Карлос Алкарас – Подобрена версия

Пет сета за 5:29 часа на централния корт „Филип Шатрие“! Три спасени (или пропуснати) шампионски топки – Яник Синер можеше да затвори мача още в края на четвъртия сет. Обратите бяха не само в течение на срещата, но и в отделните части – досегашната максима, че един пробив в сервиса може да е достатъчен да спечелиш сета, не важи за Синер и Карлос Алкарас. С тази битка двамата окончателно погребаха ерата на т. нар . „трима големи“ и показаха пътя, по който ще върви играта през следващите години. Но на върха има място само за един...

Това ли беше най-великият мач в историята на тениса? По-велик от онзи сблъсък на Уимбълдън през 2019 г., когато Роджър Федерер де факто приключи кариерата си, а Новак Джокович направи една от най-големите си крачки към превземането на историческия връх на тениса...

Може би да. Всяко време има своите герои, които пращат в историята предишните величия. Джокович се опитва да опровергае това, беше в играта почти до последно, но не намери сили да обърне Синер на полуфинала в Париж. А в неделя сигурно е разбрал, че за него място на такъв финал едва ли има.

Наскоро излезе новина, че в гръцката местност Олимпия ще е първото спортно състезание между хуманоидни роботи, но точна така изглеждаше и сблъсъкът за Купата на мускетарите. Играта вече е твърде бърза, играчите вкарват с невиждана успеваемост всякакви удари от която и да било точка на корта и са способни да правят чудеса дори в края на продължителни разигравания. Срещата се превърна в най-дългият финал на Ролан Гарос, но не и на Големия шлем – Джокович и Рафаел Надал играха почти 6 часа за трофея в Австралия през 2011 г. Но... тогава двамата бяха гладиатори, които дадоха всичко от себе си в изтощителната битка, а в края ѝ вече не бяха толкова бързи и точни, колкото в началото. А сега Карлос и Яник дори повишиха нивото си, когато дойдоха решаващите точки на петия сет.

Синер прати няколко съвършени минаващи удари, но Алкарас беше героят на деня с куп феноменални отигравания, вдигнали на крака публиката на „Филип Шатрие“. Зрителите от самото начало бяха на негова страна – все пак бе действащ шампион, а и съперникът му получи сериозно петно в биографията си с положителните допинг проби от миналата година и недотам сериозното наказание от три месеца, с което ги „изкупи“. Карлитос се върна в играта, след като изоставаше с два сета, като в четвъртия оцеля по чудо. При това нито за миг не разчиташе на грешки на противника (може би се възползва от някоя и друга на рефера Ева Аздераки) – Синер е тенисистът, който прави най-малко „подаръци“. Испанецът достигаше топки, които може би дори Рафаел Надал нямаше да хване, вкарваше печеливши удари по невъзможно къси диагонали, беше толкова смъртоносен на мрежата, колкото и стабилен от основната линия. Сякаш ключът беше, че успя да запази играта си от напрежението на отделните точки – дори, когато от удара зависеше съдбата на мача, психиката му остана непоклатима.

„Истинските шампиони се раждат под напрежение – заяви Карлос след мача. - Опитвам се да стигна дотам, че да се чувствам удобно дори в тези моменти. Иначе няма да ви лъжа – бих предпочел да спечеля в три сета. Но понякога ситуацията се обръща срещу теб и трябва да продължиш да се бориш. Това е финал на турнир от Големия шлем и не е времето да се чувстваш уморен или да се предаваш. Не знам къде е мястото на този мач в историята на тениса. Ако хората го сложат на нивото на финала между Борг и Макенроу на Уимбълдън през 1980 г. или победата на Рафа над Федерер през 2008 г., ще съм поласкан. Щастлив съм, че този мач, така, както се случи, ще влезе в историята на Ролан Гарос“.

Победният завършек даде на Алкарас сериозен аргумент в спора със Синер за върха в мъжкия тенис. Той е човекът, нанесъл последните три загуби на бившия скиор от Южен Тирол, който изглежда неуязвим срещу друг съперник. Вече води с 8-4 победи в срещите между двамата, има 5 титли от 17 участия на Големия шлем, докато водачът в ранглистата е с 3 от 22. Очаква се двамата да са основните съперници в следващите години и световните медии непрекъснато се опитват да ги „поставят в обувките“ на Надал и Федерер от близкото минало, макар че Яник е много далеч от харизмата на Маестрото. Но пък Карлос дори изпреварва Матадора – това бе петият му триумф от Големия шлем на възраст 22 години, 1 месец и 3 дни. Точно на толкова бе Рафа, когато стигна до първия си...

Наградният фонд е за... кецове

Карлос Алкарас признава, че обича да се глези след голяма победа, а титлата от Ролан Гарос определено е такава – носи му 2,85 милиона долара от наградния фонд. Но младият испанец не бърза да хвърля милионите за просторни имения и луксозни коли, а ще отпразнува триумфа с шопинг за кецове.

„Обичам да си купувам нов чифт след по-голям успех – бе незадоволителният отговор на шампиона, когато го попитаха за какво ще похарчи тлъстата сума. - Може би в края на годината, ако оценя, че съм се представил добре, ще си купя хубав часовник“.

Алкарас все още не е изменил на скромния си начин на живот, въпреки че банковата му сметка набъбна значително в последните години. Вече е заработил над 40 милиона долара от наградни фондове, като има значителни доходи и от множеството си спонсори, сред които „Луи Вюитон“, „Ролекс“, „Калвин Клайн“, BMW. Наскоро подписа и дългогодишен договор с „Найки“ за над $200 млн., но явно все още обича сам да си купува кецовете.

Играе бързо и физически

Играл съм с Джокович и Надал, знам колко трудно е да бъдат победени. Така е и с Карлос. Но съперничеството с него е различно, защото предишните поколения играеха различен тенис. Сега играта стана много бърза и физическа. Хубаво е да се види до какви мачове може да доведе това съперничество и аз съм много щастлив, че съм част от него. Но искам да изтрия от паметта си момента с пропуснатите шампионски топки.

Яник Синер

Би победил най-добрата версия на Надал

Ако кажа, че Карлос би победил най-добрата версия на Надал от Ролан Гарос, няма да звучи несериозно. Същото важи и за Яник. Двамата вече се превърнаха във фантастични играчи. Ситуацията прилича на споровете с хора, които гледат НБА и си казват, че никой не може да е по-добър от Майкъл Джордан. Тенисът в момента е на ниво, каквото не е виждано никога. Но според мен двама на това ниво са малко, трябва ни трети, както когато навремето се появи Джокович. И все пак не мисля, че някой от тях ще стигне до 22 или 24 титли от Големия шлем, защото това ниво много трудно се поддържа дълго време.

Джон Макенроу, тенис легенда, коментатор

Пишем своя история

Съвпадението с Надал е интересно, но ние пишем своя история. За спорта е страхотно отново да има такова съперничество като тези на Рафа, Роджър и Новак в предишните години, въпреки че Новак все още играе. И Карлос, и Яник са наясно, че за да победиш другия, трябва да си още по-добър от предишния път.

Хуан Карлос Фереро, треньор