 96,4 от гласувалите 75,7 на сто на референдума.
Този ден - 8 септември, вече 24 години е държавен празник на нейните граждани. Суверенна и самостоятелна Република Македония наистина бе осъществена „вечна мечта“. България бе първата, която призна новата държава на 15 януари 1992 г. и по този начин отвори пътя за нейното международноправно укрепване.

През април 1993 г. Република Македония стана член на ООН, но поради съпротивата на Гърция бе записана като „Бивша югославска република Македония“ - FIROM. И така до датата 30 септември 2018 г., когато гражданите на Република Македония бяха призовани на референдум да гласуват за смяната на името на държавата - от Република Македония на Република Северна Македония. Промяната се налагаше от договореностите в Преспанското споразумение между Скопие и Атина, което бе подписано на 18 юни същата година край брега на Преспанското езеро. По този начин трябваше да се сложи край на блокадата от страна на Гърция към Република Македония по нейния евроатлантически път. Положително за промяна на името гласуваха 90 на сто от участниците в референдума, но при активност само на 36% от гражданите. Тогавашният президент Георге Иванов, издигнат за втори мандат от ВМРО-ДПМНЕ на Никола Груевски, го оцени като неуспешен. Въпреки това премиерът Зоран Заев вкара поправката на името в парламента, за да бъде извършена промяна и в конституцията на страната. Не му достигаха точно осем депутатски гласа за мнозинство от две трети, или 80 гласа. Спомняте си как те бяха осигурени. Наложи се правосъдието да си затвори очите, или поне едното око, и да направи така, че точно толкова депутати, обвинени в насилие и задържани заради участието си в срамните сцени на 27 април 2017 г. в сградата на парламента, да бъдат освободени и да гласуват в подкрепа на идеята за новото име на Република Македония.

От 12 февруари 2019 г. Република Македония вече стана и Северна такава. „Вечната мечта“ за мнозина угасна, но пък пътят към членство в НАТО и започване на преговори за присъединяване в ЕС бе открит. Но все пак остана усещането за нещо насилено и нередно. И сега малко близка актуалност. На втори ноември бе проведен вторият кръг от местните избори в страната. Избори като избори, в нормална демократична държава това си е чисто рутинна политическа операция. Но правителството на Християн Мицкоски, което дойде на власт след победа на парламентарните избори на 8 май миналата година, ги превърна в битка на живот и смърт. Сюжетът е известен - победителят, както и поразените вече се знаят. Спечелиха ВМРО-ДПМНЕ и нейните коалиционни партньори. Това задоволи личното его на Мицкоски и му даде допълнително основание да говори, че има пълното доверие на гражданите на Северна Македония за решенията, които ще вземе оттук нататък. На всичко отгоре заедно с местната, законодателната и изпълнителната власт той има подкрепата и на президентската институция в лицето на Гордана Силяновскта-Давкова, която той лично на два пъти пусна в надпреварата. Какво повече му трябва на един политик с автократични уклони и със самочувствието, че само да щракне с пръсти и каквото поиска, то ще се случи. Пък и в това как се консумира властта в една държава има и близък пример в лицето на сръбския президент Александър Вучич.

Мицкоски винаги е бил против смяната на името на държавата и придавката „Северна“. През цялата си лична и политическа опозиционна битност като лидер на ВМРО-ДПМНЕ след бягството на Никола Груевски в Унгария, той никога не употребяваше новото конституционно име на Република Северна Македония. В навечерието на едновременните парламентарни и президентски избори на 8 май миналата година той изтъкваше недвусмислено, че когато ги спечели и вземе управлението в ръцете си, никога няма да използва „Северна“. Даже му го „записаха“ като основно предизборно обещание. Същата категорична заявка бе дала и кандидатът за президент от името на ВМРО-ДПМНЕ Гордана Силяновска. Даже Мицкоски се заканваше, че щом стъпи на „Илинденска“, където е сградата на правителството, ще промени името и ще отхвърли допълнението. И понеже това си беше сериозна заявка, когато стана премиер журналистите го подложиха на един своеобразен мониторинг и му брояха колко пъти ще се „изпусне“ или ще му се наложи да употреби пълното име на Република Северна Македония. Същото внимателно наблюдение имаше и над Гордана Силяновска. Е, все пак протоколът и някои международни задължения принудиха и двамата да си обърнат езика и въпреки нежеланието си да нарекат страната си така, както вече е записана в ООН. Но това не промени същността на тяхното дълбоко несъгласие с името на държавата, която ръководят по волята на избирателите на републиката - Република Северна Македония.

И ето сега предположението, заради което се хванах с този текст. Колегата от Скопие, за когото споменах, пише, че държавата „скоро ще се превърне в Република Македония“. Как би могло това да стане? С промяна на конституцията на страната, за което са необходими 80 гласа, или две трети от 120 местния парламент. Както „вкараха“ Северна, така могат и да я изкарат. Наглед една рутинна парламентарна процедура, макар че Мицкоски под път и над път повтаря, че е против бъркането в основния закон. Най-вече защото не иска в него да бъдат вписани като част от държавнотворен народ българите в държавата, въпреки че това може да ù отвори пътя към преговори за членство в Европейския съюз. Мицкоски и коалиционните му партньори имат необходимото мнозинство в Събранието и могат да си го позволят, стига да са наясно с последствията от един такъв акт. Пък и да нямат, колко му е да си го осигурят - парите от времето на император Веспасиян никога не са миришели. Може да избере по-сложния път в търсенето на легитимност на едно такова решение - да направи референдум по подобие на онзи, с който държавата стана суверенна и независима Република Македония. Или онзи, с който Зоран Заев искаше подкрепа от своите съграждани да промени името на Република Северна Македония. Референдум вкарва, референдум изкарва. Силата е в Мицкоски, инструментите и ресурсите на държавната машина, както видяхме на местния вот, се използват „ефективно“ в името на победата, така че... Като аргумент може да му послужи и онази нередна и насилена процедура, с която Заев пробута добавката „Северна“. Пък и тази национална романтика с „вечната мечта“, какво да кажеш още. А последиците? Кой ти мисли за тях сега, въпреки че биха могли да бъдат ужасни.

Така разбрах написаното от приятеля и колегата от Скопие. А и реториката на Мицкоски в последно време е такава, че чрез атаки, ирония и сарказъм иска да покаже колко ненужно, излишно и дори вредно би било членството на Северна Македония в ЕС. И ако хипотетично продължим размислите в тази насока, можем да стигнем и до втората половина на въпроса от референдума от 8 септември 1991 г. Вижте го по-горе... В своите годишни доклади за напредъка на всяка от страните от Западните Балкани Брюксел вече създаде предпоставка - Северна Македония е в група „Б“ за членство в Европейския съюз заедно със Сърбия и Босна и Херцеговина. Еврокомисарят по-разширяването, словенката Марта Кос, на няколко пъти изтъкна като предимство на своята експертиза, че тя е от „този район“. Значи, познава по-добре ситуацията от всеки друг неин колега в Европейската комисия, събирайки в една група Скопие, Белград и Сараево. Мицкоски, Вучич и Додик заедно. Красота! 
Готов „Сръбски свят“, колкото това да се приписва като измислица на София.