В сливенския квартал "Надежда" - шепа гласували в най-големите секции, с по 2 машини

За първи път по време на избори в ОУ „Братя Миладинови“ бе пусто и празно като през ваканция, установи проверка на „Труд“. В учебното заведение от години са разположени 8-те изборни секции, където гласуват жителите на 20-хилядния ромски кв. „Надежда“. В двора обикновено е пълно с избиратели, в коридорите на школото – също, а час и половина преди края на изборния ден гражданите внезапно се активират и пред СИК-овете се трупат опашки. Опашките са били толкова големи, че са ставали причина не един път за удължаване на изборния ден. 
Този път полицейското присъствие отново беше засилено. Но в района бе пусто, вероятно заради профилактираните от ОД на МВР десетки лица преди дни в града. Може би и по други причини, но нямаше кой да каже, липсваха избирателите. Навън улицата бе празна, без обичайното струпване на пристигащи леки коли и бусове. Дворът на училището не бе изпълнен с хора на групи. В коридорите почти не се виждаше жива душа.  
В това училище се намират 2 от общо 7-те секции в областта, където бяха инсталирани по 2 машини за гласуване заради големия брой избиратели.  Двете секции са 119 и 120 и обхващат  жителите на най-бедната, южна част на „Надежда“. Час и половина преди края на изборния ден и в двете бе като в коридорите – тихо и спокойно. В едната от 1 250 гласоподаватели, до машините бяха дошли едва 70 души през целия ден. А в другата секция от 1 249 фигуриращи в списъка, бяха гласували 62-ма.
Членовете на секционните комисии очаквано отказаха да коментират на какво се дължи, според тях, безпрецедентно ниската избирателна активност.  Само в 120-та секция съобщиха, че трима избиратели са дошли, но не успели да гласуват, защото са неграмотни. Дадени са им били разяснения и на български, и на майчиния им език. Но въпреки това, хората не се „преборили“ с машините и си тръгнали. А вялата изборна картина едва ли е резултат само на мерките срещу купения вот или на неграмотността. През последните трийсетина години в „Надежда“ хората се опитват да се променят, но кварталът си остава същия.