Байдън, НАТО, Украйна

Неочакваният поглед на американо-израелския военен анализатор

В момента украинската криза е най-обсъжданата сред анализаторите по света. Много изводи са сходни в своята посока, в зависимост от политическите нагласи и клиентите. Но има и много необичайни материали, които заслужават специално внимание.

Към тях се отнася и статията на Керолайн Глик в израелското издание Israel Hayom „Украйна и американската катастрофа“ (28.01.2022 г.). Автор на статията е американо-израелска журналистка, член е на научния съвет на "Центъра за политика на сигурност" във Вашингтон), а в периода от 1997 до 1998 г. работи в кабинета на израелския премиер Б. Нетаняху.

Керолайн Глик смята, че „администрацията на Байдън не само допринася за разпадането на НАТО, но също така разрушава и възпиращата сила на Америка, както и нейния статут на суперсила. От Вашингтон до Берлин и от Варшава до Киев всички казват, че само руският президент Владимир Путин знае какво възнамерява да направи със своите 120 000 войници, които е разположил на границата с Украйна. Но засега, дори Путин да реши да не нахлува, дори и да изтегли всичките си сили от граничната зона, той вече спечели стратегическата победа с исторически мащаб над САЩ.

Без нито един изстрел Путин и неговите 120 000 войници провокираха неофициалния, но много реален разпад на НАТО.

Логиката на Керолайн Глик се свежда до следното:

„НАТО с право се смята за един от най-успешните военни съюзи в световната история. Основан е през 1949 г. в началото на Студената война между Съветския съюз и САЩ. Целта му беше да попречи на съветския режим да се опита да разшири своята сфера на влияние от Източна и Централна Европа в Западна Европа. Успехът на НАТО се дължи на два основни фактора.

Първо, страните-членки на НАТО като цяло се съгласиха, че общият им интерес за предотвратяването на съветската експанзия надделява над техните индивидуални национални интереси и затова се изискват съгласувани колективни действия под стратегическия чадър на САЩ.

Второ, както СССР, така и съюзниците на Америка в НАТО бяха убедени, че САЩ са стратегически надеждни. Москва осъзна, че САЩ са сериозни по отношение на изпълнението на своите задължения към своите партньори от НАТО. От своя страна държавите, които бяха част от НАТО, вярваха, че САЩ щати ще ги накарат да заплатят много висока цена, ако решат да напуснат алианса и да сключат отделна сделка със Съветския съюз.

Днес НАТО вече не е в състояние да действа съгласувано и колективно срещу Путин, тъй като Германия вече не вижда Русия като стратегическа заплаха и САЩ като лидер, който да бъде следван.

Как се стигна до тази ситуация?

Голямата заслуга в това несъмнено принадлежи на Путин, който върви към подобен резултат от 15 години. Путин осъзна, че стратегическото използване на руския енергиен износ може да забие клин между членовете на НАТО. Традиционно износът на руски природен газ за Европа се извършваше по суша през Полша и Украйна. Това означаваше, че енергийните доставки за Германия и Западна Европа зависят от руския износ на енергия за страните от бившия съветски блок и затова Германия трябваше да защити Полша и Украйна, за да защити своите интереси.

През 2006 г. „Газпром“, руският нефтен и газов конгломерат, разкри своя план за изграждането на подводен газопровод през Балтийско море, който ще пренася природния газ директно до Германия, заобикаляйки Полша и Украйна. Малко след това тогавашният канцлер на Германия Герхард Шрьодер напусна своя пост. И месец след като напусна поста си, Шрьодер обяви, че е заел позицията на председател на борда на директорите на дъщерното дружество на „Газпром“, отговорно за полагането на газопровода.

Посланието беше ясно. Германия се съгласи да отдели своите стратегически енергийни и икономически интереси от Полша и бившите съветски балтийски републики, които се присъединиха към НАТО след края на Студената война, както и от Украйна.

Днес виждаме, че газопроводът на Путин през Балтийско море, известен като „Северен поток -2“ (СП-2) осигурява точно това, което Путин искаше. През последните няколко седмици немците почти не са се опитвали да скрият това, че са на страната на Русия срещу Украйна и техните съюзници от НАТО.

Германия забрани на члена на НАТО Естония да прехвърля оръжия в Киев. И когато Великобритания изпрати пратка с оръжие в Киев по-рано тази седмица, британците бяха принудени да летят около Германия. Те не поискаха от немците разрешение да прелитат през тяхното въздушно пространство, тъй като предполагаха, че немците ще откажат искането им. С други думи, Лондон всъщност призна, че Германия, де факто е гръбнакът на НАТО, и сега играе за друг отбор, но не искаше да вдига шум за това.

Въпреки това, с цялото ми уважение към Путин и неговото успешно използване на износа на енергия като стратегическо оръжие, Путин не би могъл да извади Германия от НАТО без Байдън. Всъщност износът на газ от Русия е по-скоро извинение, отколкото обяснение за действията на Германия.

Немците свободно се отказват от своите задължения към своите съюзници от НАТО, защото разбират, че администрацията на Байдън няма да ги накара да плащат за своето поведение. В крайна сметка, точно както немския канцлер Олаф Шолц, така и самият Байдън няма да си мръдне пръста, за да защити Украйна от Русия.
Когато беше обявен СП-2, администрацията на Буш веднага разбра какви ще са последствията му за НАТО и категорично се противопостави на този проект. Барак Обама и неговият вицепрезидент Джо Байдън също категорично се противопоставиха на газопровода.

Когато СП-2 приближаваше до своето приключване през 2019 г., тогавашният президент Доналд Тръмп наложи санкции на всички компании, участващи в този проект.

Намеренията на Тръмп бяха ясни. Тъй като СП-2 имаше за цел да раздели НАТО, като заби клин между Германия и западноевропейските членове на НАТО, от една страна, и членовете на алианса като Полша и балтийските държави, от друга, за да се запази целостта на НАТО, Тръмп реши да направи така, че всеки субект, който го заплашва, да плати висока цена.

Предвид дългата история на Байдън да се противопоставя на СП-2 още от дните му в Сената, имаше основателна причина да се смята, че Байдън ще запази санкциите на Тръмп, когато стане президент. Президентът Джо Байдън обаче се отказа както от възгледите на вицепрезидента Байдън, така и на сенатора Байдън.

През май 2021 г. президентът Байдън отмени санкциите на Тръмп срещу участниците в СП-2. А през август 2021 г. администрацията на Байдън сключи сделка с Германия за СП-2.

Това беше сделка, срещу която никой немски лидер не можеше да възрази, но нито един здравомислещ президент на САЩ, който възнамерява да предотврати разпадането на НАТО, не би го подкрепил. Съгласно условията на сделката, САЩ се отказаха от възражението си срещу експлоатацията на СП-2 в замяна на неясния ангажимент на Германия да направи нещо за Украйна.

Но ако отказът на Байдън да противопостави САЩ на СП-2 не беше достатъчен, за да убеди Германия и Русия, заедно с Украйна, че сегашната администрация на САЩ не е сериозна за всичко, свързано с Украйна и НАТО, и това беше невероятното признание на Байдън в неотдавнашна прес конференция на която каза, че "едно незначително нахлуване" на руските войски в Украйна няма да бъде посрещнато с единен отговор от страна на НАТО, и с това елиминира всички насъбрали се съмнения. Въпреки усилията на администрацията да коригира впечатлението, същността на посланието достигна до Путин, както и до останалия свят.

Тук е важно да се отбележи, че решението на Байдън да не блокира нахлуването на Русия в Украйна е изключително оправдано. Украйна не е член на НАТО. Докато САЩ определено подкрепят независимостта на Украйна, интересът на Америка към суверенитета на Украйна не надделява над нейния собствен интерес да избегне войната с Русия.

Накратко, ако искат, Байдън и неговите съветници биха могли лесно да се аргументират за ненамесата по начин, който би запазил доверието както в НАТО, така и в Америка като суперсила, така и в лагера на съюзниците, както и в лагера на противниците.

Байдън може да изрази подкрепата си за Украйна, като правилно отбелязва, че агресивното поведение на Русия заплашва народите на Европа повече, отколкото САЩ. Така че докато САЩ биха се радвали да застанат на страната на своите европейски съюзници, за да се изправят срещу Русия, те няма да направят това вместо самите европейци. Така щяха да прехвърлят горещия картоф, към Германия. САЩ във всеки случай щяха да запазят своята репутация.

Вместо това обаче американската администрация започна почти всеки час да засилва войнствената си реторика и заплахите си срещу Русия. Във вторник говорителят на Пентагона Джон Кърби каза, че Байдън е наредил 8 500 войници в Европа да бъдат приведени в бойна готовност.

Очевидно руснаци, украинци и останалият свят трябва да приемат изявлението на Кърби като доказателство за сериозността на Байдън. Но просто се случи точно обратното. В крайна сметка изявлението на Кърби беше напълно безсмислено. Той не каза кои войски са приведени в бойна готовност, нито каква задача им е поставена. Той дори не спомена защо всичките тези войски ще са вдигнати по тревога. И почти по същото време, когато Кърби направи своето абсолютно безсмислено изявление, Байдън обяви, че американските войски няма да пристигнат в Украйна.

Накратко, не толкова капитулацията на Байдън по СП-2, колкото пълното несъответствие между действителната политика на Байдън и неговата политика за стратегическа политика на съобщенията кара другите правителства, включително и правителството на Германия, най-накрая да осъзнаят, че няма никаква цена за сътрудничеството с противниците на САЩ срещу САЩ и няма да им се наложи да плащат. Зает да направи Америка за посмешище на световната сцена, Байдън няма да накаже Берлин за предателството към НАТО и Америка.

Последствията от външната политика на Байдън за САЩ са достатъчно ясни. Не само администрацията улеснява разпадането на НАТО, администрацията на Байдън не само разрушава възпиращата сила на Америка, но и нейната позиция като суперсила".

***

Суровото, но обективно заключение на американо-израелския анализатор всъщност опровергава мнението на онези политици и учени, които непрекъснато налагат в информационното пространство мнението за губещата позиция на Русия в настоящата украинска криза.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)