Минавам през женската седянка пред нас, където три дами с приличен външен вид пият напитка и се гощават със сладкиши. Как си, Евгени, какво правиш, идвам си от Катания, викам и в края на месеца се връщам в Лондон. Ти, казват те, пушейки цигара от цигара и папкайки си сладкиша, мани, мани, ама вика, сега като дойде еврото, какво ще правим. Ами, отвръщам, ще живеем по курса на деня и толкова. Да, ама билетчето е два лева, краставиците не знам колко, друга се обажда, ама и токът поскъпва, то за цигарите да не говорили и си дърпат блажено, та чак им пари джигера.
Предлагам тактично друга тема и нещо по-възвишено, нещо по-вдъхновяващо и изстрелвам, че имам ново гадже и а да им разкажа, но темата се връща към дигиталното евро. Ми, то сега, като ни вземат кеша, какво ще правим, ще ни държат на верижка, ще правят каквото кажат. Отвръщам, вярвате ли, че осем милиарда ще търпят това положение, ако изобщо такова ще има... А, обажда се едната, то тях кой ги закача.
И се сещам още от моето детство как всички говореха за „ония отгоре“ и някакви имагинерни събития, личности и състояния, които съставляваха градската легенда. Пак опитах да отместя темата от това чучунижене и пак всичко се върна до супермаркетите и еврото. Фръцнах се да си ходя, а пред мен две бабетки, от които не мога да се размина, обсъждаха шоколадовите бонбони и как от 35 лева кутията сега били 65. Аз, мили дами, да ви кажа правичката, и 5.80 да станат не бих купувал бонбони, а вашите бонбони личат в хълбоците и дирниците ви.
Дето имам един лаф - всичко е две минути в устата и двайсет години отзад, ама не им го казах. После в кафенетата под нас, така де, на „Оборище“ живея, не мога да си вляза в двора от отрупани с клиенти маси, наредени плътно по тротоара столове, колички, тротинетки пропищяват и велосипеди на доставчици на пица цепят въздуха. Разнос на калории и сметки, без много напрежение.
Поглеждам едно от менютата в ресторант на „Оборище“, о, Господи на свежите салати, та една такава с бурата струвала 30 лева. А само на десет метра родили се и израснали на „Оборище“ се тревожат за еврото. И най ме е яд, че не успях да им разкажа за „новото си гадже“, докато настоящото всъщност си правеше следобедната дрямка след фитнеса. Сега плащаме 10 лева на час, колко ли ще е като „вкарат“ еврото.
Fashion idol
Илиана Раева
Има забележително напредване в модните вкусове на Илиана Раева и съм щастлив да го установя с този кадър. Цялата в бяло и с ведра стъпка, легендарната гимнастичка пръска очарование, а детайлите говорят със звънтящ глас. Чантата е перфектна, перлите са на точната височина и висота, деколтето е разкрито в прилични тоналности. Харесвам дантелата, а прическата въздейства на общото да се превърне в съвременен образ на Джаки Кенеди. Черната панделка по средата е малък извор на симпатия, обединяващ аксесоарите с облеченото. Браво.
Пътешествие
Криси Димитрова пие чай в Шанхай
Двуседмично пътешествие в женска компания, си направи Кристина Димитрова. Звездата е за първи път в Китай, а до този момент екскурзията обхвана Шанхай и Синан. Въодушевена и без умора, певицата опита любимата си китайска храна, като не без удоволствие осъзна, че на място и с приятелки тя е далеч по-добра от тази, която вече познава. Трите куфара с дрехи и аксесоари се оказаха от голяма полза, защото всеки от спонтанните поводи бе модно покрит. Така например, Кристина се яви на яхтено парти точно в дрес кода и изненада приятно всички. Няма никакво съмнение, че Димитрова ще се завърне от Китай с още един куфар, пълен с подаръци за внуци и приятели. Една от последните си вечери в Китай, звездата прекара в разходка на улица Датанг евърбрад в Синан. Името на улицата в превод е „Винаги светещият град“ и привлича милиони туристи от цял свят. Чаена церемония също бе осъществена с удоволствие.
Музикален фестивал
Людмил Ангелов свири в Катания
Световно известният български пианист Людмил Ангелов изнесе концерт в Катания, в рамките на международния музикален фестивал. Неговото изключително изпълнение на Концерта опус 11 за пиано и оркестър от Фридерик Шопен докосна сърцата на публиката, която беше изпълнила старинното патио на църквата Санта Мария ди Джезу. На Маестро Ангелов акомпанираха музикантите от Оркестър “Камерата Сичилиана” под диригентството на Лоурънс Голан. Концертът съвпадна с първата вечер на лятото на 2025г. и покори сърцата на меломаните от града. След завръщането си в София тези дни, Ангелов започва майсторски клас в НБУ. Със съпругата си предвиждат да направят лятна почивка по нашето Черноморие ако заетата програма на виртуозът легенда позволи.