Витамин D: Дилемата на модерния начин на живот – II част

Трябва ли веганите да вземат витамин D? Застрашено ли е здравето ни при критично ниски нива на този витамин? Кои хора имат по-голяма нужда от него? Главният лекар на Клиника „Д-р Емилова“ отговаря на още читателски въпроси

Заради спецификата и многообхватното си въздействие, витамин D наистина се разглежда от мнозина като стероиден хормон. В подкрепа на това са следните негови особености: той не е кофактор (помощник) на никой от известните ензими; може да се синтезира самостоятелно в организма; претърпява трансформации и биологичното му действие е далеч от мястото на образуване; органите и тъканите притежават специфични рецептори за него. Колкото до формите на витамин D, известни са 6: D1, D2, D3, D4, D5 и D6. Ключова роля в организма на човека играят два от тях – витамин D2 (ергокалциферол) и витамин D3 (холекалциферол). Формата D3 значително превъзхожда D2 по своята биологична активност и затова добавките съдържат D3. Имено той се синтезира в кожата от под действие на UV лъчите. 

Ето и други интересни факти, свързани с този жизненоважен витамин. 

1. Каква е дневната нужда от витамин D при юноши и възрастни?

Препоръчителният дневен прием варира в зависимост от възрастта, начина на живот, местообитанието и цялостното здраве. Според повечето специалисти препоръчителните минимални дози са 600 – 800 IU на ден. При много от хората обаче те се оказват недостатъчни за поддържане на оптимални нива на този витамин във кръвта. Затова някои експерти предполагат, че по-високият дневен прием на витамин D, между 1000 до 4000 IU, може да осигури по-добра превенция срещу дефицитни състояния. Една еритемна доза слънчеви лъчи (даваща леко кожно зачервяване) е приблизително еквивалентна на прием през устата на 10 000 IU от витамина. При съмнение за дефицит на витамин D винаги е нужно да се направи консултация с лекар, който да определи най-добрия начин за корекция на това отклонение.

2. Възможно ли е тялото да се претовари с витамин D и какво става в такива случаи?

Да, състоянието е известно като хипервитаминоза D. Това обикновено се случва при прием на високи дози добавки с витамин D за дълъг период от време, тъй като е трудно да се получи много от този витамин само от слънчева светлина или храна.
Когато в тялото има много витамин D, това може да причини необичайно високи нива на калций в кръвта. Симптоми като гадене, повръщане, мускулна слабост, объркване, умора, прекомерна жажда, често уриниране и в тежки случаи камъни в бъбреците, бъбречни увреждания и дори нарушения в ритъма на сърцето подсказват за хипервитаминоза D.

3. Каква е връзката между витамин D3 и витамин K2?

Витамин D3 и витамин K2 работят съвместно за поддържането на здрави кости и кръвоносни съдове. Витамин D3 стимулира усвояването на калций в тялото, но сам по себе си не контролира къде точно да се натрупа калция. Тук идва ролята на витамин К2, който помага на калция да се насочи към костите и зъбите, където е необходим, и да не се отлага в артериите и меките тъкани, където може да бъде вреден, предизвиквайки втвърдяване. Ето защо е важно да се поддържа баланс между двата витамина. Някои проучвания показват, че приемането на витамин D3 и K2 заедно може да осигури по-големи ползи за здравето.

4. Има ли изследвания, които показват, че ниските нива на витамин D в организма повишават рисковете от развитие на рак?

Да, има няколко проучвания, които предполагат връзка между ниските нива на витамин D и повишения риск от някои видове рак. Витамин D играе роля в регулирането на растежа и диференциацията на клетките, което може да помогне за предотвратяване на развитието и прогресията на раковите клетки.

Едно проучване е установило, че хората с по-високи нива на витамин D имат по-малък риск от развитие на рак на дебелото черво в сравнение с тези с по-ниски нива. Друго изследване показва, че индивиди с дефицит на витамин D имат повишен риск от развитие на рак на гърдата, яйчниците и простатата. Важно е обаче да се отбележи, че докато тези проучвания предполагат връзка между ниските нива на витамин D и риска от рак, те не доказват причинно-следствена връзка. Отделни фактори като диета, начин на живот, генетика и други дефицити на хранителни вещества също могат да играят роля в развитието на рака.

5. Има ли значение цвета на кожата за количеството витамин D, което тя произвежда при контакт със слънчевата светлина?

Знае се, че до преди около 100 000 години човешката популация е обитавала единствено африканския материк, където няма недостиг на ултравиолетови лъчи. Местното население е било добре защитено (и днес е) от тях посредством меланина в кожата. С промените в климата и разселването на древните хора към други не толкова слънчеви географски зони се е появил недостигът на витамин D, което е довело до постепенна адаптация – избледняване на кожата и формиране на нови човешки раси. Включването на повече животинска храна донякъде намалило дефицита, но проблемът с набавянето на този витамин при хората, живеещи в зони с по-малко слънчеви лъчи останал. Изследванията показват намалени количества на витамин D при близо 90% от популациите в северните държави. Оказва се, че ниското ниво на витамин D в кръвта е най-често срещащият се патологичен показател в развития свят. Но тъй като има значителни индивидуални различия в неговото усвояване и обмяна, единственото правилно решение е той да се изследва редовно и при необходимост да се приема като добавка, ако трябва и непрекъснато.

Да, цветът на кожата определено влияе върху количеството витамин D, което тялото произвежда, когато е изложено на слънчева светлина. Меланинът, пигментът, който определя цвета на кожата, абсорбира UVB радиацията от слънцето и намалява способността на тялото да произвежда витамин D. Затова хората с по-тъмна кожа, които имат повече меланин, трябва да прекарват повече време на слънце, за да произведат същото количество витамин D като тези с по-светла кожа.

6. Трябва ли веганите да приемат добавки с витамин D?

Растителната храна, която човек консумира не може да се разглежда като достатъчен източник, въпреки, че този витамин действително присъства в зърнените храни, зеленолистните зеленчуци, ядковите млека, особено когато те са подквасени и в тофуто. Те обаче са източник предимно на по-слабо активната форма – витамин D2. Гъбите както казахме, могат да са много богати на този витамин, ако са расли на слънце. Интересен е фактът, че излагането дори на вече откъснати гъби на слънце може значително да повиши съдържанието на витамин D в тях. Процесът на образуване на витамина не е ензимен, а фотобиохимичен.

Повечето от храните, които съдържат витамин D действително са от животински произход, като мазна риба, черен дроб и яйчни жълтъци. Следователно на теория за веганите е по-трудно да получат достатъчно витамин D само от диетата си. На практика обаче най-често дефицит на този витамин се установява не при тях, а при хора, водещи нездравословен начин на живот, рядко показващи се на слънце и консумиращи предимно нископълноценна храна. Увеличаването на животинските продукти в менюто им с цел набавяне на повече витамин D със сигурност не би ги направило по-здрави. Правилният подход е да се излагаме дозирано на слънце и при необходимост да приемаме добавки, съдържащи витамин D.

Визитка

Д-р Красимир Милев е роден през 1971 г. Завършва медицина през 1996 г. във Варна и решава да продължи развитието си в областта на холистичната медицина. През 1998 г. започва работа в клиниката (тогава Център за лечение с плодове на д-р Емилова). От 2002 г. е главен лекар на клиниката, наблюдавал е и активно участвал в лечението на голяма част от десетките хиляди пациенти, преминали през лечебното заведение. Д-р Милев има докторска степен по алтернативна медицина към университета в Калкута, завършил е курсове по ароматерапия и е член на международното общество по холистична медицина. Автор е на множество публикации на тема природосъобразно хранене и здравословен начин на живот.