Атина се стреми да ограничи ролята на Турция в европейската отбранителна индустрия

Атина работи за ограничаване на участието на Турция в развитието на европейската отбранителна индустрия, като помага за оформянето на правилата, регулиращи участието на трети страни, съобщава електронното издание на в. Kathimerini.

Гръцкото външно министерство е инструктирало посланиците в столиците на ЕС официално да повдигнат въпроса пред съответните органи – а именно министерствата на външните работи и отбраната – като подчерта, че Гърция вече е демонстрирала гъвкавост и че нейните опасения трябва да бъдат взети предвид.

Въпросът е чувствителен към времето, тъй като полското председателство на ЕС се стреми да приеме новия регламент SAFE (Действия за сигурност за Европа) – в идеалния случай – на следващото заседание на Съвета по общи въпроси на 27 май. На гръцките дипломати е казано да подчертаят, че Атина търси жизнеспособно решение, за да избегне потенциална патова ситуация на тази среща.

Досега преговорите по регламента SAFE се фокусираха върху предложението на Европейската комисия да се позволи гласуване с квалифицирано мнозинство за решения относно участието на трети държави в отбранителната промишленост на ЕС. Ако бъде прието, това би означавало, че Гърция вече няма да има правото да налага вето върху бъдещи двустранни или многостранни споразумения на ЕС, включващи компании, свързани със страни кандидатки – сред които и Турция.

Дебатът е особено належащ, тъй като Турция в момента не може да подпише споразумение за партньорство в областта на сигурността и отбраната с ЕС, тъй като подобни сделки изискват съгласуване с Общата външна политика и политика на сигурност (ОВППС) на ЕС – изискване, което Турция е изпълнила само с 6%. За сравнение, Сърбия отговаря на около 60%. Освен това, подобни партньорства изискват добросъседски отношения с всички държави членки на ЕС – нещо, което нерешеният кипърски въпрос автоматично изключва в случая на Турция.

Предвид обстоятелствата, Атина има малко конкретни възможности. Тя настоява, че единодушието трябва да се запази, дори за съвместни предприятия с участието на компании, чийто краен собственик е извън ЕС – като Piaggio Aerospace или Baykar.

Най-строгото условие, което Атина се стреми да наложи – публично споменато от премиера Кириакос Мицотакис по време на неотдавнашната му среща с германския канцлер Фридрих Мерц в Берлин – е подобно сътрудничество да се осъществява само с държави, които напълно се придържат към ценностите на ЕС. С други думи, критериите за това какво представлява „държава със сходни интереси“ трябва да бъдат ясно и строго определени.

Преговорите с Обединеното кралство приключиха наскоро и беше договорена работна формула. Официално съобщение може да последва скоро. Очаква се обаче разговорите относно Турция да отнемат повече време. Междувременно Гърция се присъедини към Франция в настояването за намаляване на разрешения дял на участие на трети държави в отбранителните консорциуми на ЕС – от сегашните 35% на 15% – за да се гарантира, че ресурсите на ЕС остават в Европа.

Турция, от своя страна, значително разшири капацитета си за производство на отбранителна техника и сега е в позиция да се стреми към дял от европейските усилия за превъоръжаване на стойност 800 милиарда евро.