Агнеса Руси - Тайнствената

Седем посланици е имала Република Северна Македония у нас от провъзгласяването на своята независимост през септември 1991 г. и от установяването на дипломатически отношения между двете държави през декември 1993 г. Но в нито един случай изпращането на амбасадор в София не е било обвито с такава тайнственост, каквато се случва сега.

Трябваше да отскоча до Скопие, вярно, по друг повод, за да се опитам да науча от приятели и колеги нещо повече за евентуалния нов посланик на Скопие в София. И тази тайнственост се подържа, вероятно преднамерено, от самия външен министър на Северна Македония Буяр Османи и се пази като тайна с най-високо ниво на секретност.

Една скопска медия, уж случайно, изпусна името на кандидатката за дипломатическа работа у нас, няколко местни сайта в Скопие я разпространиха, без да добавят нищичко повече по нея, български любознателни медии се хванаха за името, разровиха се тук и там с традиционните методи и на традиционните места в такива случаи, но това само увеличи загадката около осмия поред посланик на Република Северна Македония в България. Човек се пита шпионин ли ни пращат или дипломат, човек под прикритие или публична личност?
Агнеса Руси, дипломатка от кариерата, от 2018 г. ръководител на мисията на страната си в Брюксел. И нищо повече. И никъде повече. Това, което се вижда с просто око, е, че ще бъде първата жена, посланик от Скопие в София. Ще бъде третата след Никола Тодорчевски и Александър Василевски, която идва от дипломатическите среди.

Първият дойде у нас спешно и директно от Тирана, където бе консолидирал македонците и техните сдружения в Албания, та бе препратен в София, за да приложи опита си и да ръчка т. нар. македонци в България. С това си имаме проблем и сега. За Василевски София бе преходен етап, след като бе изгонен от Белград, когато там се разсърдиха на Скопие заради признаването на Косово.

Другите идваха като политически назначения - партийният пропагандист от Титово време Георги Спасов просто си остана “първият посланик”. Режисьорът Любиша Георгиевски с многото си приятели от театралната гилдия у нас се опита да стои настрана от ОМО-вци, докато Мариян Гьорчев не криеше симпатиите си към тях. Сега пише партийни програми на опозиционната ВМРО-ДПМНЕ за нови “червени линии”.

Благоя Ханджийски изкара един мандат у нас след два в Атина, но той си остана със заслугите си повече като политик от началото на прехода в Скопие, отколкото дипломат. Когато в един момент се стигна до съгласие сателитният канал на БНТ да се излъчва в Република Македония, на чаша вино в неформална обстановка Ханджийски сподели: “От двадесет години чакам този момент”.

Агнеса ще бъде вторият представител на албанския етнос като ръководител на мисията у нас след Абдурахман Алити, някогашният лидер на Партията на демократичния просперитет, за когото дипломатическата работа бе заслужен отдих. Но български дипломати, които я познават от съвместната им работа в Скопие твърдят, че тя е доста еманципирана от своето “албанство”. И накрая - Агнеса Руси ще бъде третата, която директно идва от друг посланически пост, без да е направила пауза в централата. Нейният сегашен статут на ръководител на мисията в Брюксел дава да се разбере, че дори и да не познава конкретната ситуация в отношенията между София и Скопие, европейският ѝ опит ще бъде решаващ. Нали Северна Македония иска неистово да започне преговори за членство и да влезе в ЕС. Иска ли го наистина?
Северна Македония е държава, в която неформалните връзки понякога са по-важни и ефективни от формалните и институционалните. Затова първата ми реакция, когато чух името ѝ, бе да допусна, че става дума за албанка, при това вероятно с католическо вероизповедание. Защо ли? Агнеса Гонца Бояджиу е рожденото име на Майка Тереза, дошла на бял свят в малка къщичка в самото сърце на Скопие.

Предположението, че става дума за албанка, естествено, се потвърди, още повече, че тя носи фамилията Руси. А тя не е случайна в Северна Македония и сред албанската етническа общност. Както се казва, има “своето педигре”.

Когато в Скопие попитах за кариерата на Агнеса Руси, ме препратиха към първото правителство на Любчо Георгиевски от 1998 г. Учудих се, но онези времена са ми до болка познати. Тогава правителството бе коалиционно заедно с новосъздадената Демократична алтернатива (ДА) на Васил Тупурковски-Циле. Министър на околната среда и урбанизма в този кабинет бе Тони Поповски от ДА, млад политик, който, оказва се, е съпруг на Агнеса Руси. Демократична алтернатива отдавна се саморазпусна и слезе от политическата сцена в Скопие и затова остава съмнението, че за изпращането си в София Агнеса Руси има политическата протекция на ДА, но като старт на кариерата ѝ - сигурно. Но пък, както изглежда и както често се случва, за способните хора е нужен само един първоначален тласък, който те с умения, търпение и професионализъм развиват.

Спечелила поста в остра конкуренция

Мнозина свързват назначението на Агнеса Руси и с това, че министърът на външните работи на страната е албанец. Пък е и в ръководството на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, вечният коалиционен партньор. Това е първата и разбираема реакция, когато чуеш името. Казват, че Агнеса е спечелила поста в София в остра конкуренция с други хора, за които министър Буяр Османи бе обещал, че ще бъдат дипломати от кариерата. Но както ми казаха, това, че е “албанка както министъра”, е само половината част от истината. Щях да кажа каква е истината за другата половина, но се притеснявам да не заприличам на онези наши политици, които виждаха в назначаването на Никола Димитров за външен министър на Република Македония едва ли не български шанс за решаване на всички спорни въпроси в полза на София, но сега не смеят да си признаят, че сгрешиха дълбоко. Надявам се, че разбирате. Във всеки случай, добре дошла на посланик Агнеса Руси.