Във Видин започна почистването на рова край крепостната стена на „Шарампоя“ (СНИМКИ)

За последно е почистван от растителност преди пет години

Ровът е подходящ да попадне в туристическите маршрути, защото това са впечатляващи монументални останки, смята археологът д-р Ваня Ставрева

Община Видин и Регионалният исторически музей (РИМ) започнаха почистване на рова край крепостната стена на „Шарампоя“. Той с намира успоредно на улица „Михаил III Шишман“ в дунавския град и е  част от крепостната отбранителна система „Калето“. Дейностите се осъществяват след разрешение от Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН), уточняват от Община Видин. 

В момента със специализиране техника (мулчер) се заравнява пространството и раздробява отсечената дървесна маса в участъка на рова между Регионалната здравна инспекция (РЗИ) и кръстовището на входа на ж.к. „Георги Бенковски“. Следващите седмици ще продължим с по-тежка техника в другата част на рова, тъй като там има неизвадени дънери.

След като община Видин придоби правото на стопанисване и управление на капиите и крепостните стени от Министерство на културата за следващите десет години, в началото на пролетното почистване на града общината е започнала с почиставнето на рова, известен като  Шарампоя“, каза пред журналисти Емилиян Евтимов, директор на Общинското предприятие „Чистота, озеленяване и благоустройство“.  И допълни, че до 1 май трябва да бъде почистен целият ров.

Някои от дейностите ще се извършват ръчно, а не механизирано със специализирани машини, за да не се повреди крепостната стена, която е паметник на културата. Затова по време на почистването ще има постоянно присъствие на археолог, уточни д-р Ваня Ставрева от Видинския музей.  Тя смята, че след като се почистят крепостните стени и ровът,  то те биха били подходящ маршрут за автобусите с туристи, отиващи до крепостта „Баба Вида“. Те ще могат да видят тези впечатляващи монументални останки. Ставрева допълни, че по част от стените и много близо до тях растат дървета и храсти като корените ги обрушават.

Последно рова на крепостната стената известен на видинчани като „Шарампоя“ е почистван от растителност преди пет години. За това време, той отново е обрасъл с растителност, която постепенно и бавно разрушава зидовете на крепостния ров.

Още в средата на миналия век, през  60-80-те години, общинската администрация по онова време е разрешила от едната страна на запазения ров да бъдат построени гаражи, които опират в рова и днес това представлява ужасна гледка.  

Видинската крепостна отбранителна система „Калето“ е известна с това, че никога не е превземана със сила. Днес може да се видят запазените капии и ров на системата, която опасва целия град. Крепостната система "Калето" обединява запазените от векове крепостни стени на турско кале в древния дунавски град с прилежащия ров и петте капии "Стамбол", "Еничар", "Пазар", "Телеграф" и "Флорентин".

Видинскотата система "Калето" е изградена по т.нар. Бобанова система по проект на френски и полски инженери на турска служба в периода 1690-1720 г. Крепостта била крупно фортификационно съоръжение, което заедно с укрепения Калафат и едноименния остров, затваряли входа на Долни Дунав за противника. Крепостните и стени заобикалят в полукръг целия тогавашен град Видин с диаметър 1 800 м. по реката. Според два османо-турски надписа (при Пазар и Топ капия) те са градени под ръководството на областния архитект Мустафа ага, „който бил изкусен в геометрията”.

Най-напред била издигната стената откъм сушата, а след това и тези откъм реката, които са двойни и с разстояние между тях от 8 м. Външната стена освен защитна функция, пазела града и от наводнение. Крепостните стени следват речния бряг и са начупени (кремалиерни), като на места са запазени малки каменни кулички за наблюдателници на часовите.

Откъм Дунав крепостта имала пет порти (капии) - Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн (първата и последната от които са зазидани). Крепостната стена откъм сушата се състои от земен вал, облицован от двете страни с камък и със запазени гнезда от сантрачите. Към нея прилежат четири капии - Стамбол, Пазар (Лонджа), Еничар (Боклук) и Флорентин и ров, широк 18 м. и дълбок 5-6 м. В началото на XX век , когато започва пресушаването на блатата, част от рова е засипана, но остава от северната страна на града, в района от Еничар и Флорентин капия до Дунавския бряг.

В тази част е запазена изцяло и крепостната стена, която има бастионно начертание от седем 200 и 500 метрови фасове, съединени помежду си и с крайбрежната стена посредством осем бастиона. Портите са изградени от добре обработени камъни, като на места в тях са изсечени растителни и геометрични орнаменти.

В стените им има по четири помещения (каземати), използвани за караула и боеприпаси. Двата отвора на подлезите им се затваряли с масивни двукрили врати. Пред всяка порта имало подвижен дървен мост. Само пред Стамбол капия той бил изграден от камък, защото тук ровът бил по широк, с форма на четвъртит басейн и служел за стоянка и зимуване на турската дунавска флотилия. Към Дунав се е излизало през 5 капии (порти)и: Аралък, Топ, Сарай, Телеграф и Сюргюн капии. 

Днес от „Крепостни стени на турско кале“ са запазени само няколко крепостни капии - Флорентин, Еничер, Пазар капия и Стамбол капия.