Гоце Делчев - Апостолът на българското национално единство

Инициативен научно-обществен комитет предлага настоящата 2022-а да премине под знака на 150-годишнината на Гоце Делчев

Неслучайно взема девиза от Априлското въстание: „Свобода или смърт“

На 4 февруари 2022 г. се навършват 150 години от рождението на Георги Делчев, останал в историята с топлото, умалително име „Гоце“... Два дни преди паметната дата в националния прес-клуб на БТА комитет от учени и общественици обяви замислените инициативи за достойно отбелязване на паметта на един от най-свидните синове на българския народ. В комитета влизат ръководители и представители на научни институции и граждански организации - академиците Васил Николов, Георги Марков и Васил Гюзелев (БАН), доц. Георги Николов (Македонски научен институт), Виктор Стоянов (Фондация „Македония“), проф. Пламен Павлов (Фондация „Васил Левски“), проф. Николай Овчаров (Асоциация на българите по света), доц. Михаил Груев (Държавна агенция „Архиви“), доц. Красимира Александрова (Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“), проф. Лучия Антонова (Институт по български език), проф. Бони Петрунова (Националния исторически музей), проф. Даниел Вачков (Институт за исторически изследвания), проф. Румяна Прешленова (Институт по балканистика), доц. Пенка Ватова (Институт за литература), доц. Мира Маркова (Исторически факултет на СУ „Св. Климент Охридски“), доц. Николай Кънев (Исторически факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“), доц. Николай Марин (Правно-исторически факултет на ЮЗУ „Неофит Рилски“), Елисавета Шапкарева (Българско сдружение на родовете от Македония), Христо Христов (диригент, праплеменник на Гоце Делчев). Комитетът е с „отворени врати“ и за други институции, организации, общини и т. н., вкл. от република Северна Македония.

Настоящата 2022-а е годината на Гоце Делчев, през която ще бъдат организирани научни конференции и изложби, издадени книги и сборници с изследвания. Първата кръгла маса, организирана от Македонския научен институт, е на самия 4 февруари в София. Както съобщи директорът на БТА Кирил Вълчев, на същият ден ще бъде открит офисът на агенцията в Скопие. На пресконференцията беше представена издадената от Фондация „Македония“ брошура с текст на доц. Наум Кайчев, която ще бъде разпространена в Европейския парламент в Брюксел. Българската наука и обществена мисъл са решени да продължат задълбоченото изследване и осмисляне на живота и делото на Гоце Делчев като неразривна част от общата ни история със Северна Македония. Естествено, тази цел би следвало да е водещата и за учените в бившата „юго-република“.
Нека припомним едно изявление от 2019 г. на президента на република Северна Македония Стево Пендаровски: „Безспорна историческа истина е, че Гоце Делчев се е определял като българин ... Фактът, че Гоце Делчев се е самоопределял като българин е неоспорим, но същевременно няма нито един исторически факт, че се е борел за Велика България или Санстефанска България...“ 

Истината е друга - още от своето детство в родния Кукуш Гоце Делчев е закърмен с идеята за българското национално единство. И не само „се определя“ и „декларира“, а е българин и никакъв друг - тази „безспорна исторически истина“, както призна президентът Пендаровски, е отразена в хиляди документи, в собствените му писма и позиции, в цялата му дейност. И това не е случайно - в хода на борбите за църковна независимост кукушани първи извоюват правото да бъдат „булгар милет“ пред османската власт! Гоце е привлечен към идеите на националната революция като ученик в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“. Още училищния чин Гоце и неговите приятели са решени да поемат пътя на борбата за свобода, вдъхновени от примера на Васил Левски, поезията на Ботев, книгите на Захарий Стоянов... По тази причина Делчев постъпва във Военното училище в София, а по-късно става учител, назначен от Българската Екзархия. Даме Груев разказва как заедно с Гоце Делчев като учители в Щип създават театрална трупа и представят пред местната публика историческата драма „Иванко - убиецът на Асеня“. „Взехме участие - пише Даме,- аз, Делчев, Делииванов...“ Младите учители организират лектория пред гражданството: „Държаха се сказки с чисто революционна тенденция, например: „Обединението на Италия“, „Съединението на двете Българии“... Коментарът просто е излишен.

За съжаление, в съседната република съзнателно се игнорира и премълчава категоричната връзка на делото на Гоце и неговите съратници с българската национална революция отпреди 1878 г. Не е необходимо да спорим с „историчарите“, а просто да дадем думата на Даме Груев: „Мислехме да създадем организация по образец на революционната организация в България преди Освобождението, да действаме по примера на Левски, Ботев, Бенковски и пр. Бяхме изучили тая организация. „Записките на Захарий Стоянов например бяха ни повлияли и изобщо дотогавашната българска революционна книжнина...“ За първата си среща с Гоце Делчев неговият събрат изрично отбелязва: „И той беше попаднал под влиянието на революционната литература в България...“ Нерядко комитети са създавани след четено на откъси от „Записки по българските въстания“ пред събралите се съзаклятници. Да не говорим за символиката на ВМОРО, за черешовото топче като „знак“ на въстанието, за девиза „Свобода или смърт“... Така се нарича и революционният вестник, списван от Яворов по идея на Гоце Делчев. И неслучайно британската историчка Мерсия Макдермот озаглави своята биография на Гоце Делчев „Свобода или смърт“.

В своята апостолска мисия сред македонските и тракийските българи Гоце Делчев следва принципите на Левски и организаторите на Априлското въстание (1876 г.) принципи - изграждане на мрежа от революционни комитети, въоръжени сили в лицето на местните чети, осигуряването на военни специалисти (офицери и подофицери) - разбира се, от свободна България. Издиганата от ВМОРО идея за автономия на Македония и Одринска Тракия не само че не противоречи, но е в хармония с идеала за „целокупна“, Санстефанска България. Дори и при лансираните в онези времена идеи за балканска федерация - в случая автономната единица, обединяваща Македония и Одринска Тракия, става дума за държава на българите и останалите народностни групи в историко-географската област.

Сред най-ярките изяви на идеята за национално обединение е един малко известен исторически факт, на който обърнахме внимание преди време на страниците на „Труд“ - революционният вестник, издаван от Христо Матов през 1896-1897 г. в Скопие, носи името „Санстефанска България“! От него излизат 11 броя, които за жалост днес липсват в българските библиотеки. Най-вероятно пазените от Македонския научен институт в София екземпляри през 1946 г. заедно с костите на Гоце Делчев и архива на организацията са предадени от нашите „интернационалисти“ на новите югославски управници в Скопие... Да се надяваме, че течението на „Санстефанска България“ е запазено, а неговото публикуване като документално издание би било изключително важно не само за специалистите по история.

Често Гоце Делчев е наричан „македонският Левски“, апостолът на поробените българи, „войводата на войводите“ на борците за свобода в Македония и Одринска Тракия... Разбира се, това е вярно, но пропагандата в Скопие съзнателно игнорира и изопачава общобългарските проекции на революционната дейност на Гоце. А тя е ясна - години по-късно старият поборник Коце Ципушев разказва:, „ Веднъж няколко другари го питаме: „А бе, Гоце, защо ние се борим за автономия на Македония и Одринско, когато по-добре ще бъде да се борим за освобождение и обединение с майката татковина“? Тогава Гоце ни отговори: „Другари, не гледате ли, че сега не сме роби на разпадналата се турска държава, а сме роби на европейските Велики сили, пред които Турция подписа своята пълна капитулация в Берлин. Затова трябва да се борим за автономия на Македония и Одринско, за да ги запазим в тяхната цялост, като един етап за тяхното идно присъединяване към общата българска татковина...“ Това беше ясната и точна преценка на Гоце...“