Владо Николов: Обиколил съм половината свят, но се върнах, защото тук е по-хубаво

С Мая сме заедно от 30 години и тя ме промени към по-добро

Синовете ми не могат да си представят, че сме живели във време, когато нямаше нищо

Щастието не е пари, коли, жени и успехи, а е в самите нас

Волейболната легенда Владимир Николов е петкратен шампион на България с „Левски-Сиконко“ и двукратен носител на купата на България. Освен на страната ни той е шампион и на Италия и Франция, както и златен медалист в Шампионската лига. Носител е на бронзов медал с националите ни от Световно и Европейско първенство, както и от Световна купа. През 2010-та е избран за диагонал №1 в света. Владо е дългогодишен капитан на националния ни отбор, а в момента е съпрезидент на ВК „Левски“, който за втора поредна година стана шампион на България. През 2015-а Владо Николов заслужено печели признанието „Мъж на годината“ на България. На 8 май следващата година в столичната зала „Арена“ е бенефисният му мач, като събраните 50 000 лева от билетите за събитието дарява на Детското онкологично отделение към УМБАЛ „Св. Георги“. След края на бенефиса Владо получи „Бяла лястовица“, както и редица други признания за неговото мъжество на терена и в живота. Със съпругата му Мая имат 4 деца – трима синове и една дъщеря, която се роди през 2017-та година. Преди няколко месеца известният ни волейболист издаде автобиографията си „ВИСОКО“, която се радва на интерес не само сред спортните фенове.

- Владо, твоята откровена автобиография „Високо“ излезе в края на миналата година и оттогава ти не спираш да пътуваш в страната и да я представяш. Как минават срещите ти с читателите?
- Миналата седмица приключихме с представянето на книгата. Обиколихме Хасково, Търговище, Сопот, Горна Малина, Видин, Етрополе, Плевен, Ловеч… Публиката навсякъде е различна, но срещите преминаха добре, както би могло да се очаква.

- А какво казаха съпругата ти Мая и синовете ви, когато прочетоха книгата? Разбрали ли са за теб неща, за които не са подозирали?
- Съпругата ми участваше активно в самото написване и я редактирахме заедно. С нея постоянно дискутирахме случки от моя живот, но от нейна гледна точка, защото през повечето време сме били заедно и моите преживявания са и нейни. Синовете ми споделиха, че прочитането на книгата е било като ново запознанство с баща им, защото в нея има случки от моя живот, за които не са подозирали. Например, те не знаеха за годините на нямане – 90-те години, когато нямаше нищо - нямаше ток, бензин, захар, олио… Те не могат да си представят, че сме живели в такова време, в което не можеш дори да отидеш на село, или на морето, защото няма бензин, няма и нафта за градския транспорт!

Със съпругата му Мая обичат да пътешестват.

- Към кои спомени ти беше най-приятно да се връщаш, докато пишеше твоята книга? А какво ти беше най-трудно да споделиш?
- Със сигурност най-приятно беше, когато се връщах назад към успехите с националния отбор, особено към победата на Световната купа през 2007-ма година, където станахме трети и се класирахме за Олимпиадата. Най-трудно ми беше споделянето за лятото на 2012-та година. (Тогава Владо напуска националния ни отбор за две години-б.а.)

- Автобиографията ти се казва „Високо“. Как се спряхте на това заглавие и имаше ли и други варианти?
- Моята съавторка Виолета го измисли, а на мен ми се стори подходящо. Като нещо е хубаво защо трябва да има друга алтернатива?

- Кои са любимите ти биографични книги?
- Не мога да кажа, че имам любими, но със съпругата ми сме чели доста автобиографии - не само на спортисти, а и на други успешни личности. Харесва ни да се докосваме до тези хора, с цел не толкова да научим за техния живот, а за процесите през които преминават, за да стигнат до решенията, които взимат. В автобиографичните книги се вижда ясно, че няма успешни личности минали по лекия път- няма лесен път. Сред тези, които харесвам най-много са на Чърчил, Стоичков, Илон Мъск, Андре Агаси…

-А кой е най-ценният урок в твоя живот?
- Може би това, че човек се учи докато е жив - включително и децата могат да ни учат на някои работи.

- Какво си научил от твоите деца?
- Имаше една ситуация с втория ни син. Тогава имах проблеми в работата, не успявах да ги оставя там и ги пренасях в семейството ми – постоянно бях натоварен и станах рязък с близките си. В един момент синът ми дойде при мен и ме попита: „Тате, какво става - не се държиш нормално!?“ Обясних му, че имам проблеми в работата и не знам какво да направя и как да реагирам, а той: „Тати, това е само работа, бе!“ Тази реплика ме удари с мокър парцал и разбрах, че е прав и ценните неща са други – не е само работата!

- Тази година синът ти Симеон стана шампион на колежанското първенство по волейбол в Щатите, а батко му Алекс е втори в оспорвания шампионат на Италия. По-силно ли е усещането, когато гледаш техните победи, отколкото когато ти се състезаваше?
- Готино е, когато видиш, че детето ти е щастливо и удовлетворено - за един родител това е най-голямата награда. За крехката възраст, на която са, те са успешни спортисти – дано само да са здрави! Естествено, когато гледаш децата, усещанията ти са много по-силни, защото като играеш всичко зависи от теб - правиш каквото можеш и нещата се получават, но когато играят те емоцията е по-различна и беше много вълнуващо. С Мая бяхме заедно в Щатите за финалната среща на Мони (Симеон), но тя така се беше емоционализирала, че по едно време изчезна и така и не разбрах къде е изгледала последните минути.

- Освен на България, ти си бил шампион и на Франция и Италия. Защо избра да се върнеш и според теб, какво можем да вземем от тези държави?
- Върнах се, защото в България е по-хубаво и защото камъкът си тежи на мястото. Можем да вземем опит от тях как се правят някои неща, в които са по-добри, например в професионалния спорт. Но за мен в България всичко е по-хубаво - тук всички хора имат възможности и то безкрайно много! Тук е много лесно да успееш - няма конкуренция, или е на ниско ниво. Тук имаме истинска демокрация, за разлика от развити държави, на които искаме да подражаваме. Имаме и само 10 процента данък, което е прекрасно.

- Да, но много от младите хора избират да учат, или работят в чужбина…
- Няма лошо да отидат да видят - повечето после се връщат. След като обиколих половината свят, прецених, че тук е по-хубаво. Мислил съм повече от един път дали да остана в чужбина, но се върнахме, защото тук наистина е по-хубаво.

- На какво дължиш това умение да откриваш позитивното?
- На това, че осъзнах, че ние сами до голяма степен определяме съдбата си. Ние определяме бъдещето си с това, че като един човек е позитивен, привлича позитивни случки, а като е негативен – привлича това. Аз съм избрал да бъда позитивен и щастлив! Щастието е вътре в нас, не е външен фактор, то не е пари, коли, жени, то не е успех и поражение, то е в самите нас и всеки може да избере да бъде щастлив. Много положителен пример за това са книгите на Иво Иванов, като „Кривата на щастието“ и „Отвъд играта“ например. Той умее да пише и с написаното да докосва и вълнува хората.

- Този месец ти получи наградата „Българска гордост“ от БФ Волейбол, връчена ти лично от президента на федерацията Любомир Ганев и от Борислав Кьосев. Какво е усещането да получиш това поредно признание? 
- Смятам, че през всичките тези години съм се опитвал да защитавам честта и цветовете на България по най-добрия начин и се надявам да съм успял да възпитам така и моите синове.

- Когато изнасяш мотивационни лекции, често даваш примери с истории от твоя живот. Би ли споделил някоя от тях?
- Историите са различни, зависи от контекста и какво се опитвам да кажа. Едно от нещата, които винаги споделям с хората е, че няма лесен път към върха и човек не може да бъде професионалист на половин работен ден – трябва да си изцяло отдаден на това което правиш, независимо дали е работа, спорт, или учение - трябва да си отдаден.

- Ти участва в третия сезон на „Фермата“, когато преотстъпи своето място на Яни, който след това спечели формата. Поддържате ли връзка с него и с какво ще запомниш участието ти в това предаване?
- Яни е един от малкото хора от „Фермата“, с които поддържам връзка. С Алек и Иван Гинчев също съм се виждал няколко пъти, а с Гечо се срещаме, когато си дойде в България. Ще запомня участието ми във „Фермата“ с това, че от ден първи, в който влязох, до последния ден, бях щастлив - без никакви реални проблеми и беше за мен един период, буквално като приказка. През годините съм имал покани и за други формати, но е факт, че не съм участвал - не са ми били достатъчно интересни.

- Изглеждаш много уравновесен и стабилен. Кога последно се сблъска с изпитание, което да ти е трудно да преодолееш?
- Последния път, когато ми беше наистина тежко, беше по време на ковида, когато бяхме затворени вкъщи. Съпругата ми винаги ме е подкрепяла в трудни моменти и затова вече толкова години сме заедно. Тогава тя ми каза, че ковида е проблем, който не зависи от нас и трябва да продължим напред и да правим това, което можем! Ефекта от думите й беше много позитивен за мен.

- Казват, че съвместният живот променя. Как те промени Мая и какво цениш най-много в нея?
- Промени ме към по-добро! От 30 години тя има влияние върху мен и аз върху нея - 30 години не е малък период. В Мая ценя най-много верността и доверието.

- Коя е най-голямата пакост, която са правили синовете ви и случвало ли се е с Мая да ви притеснят сериозно?
- Единият такъв случай беше, когато бяха дали на учениците да режат с макетни ножчета и Мони си беше срязал крака на 2 сантиметра от бедрена артерия! Не беше никак приятно… Филип пък, докато бяхме в залата с него, чичо му и двамата му братя и той избяга, като беше стигнал почти на „Цариградско шосе“, а беше само на три години! Добре, че някакъв човек го върна! Такива щуротии са правили.

- Вие имате три момчета и едно момиче. Много по-различно ли е усещането да имаш дъщеря?
- По-различно е със сигурност! Момчетата, като направят беля и може да им се скараш, а като им се скараш те разбират, че са направили нещо не като хората. Докато, като се скараш на момиче и то започва да плаче - не защото е направило беля, а защото му се караш! (Смее се.)

- Като треньор си работил с много млади хора. Според твоите наблюдения, как им се отразява тази все по-голяма зависимост от телефоните?
- Те имат проблем с концентрацията и това е факт, който наблюдавам. Прекалено много време прекарват пред телефоните си, а информацията която получават там, ако не им задържи вниманието за повече от три секунди - те ги губят, защото веднага следва „слайд“ и следващо видео. След още три секунди идва следващото видео и т.н. 

- Вече сме в сезонът на абитуриентските балове. Какво си спомняш от твоя бал и какво мислиш за гледката на абитуриентите с балони, играещи кючеци пред „Александър Невски“?
- Не съм ходил на бал, защото не ми беше интересно. Над моето разбиране е това, което се случва с чалгата пред „Александър Невски“!

- Гледаш ли новини?
- Новини не гледам. Това е черна хроника, а аз искам да гледам позитивни новини.

Двуметровият спортист мери снага с изправена мечка.

- Теб лично, успехите на кои български спортисти в последно време са те карали да се гордееш и радват ли те постиженията на Григор Димитров в тениса?
- На Григор Димитров се радвам умерено, но определено Карлос Насар и Боряна Калейн ме караха да настръхвам на Олимпийските игри през миналото лято.

- Карлос Насар стана лице на протестното шествие срещу насилието над деца, което се провежда на 31-ви май в София. Какво мислиш за появата на „локалите“ и какво би казал на такива младежи, които искат да са гангстери?
- Да мислят за последствията върху другите, които са техни жертви, както и за последствията за себе си, защото каквото и когато и да правиш, последствия винаги има. Днес, бидейки насилник, след известно време същия човек може да се окаже от другата страна на насилието. 

- Много известни спортисти започнаха да рекламират хазарт. Получавал ли си такива предложения и би ли приел?
- Не съм получавал такива предложения и най-вероятно не бих приел.

Легендарният волейболист на морска ваканция със семейството си

- В какво вярваш?
- Силно вярвам в това, че ние имаме възможността да намерим позитивен изход от кризата и от проблема, който е пред нас. Начинът, по който възприемаме заобикалящата среда зависи само и единствено от нас. Животът е безценен и трябва да му се радваме, да изживяваме и да се наслаждаваме на мига.

- Любимата ти мисъл или цитат?
- Много ми харесва мисълта на Левски: „Дела трябват, а не думи!“