Възраждането на МиГ-35: Русия връща в играта забравения изтребител

Според множество източници, руското Министерство на отбраната и държавната Обединена самолетостроителна корпорация (ОАК) насочват нови инвестиции към програмата за изтребители МиГ-35, чието бъдеще изглежда силно несигурно от 2019 г. насам, пише Military Watch Magazine. Руските аерокосмически сили получиха шест изтребителя МиГ-35 през 2019 г., като предварително обявените поръчки за няколко десетки самолета не бяха реализирани. 

Смята се, че два основни фактора са повлияли на руското Министерство на отбраната да отпусне финансиране за програмата МиГ-35. Първият е избухването на войната в Украйна и произтичащото от това нарастване на напрежението с държавите-членки на НАТО, които са готови да продължат значително да разширяват военните си разполагания близо до руска територия. Това накара Русия да разшири мащабите на производство на своите изтребители Су-34, Су-35 и Су-57, като част от усилията за увеличаване на общия брой оперативни изтребителни ескадрили. Тъй като самолетният завод „Сокол“, който произвежда МиГ-29М и МиГ-35, е допринесъл слабо за военните способности на Русия, възлагането на нови поръчки за МиГ-35 би позволило флотът от съвременни изтребители на страната да се разшири значително по-бързо. 

Друг фактор, който може да повлияе на Министерството на отбраната да реинвестира в програмата МиГ-35, е нарастващото стратегическо партньорство на Русия със Северна Корея, която е значителен потенциален клиент за изтребителя. Поради очакваното нежелание на Китай да наруши оръжейното ембарго на ООН срещу по-малкия си съсед, Русия запазва ефективен монопол върху евентуален износ на изтребители за страната, което поставя Москва в силна позиция за пазара на МиГ-35. Подобно на МиГ-29М, МиГ-35 има значително по-ниски нужди от поддръжка и оперативни разходи от МиГ-29 от съветската епоха, но има значителни общи черти в инфраструктурата за поддръжка и изискванията за обучение. Това би могло да направи изтребителя оптимален за модернизиране на флота на ВВС на Корейската народна армия, който има капацитет да поеме няколкостотин нови изтребителя, но по-реалистично е да закупи няколко десетки. 

Отвъд Северна Корея, МиГ-35 биха могли да бъдат доставени и на съседната на Русия Беларус, която се затруднява да си позволи по-тежки класове изтребители, но е изправена пред нарастващ натиск да прави нови поръчки, тъй като остарелите ѝ съветски МиГ-29 надвишават максималния си експлоатационен живот. МиГ-35 има потенциал да бъде предлаган на други клиенти като Индия, която е изправена пред нарастващи предизвикателства от страна на усъвършенстваните изтребители J-10C на съседен Пакистан, както и на нововъзникващи стратегически партньори като Судан и Йемен, които преди това са закупили МиГ-29. Интегрирането на нови поколения радари AESA, ракети въздух-въздух, крилати ракети в изтребителя, много от които използват технологии, разработени за новия изтребител Су-57М1, би могло допълнително да увеличи привлекателността му както за вътрешна употреба, така и за износ.