В ложата на Лорда: Когато операта се плисне в лицето ти

Състояния, неподвластни на културите

Операта е отписването на пошлостта
 
Улових се, че отдавна не съм слушал опера, още повече, не съм посещавал сградата й. Но откъслечно, носталгично, заемам от звуците на околната ми среда някой къшей сладост от това изкуство. И това ме спира и парализира в свят от фалш, лицемерие, парични и политически коментари. Задържа ме в състояние, в което не съм бил, или което бих сравнил с любовта. С парче изживяване, до което все не стигам и което ме привиква от витрините си, но ме мързи да се доближа до него. 

Операта седи в амвоните и параклисите си и чака да бъде посетена, така както една литургия или камбанен звън. Понякога ти се задава отдалече, спира те, мами те, после с вятъра си тръгва и смяташ, че си спечелил състезанието с културата, което никога не си водил. 

Защото да отбягваш културата вече се приема за готино и за вид смелост. Затова намесвам операта в днешната си проповед, защото винаги е проповед, когато става въпрос за култура. Не е критика, не е памфлет, не е спирка на която да чакаш по-бързо превозно средство. Операта описва културата най-елитарно и може би заради това е и така отбягвана. Но днес аз „пипнах“ вируса на това изкуство и това ме накара да се замисля. Височините определят херците, в които съществуваме, те са превоза ни към отделни светове, в които ако не се заселваме, то поне трябва да посещаваме като свети места. 

Днес ще отида на Турандот, утре ще кацна на Тоска, вдругиден ще полегна на Парсифал. Богът на операта не ни очаква с отворени обятия и определена пиар кампания, той ни подсеща за себе си с писък на птица или музикален абзац, преобразувал природата в звук. Музиката ни разклаща, не ни разтърсва. Тя ни олюлява, без да ни приспива. Тя ни привиква. Отваря вратите и не очаква от нас да влезем. Влизането през тези порти е въпрос на нашето културно осъзнаване, а оставането - на утвърдени ценности. 

Операта е отписването на пошлостта, излъскване ръждата от паралелните „изкуства“, защото те съществуват заради нашата пасивност. Ние не чистим душите си от полепите на страничните въздействия, а операта, генерално - музиката, могат да го правят като от нас се иска много малко съучастие. 

Ето, мен ме застига опера от някакъв не много велик филм, но режисьорската мисъл ме е докоснала. Вливам се в емоцията, навярно я допълвам и я пренасям в днешната си проповед. Защото културата е проповед, която бие камбаните си на различни честоти. Поезията, музиката, патетиката на природата, ние, самите. Съвършенството е онова, което ни поставя в президиума на живота и съответно от там гледаме или сме гледани. Маестро, музика.

Fashion idol

Даниела Кръстанова

Изкушен съм да напиша най-възторжени думи за стила на г-ца Даниела Кръстанова и мотивите са всеобхватни. Освен очевидна красавица, тя е и колега във вестник „Труд news”. Също така е рожденик, а дама от зодия Близнаци е винаги признак за висока модна и естетическа култура. Зная, че с този коментар ще предизвикам скромността на Кръстанова, но нека знае, че старанията ѝ са удостоени с внимание, а стилът ѝ е наистина безупречен.

Български традиции

Дремсизов разказва за забравените професии

В своята авторска рубрика „професионалистиТЕ” водещият, на “България сутрин” по телевизия България Он Еър, Виктор Дремсизов разказва за различните и забравени професии. Така Виктор облече риза с българска шевица, за да провери колко трудно се тъче. Негов учител в това начинание е майсторът Галин Томов. Водещият имаше възможността да седне на близо 200-годишен стан и да помогне на майстора в неговата мисия да тъче икони. Галин Томов иска да изтъче 7 икони до края на 2026 година и първата вече е готова. На нея е изобразена Богородица и младенеца. Водещият също успя да даде малка част от своя труд и при работata по втората икона на Благословящия Исус. Малката тъкачница се намира в село Скандалото в община Априлци. Със своята рубрика водещият иска да покаже на младите специфичната работа при всяка една професия и да отдаде необходимото внимание на тях – професионалистите.

Бляскаво парти

Нотариус Георгиева изпрати абитуриент

След фамозно отпразнуване на своята 50-годишнина, топ нотариус Милена Георгиева започна подготовката за бала на своя син. Роденият под знака на Телец исполин първо празнува рождеството си в Истанбул, където бяха закупени костюм и аксесоари, с които той стана Мистър Бал в очите на повечето си съученици и семейството. След бала, нотариус Георгиева съпроводи сина си до Милано, където той започва да учи моден мениджмънт - обстоятелство, което му подхожда, предвид артистичната му натура. Подарък на родителите към абитуриента са куп елегантни неща, а това, което той сам оцени като най-оригинално са покани за седмицата на модата в Лондон, за която вече се подготвя.