Засега е неизвестно как ще приключи настоящата история
През последните деветдесет години представители на властовите структури в САЩ се опитват пет пъти без избори да свалят действащия в този момент президент - Франклин Рузвелт, Джон Ф. Кенеди, Ричард Никсън, Бил Клинтън и Доналд Тръмп. Два от опитите бяха успешни, а три - неуспешни.
Франклин Рузвелт
Президентът Франклин Рузвелт встъпва в длъжност през 1933 г., когато Голямата депресия бушува в по-голямата част от света. Работниците стачкуват, организираните профсъюзи повишават своите искания. Нацистите са на власт в Италия и Германия и заплашват да направят това и на други места. Видни банкери от Уолстрийт и индустриалци твърдят, че единственият начин да се ограничи комунизма е да се приеме фашизма и да се присъединят към Италия и Германия. Рузвелт отхвърли това мнение и заговорът започна.
Планът е във Вашингтон, окръг Колумбия, да се проведе марш на 500 000 ветерани от Първата световна война. Те да напълнят града и да превърнат Рузвелт в номиниран лидер, а той да прехвърли властта си на заговорниците от Уолстрийт. Решено е превратът да се ръководи от генерал-майор Смедли Бътлър от морската пехота. И това е тяхната грешка. Когато емисарят на заговорниците казва на Бътлър какво имат те предвид и че могат да съберат $ 300 млн. за това, той отговаря: „Ако имате 500 000 войника, които ще се застъпват за нещо, което ще е смрад на фашизма, тогава аз ще събера 500 000 повече, ще ви извадя душата и в нашата страна ще има истинска война“.
Бътлър докладва всичко на Комитета за антиамериканска дейност към Камарата на представителите на САЩ. Той назовава и имената на конспираторите - служители от JP Morgan & Co., Guaranty Trust Co., Dupont Chemical, Singer Machine Co. и Remington Arms Co. Всичките те отричат това, но Бътлър убеждава комисията, че това е истина.
Урокът от това фиаско е, че не всичко се решава от парите. Титаните от Уолстрийт нямаха нито опита да свалят американския президент, нито оперативно звено и не знаеха откъде да започнат.
Джон Кенеди
През 1961 г. президентът Кенеди встъпва в длъжност. Военният бюджет в реално изражение надхвърля 20 пъти бюджета от 1933 г. Парите течат в Пентагона, производителите на оръжия, Държавния департамент, ЦРУ, ФБР, Комисията за атомна енергия, НАСА, членовете на Конгреса, мозъчни тръстове, университети и батальон от „приятелски настроени“ журналисти. Пентагонът и ЦРУ искат да свалят лидера на социалистическата Куба Фидел Кастро. Те организират инвазия на кубински имигранти, уверявайки Кенеди, че в Куба това ще предизвика успешен бунт срещу Кастро. Когато това не се става, те искат от Кенеди да изпрати американски военни части. Той отказва. Кубинската армия пленява 1110 кубински емигранти. Други 114 са убити. Това нахлуване влезе в историята като „фиаското от Залива на прасетата“. Кенеди осъзнава, че Пентагонът и ЦРУ са планирали неуспешната инвазия и са се опитали с лъжа да го подтикнат към пряко американско нахлуване в Куба.
Кенеди уволнява както директора на ЦРУ Алън Дълес, така и неговия главен планиращ Ричард Бисел и заплашва да „попилее ЦРУ на хиляди парчета“. ЦРУ и Обединеният комитет на началник-щабовете към Министерството на отбраната са бесни. Те продължават да оказват натиск върху Кенеди да разреши американската инвазия в Куба. И виждат страхотна възможност за това в „Карибската ракетна криза“ през 1962 г., но Кенеди отново отказва.
И вече през 1963 г. Кенеди е отстранен от поста с куршуми. Неговият наследник Линдън Джонсън бързо назначава комисията на Уорън, за да изясни кой го е направил. Ежедневната работа на комисията се ръководи от Алън Дълес, който преди това е уволнен от поста директор на ЦРУ. За виновен е обявен самотният психопат Лий Харви Освалд. Но повечето американци не повярваха в това.
ЦРУ има достатъчно мотиви за убийството - отказът на Кенеди да нахлуе в Куба. И за разлика от конспираторите от Уолстрийт от 30-те години на миналия век, ЦРУ има опит в тайните операции, свалянето на правителства и избиване на лидери. Та нали за това е създадено ЦРУ.
Ричард Никсън
Подобна е историята „Уотъргейт“. Президентът Ричард Никсън нарежда на своите служители да извършат престъпления и след това ги покрива. Двама обещаващи репортери на Washington Post - Боб Удуърд и Карл Бърнстейн, го разобличават.
Всъщност, „Уотъргейт“ започва през 1969 г., още в първия ден, когато Никсън като президент и неговият съветник по националната сигурност Хенри Кисинджър изключиха Пентагона, Държавния департамент и ЦРУ от процеса на вземане на външнополитически решения. И Пентагона и ЦРУ се противопоставиха на Никсън. Показателно е, че секретния източник, наречен „Дълбокото гърло“, бе заместник-директорът на ФБР Марк Фелт. Никсън отказва да назначи Фелт за директор на ФБР след смъртта на Дж. Едгар Хувър, така че той има мотив. Всъщност, „Дълбокото гърло“ е комплексен персонаж.
Никсън разбира, че Камарата на представителите ще го подложи на импийчмънт, а Сенатът ще го осъди и ще го отстрани от длъжност. И Никсън подава оставка.
Бил Клинтън
През 1998 г. контролираната от републиканците Камара на представителите на САЩ решава да подложи на импийчмънт президента Бил Клинтън за лъжесвидетелстване и възпрепятстване на правосъдието, във връзка със „сексуалната експлоатация“ на 22-годишната стажантка в Белия дом. След това случаят е прехвърлен в Сената на САЩ, където според конституцията са необходими 2/3 от гласовете на присъстващите сенатори, за да бъде осъден и отстранен от длъжност. Две от точките на импийчмънта се провалиха и Клинтън приключи успешно своя втори мандат.
Импийчментът на Клинтън не беше истински опит за неговото отстраняване, а само просто упражнение от републиканците да объркат демократите с наближаването на изборите през 2000 г.
Доналд Тръмп
Опитът за отстраняване на Доналд Тръмп тръгва с „Русиягейт“ и тази атака е започната от Хилъри Клинтън по време на предизборната кампания през 2016 година. Обвиненията срещу него в пресата продължават оттогава. През 2019 г. демократите започнаха вариация на „Русиягейт“ - кръстиха я „Украйнагейт“ и я използваха за импийчмънта на Тръмп в Камарата на представителите. Но контролираният от републиканците сенат не го осъди. И това бе повторение на импийчмънта на Клинтън. Тръмп остана в Овалния кабинет.
Демократите приеха „Уотъргейт“ като модел за отстраняване на президента без избори.
И това е разбираемо. По времето на „Уотъргейт“ Бил Клинтън бе на 28 години, Хилари Клинтън на 27 години, Нанси Пелоси на 34, Джо Байдън на 31. А Барак Обама бе само на 13 години. Демократите поставиха пиеса в стил „Уотъргейт“, където Доналд Тръмп трябваше да изиграе ролята на Ричард Никсън. И това трябваше да доведе до оставката на президента или до импийчмънт и уволнение. Но това не се случи.
Основният проблем беше, че демократите изобщо не разбираха „Уотъргейт“. Те смятаха, че Никсън е съборен от упоритите репортери и техния опитен редактор. Всъщност Никсън беше изправен пред ВПК, който насочваше пресата към желания резултат.
В случая с Тръмп, Пентагона, ЦРУ и всички останали разбраха как да управляват новия президент. Те търпяха неговите изблици на гняв, истериите му в НАТО и неистовите му туити в полунощ. Но те знаеха, че ще получат от него това, което искат, когато е необходимо.
И докато демократите се надпреварват да представят Тръмп като мекушав по отношение на Русия, неговата реална политика беше в съответствие с двупартийния консенсус за външната политика - да даде на Пентагона и производителите на оръжие това, което искат. Това означава: рязко увеличение на военните разходи като цяло, трилион долари за ново ядрено оръжие, нови видове ядрени оръжия, унищожаване на редица договори за контрол на оръжието между САЩ и Русия, придвижване на НАТО към руската граница, строги икономически санкции срещу Русия, предоставяне на оръжие на Украйна и Полша за употреба срещу Русия, убийството на руснаци в Сирия, експулсирането на руски дипломати от САЩ, военните учения на границата с Русия и опитите за спиране на руския износ на енергия в Европа.
Ако демократите бяха разбрали „Уотъргейт“, щяха да забележат, че го няма ключовото условие - изострен конфликт между президента и ВПК. Затова демократите се провалиха. Наближава денят на изборите. През 2020 г. президентът Тръмп успя собственоръчно да създаде тройна криза: той тромаво отговори на COVID-19, предизвика икономическа парализа и започна да подстрекава полицията да е по-твърда с протестите. По този начин той сам се обрече, без усилията на демократите. И в момента никой не знае как ще свърши това.
И би било честно да кажем, че ако Тръмп не успее да възстанови своето самообладание и да реши текущия си сблъсък с Пентагона, той ще получи истински урок какво е властта.
*Авторът е бивш разследващ сътрудник, юрист по наказателни дела, политически директор на губернатора на щата Охайо Ричард Селесте и организационен директор на организацията Ohio Citizen Action.
(Превод за “Труд” - Павел Павлов)