В ложата на Лорда: Дълголетието на омразата

„Ще се видим ли пак“ след 80 години...

Дължи се на натирените добродетели и памет

80 години абсолютна победа над фашизма, а е увенчана в толкова много омраза, недобронамереност и неблагодарност. Знам, че историята се пише от победителите, но за мен точно тази изглежда достоверна. Изглежда обоснована от хилядите исторически документи, очевидци и оцелели, днес, за радост удостоени с ордени и почести. 

Какво обаче провокира това разцепление в хората, някои от които почти очевидци на събитията, други – наследници на такива, трети – увити в пашкула на забравата и подмяната на миналото. 

Победата над фашизма не може да бъде тълкувана другояче, освен като победа. Безусловна, изстрадана и удостоверена с кървавия подпис на загиналите. Дори някъде да се прокрадва съмнение, човек може да замълчи и отмине, поне в памет и уважение на загиналите в тази война. Дори да има капка недоверие в лозунгите и историческата достоверност, отминете. Не засипвайте гробовете на загиналите милиони с кал, мултиплицирана от възможностите на социалните мрежи. Не съсипвайте паметниците, не окуражавайте все още невинните и необразовани души в същото.

Омерзен съм от платената омраза, която е по-долнопробна от омразата от невежество. Защото тя разбира и изопачава фактите, вади от девет кладенеца вода, за да полива бурените на една недостоверност. Познавам дълголетието на благодарността, защото тя искри в очите на милиони и е препредавана с усърдието на килийно училище, с усърдието и търпеливостта на религиозното образование. Дълголетието на омразата не го разбирам. То вероятно принадлежи на Дявола и е функция на свирепата му изобретателност. Това обаче откроява ясно фронтовете на борба между Доброто и Злото, които някога вземаха животи, а днес ограбват души. 

И в средата на тези спорове виновните сме ние, защото ни е даден свободният избор, а той се обезпечава от знанията, вярата, осмисленото. Той се обосновава на правилно подредените приоритети, на правилно изградените скелети на ценностната ни система. Държи се на уважение към чуждото становище, а не към едноличното и еднозначно скандиране. Дълголетието на Омразата се дължи на отсъствието на Доброта. Дължи се на натирените добродетели и памет, подложени на корозията на времето и грозните усти на злословниците. На доброто трябва да се донесат дърва и въглища, и огън, за да се разпалят.

Днес тези ресурси, види се, са на страната на Злото. И на страната на „въздържалите“ се от мнение, защото те, може би без да осъзнават, допълват енергията на Злото. Великата отечествена война е само миг от биографията на човечеството, но тя се явява отправна точка към размисъл за човешките добродетели и посоки. Тя поставя високо въпросите за благодарността и уважението, както и за начините, по които да ги изразим. Днешните войни се водят, печелят или губят онлайн. Там, където са съсредоточени душите, а не телата. Повредените от незаинтересованост души, на чието бунище вирее всякаква твар и ги разяжда бавно. Аз не вземам страна в този спор, защото устоявам своята истина, без да я натрапвам. Но насърчавам българите с високо вдигнато чело да пристъпят към спешно осъзнаване на тези измерения, между които като в преизподнята ще останат за своята дълга житейска матура.

Fashion idol

Рачков и Геро

Не съм очаквал да пристъпя към подобна похвала, но да, Рачков и Геро изглеждат наистина прилежни. Дълго време гледах на Рачков в стил „ша та изплющя“ докато наблюдавах мудната му модна метаморфоза. Днес някой се е погрижил той да придобие подобаващ телевизионен вид, за което го поздравявам. Браво на Геро, че отслабна, така всичко облечено вече му стои добре. Умолявам обаче двамата любимци да не слагат никога каскет, защото ще заприличат на образи от „На всеки километър“ или поне на Тодор Живков.

Среща на „Оборище“

Джуджи предлага „Стрийтиз“ на Кацарова

Почти под балкона на Лили Иванова на ул. Оборище, легендата Силвия Кацарова поспря за малка следобедна закуска. Изпълнителката на десетки български хитове поръча пищна салата Цезар, което удоволствие бе прекъснато от още по- голямата радост да се снима с почитатели. Група възпитаници на Музикалното училище прекъснаха закуската на Кацарова, като помолиха да се снимат с нея. Било част от училищен проект, но не съвсем. Широко усмихната и щедра на звездни пози, певицата удовлетвори всяко тяхно желание. Когато поседна да довърши салатата си, към нея се приближи Деляна Маринова, позната като Джуджи и двете си направиха чудесен и дълъг разговор. Те се смяха на съвпадението, че са родени под знака на Телец, а Джуджи я покани да гледа продуцираният от нея спектакъл „Стриптийзьори“.

Любов към изкуството

Баронеса Гендович разкри скрит талант

По време изложба на свой приятел, баронеса Вера Гендович съобщи пред малък кръг приятели за свой талант. Въпреки скромните и отдавнашни опити в това, елегантната аристократка е постигнала успехи, запазени само за нея и съпруга ѝ барон Кирил Гендович. Вера тайно от всички е рисувала в продължение на години, а в 50-годишния ѝ брак тя е проявила този свой талант само веднъж и за кратко. Баронеса Гендович все още пази свои платна, на които се възхищават наследниците им, но ревниво са пазени от непознати. Вера и Кирил се канят да направят околосветско пътешествие, което включва самолет и кораб, като част от сватбената им годишнина.