Белоградчик е домакин на осемнадесетата годишна конференция на Съюза на астрономите в България

На 15 и 16 май Белоградчик е домакин на осемнадесетата годишна конференция на Съюза
на астрономите в България. Конференцията се организира от Институтa по астрономия и в
нея ще участват астрономи от планетариумите в страната. Това съобщи пред журналисти
физикът от Института по астрономия към Българската академия на науките (БАН) и
катедра „Астрономия“ към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Пенчо
Маркишки. Сред участниците в конференцията ще има и гости от Австрия. Астрономите
по време на конференцията ще представят научни съобщения от областите, в които работят
-звездна, галактична, кометна астрономия, изучаване на планети от Слънчевата система, на
комети и астероиди. Част от темите, които ще бъдат представени на конференцията са
звездна и слънчева астрономия, слънчева физика.  

Физикът Пенчо Маркишки допълни, че в обсерваторията в Белоградчик той работи по
проект, свързан със слънчева физика. Конкретната му задача е да снима обекти по
слънчевия диск, като слънчеви петна и резултатите от своята работа ще съобщи по времена
конференцията.

В Белоградчик, край крепостта „Калето“ се намира Белоградчишката обсерватория, която е
специализирана във фотометрия - измерване на яркостта на различни астрономически
обекти – звезди или галактики с активни ядра, уточни Пенчо Маркишки.

Има звезди, които си променят блясъка. Има и галактики, чиито ядра си променят яркостта. По думите му телескопът в белоградчишката обсерватория, който е с диаметър 60 см. на огледалото, е специализиран да измерва главно яркостта на обектите. Оборудван е със специална камера и филтри, които позволяват да се измерва яркостта на обекта в определени дължини на вълната - в определени цветове. Когато се измерва яркостта на обекта в даден цвят, се измерват процеси, свързани с конкретни химични елементи. В обсерваторията се събира първичната информация от реални наблюдения на обектите, която след това се анализира, каза още Пенчо Маркишки.

Астрономическа Обсерватория Белоградчик е построена през 1961 година от група
ентусиазирани астрономи ръководени от Христо Костов, който по това време е бил учител
по физика в Белоградчишката гимназия. Най-големият телескоп по онова време е 15-см
Цайс Касегрен. От 1964 до 1974 година обсерваторията е използвана като база за
спътникови наблюдения.

През 1965 година бившият директор Александър Томов поръчва от завода Карл Цайс 60-см
телескоп Касегрен, който е монтиран през август 1969 година в 6 метров купол.
От 1976 година Астрономическа Обсерватория Белоградчик е наблюдателна база на
Българската Академия на Науките.

През 1994 година обсерваторията е оборудвана с още един телескоп Целестрон - 14-инчов
Шмидт-Касегрен монтиран в 4 метров купол. В момента той е в неработещо състояние, но
се планира неговото модернизиране.

Обсерваторията в Белоградчик е една от двете  обсерватории  на  Института по
астрономия  при  Българска академия на науките , наред с  Национална астрономическа
обсерватория - Рожен .