Голямото плуване на Мао Дзедун

Хитър пиар ход

Китайският лидер се плицикал в мръсните води на Яндзъ

Убеждава света и народа си в своята физическа издръжливост

Създателят на комунистически Китай Мао Дзедун е меко казано колоритна личност. Една от култовите му реплики е: „Седем пръста са здрави, три - са болни“. Почти веднага след смъртта му е официално признато, че милионите човешки жертви на Големия скок, Културната революция и култът към личността - са възпалените пръсти, а обединението на страната, създаването на модерна китайска държава - са здравите седем пръста. 

„Болните“ пръсти на Мао например, включват познанията му по икономика. Той не се свени да признае, че не разбира нищо от тази наука, но и не иска да слуша експерти. Мао не знае как да признае грешките си и често, след неуспехи и провали, бяга в някоя пещера, далечна резиденция, внезапно отива на инспекция в отдалечен район или организира голямо плуване, оставяйки проблемите на плещите на своите министри. А ако подчинените му не си вършат работата в съответствие с партийната линия, тогава Мао се връща от доброволното си изгнание и прави това, което умее най-добре: унищожава политическите си опоненти.

След неуспешната политика на Големия скок, Мао се оттегля и докато го няма, Лю Шаоци (по-късно наречен от пропагандата "китайският Хрушчов" - най-обидното прозвище за Мао) и Дън Сяопин (благодарение на неговите реформи Китай се превръща в икономически гигант) замислят реформи, за да изведат страната от кризата, в която е тласната от Дзедуновския скок.

В разцвета на силите си

Западът е изненадан от способностите на китайския лидер.

Председателят се връща и решава да покаже на цялата страна и на целия свят, че на 73-годишна възраст е в разцвета не само на политическа, но и на физическа сила. За да всява страх у политическите си врагове и да покаже способностите си на света, Мао решава да преплува великата китайска река Яндзъ. Той наистина е силен старец, въпреки факта, че води много нездравословен начин на живот. Пуши много, спи до вечеря и работи през нощта, яде пържено тлъсто свинско с люти чушки. И в напреднала възраст не се отказва от тези лоши навици. Не си мие зъбите и никога не ходи на зъболекар. Мао, подобно на Сталин, е много скептичен към лекарите и предпочита да се лекува с народни средства.

Накратко, Дзедун обича да плува и за първи път преплува река Яндзъ през 1956 г. Тогава, за да демонстрира силата си, той решава да преплува трите големи китайски реки: Перлената река, Сянцзян и Яндзъ. Стражите плахо се опитват да го разубедят, но той е твърдо решен и не се отказва. Пазачите се притесняват най-много от водните змии и от мръсотията.
Ръководителят на службата за сигурност на Мао си спомня: „Водата, както се опасявах, беше мръсна. Човешки екстременти плуваха до Мао. Но той не им обърна внимание. Носеше се по гръб, коремът му стърчеше от водата като балон, краката му бяха отпуснати, сякаш лежеше на диван. Подхващаше го течението, само от време на време гребеше с ръце и крака.“ Заедно с Мао плуват 20 пазачи в лодка. Мао нарича плуването битка с природата; от водите на Яндзъ, в очите на китайците, той излиза като победител. Но това плуване не е само пиар трик.

Популярен спорт

Дзедун превръща плуването в най-популярния спорт в Китай. Вестниците пишат: "Когато Мао плува, целият Китай плува". Масовото плуване по река Яндзъ се превръща в годишна традиция, а любовта на китайския лидер към този спорт има положителен ефект върху здравето на нацията. В Китай такива плувания все още се провеждат всяка година, а в Ухан има плувен музей на Мао Дзедун. През юли 1966 г. Мао преплува Яндзъ за последен път - според китайската пропаганда, Председателят плува във великата река общо 17 пъти (в някои китайски източници броят на плуванията достига 48!).
В един горещ летен ден, когато „водите на Яндзъ сякаш се усмихваха на председателя“, както пишат вестниците, Мао преплува 15 км по реката за 65 минути (според други източници за 1 час и 50 минути) и весело излиза на брега, където го чакат ликуващи тълпи от китайци. На следващия ден всички китайски вестници възхваляват издръжливостта и силата на Мао. Ако китайците са свикнали с безкрайните подвизи на Великия лидер, то на Запад са изненадани от способностите му. 

Олимпийски резултати

Мао преплува 15 км за 65 минути, което означава скорост 3,8 м/с по гърб. Мич Ларкин от Австралия днес е най-бързият плувец на гръб в света. През 2015 г. той поставя световен рекорд: изминава 200 метра за 106 секунди. Оказва се, че плува със скорост от 1,88 м/с, което е половината от скоростта на Мао. От това можем да заключим, че през 1966 г. Мао на 72 години лесно би могъл да получи олимпийско злато. Американски плувци дори му изпращат шеговито писмо, в което го убеждават да напусне поста председател и да печели пари, като участва в международни състезания. Накратко, Западът се смее и не вярва, че Мао е преплувал Яндзъ.

През 1966 г. китайският лидер излиза от водата пълен със сила и енергия, но до края на 60-те години здравето му бързо се влошава. В началото на 70-те той едва ходи и едва движи устните си. Мао Дзедун е диагностициран с амиотрофична латерална склероза и болестта на Паркинсон, през последните месеци от живота си той лежи само на една страна на дивана и гледа хонконгски екшън филми с едно око. Малко преди смъртта му има голямо земетресение в Таншан, което взема стотици хиляди жертви. Сякаш природата напомня на Мао преди смъртта му, че тя не може да бъде победена. Председателят умира на 9 септември 1976 г. от инфаркт. Противно на последната воля на Дзедун, балсамираното му тяло е изложено в мавзолея на площад Тянанмън, където остава и до днес.