Грешките на Путин по отношение на Украйна могат да предвещават голяма промяна в глобалните финанси

Изобретателят на акронима Bric казва, че санкциите срещу Русия са разкрили зависимостта на нациите от западната икономическа система

Джим О’Нийл е бивш президент на Goldman Sachs Asset Management, бивш министър на финансите на Обединеното кралство и старши съветник в Chatham House

По време на краткия разцвет на Русия като „Bric“, акронимът, който аз измислих през 2001 г., за да опиша възможните бъдещи най-големи нововъзникващи икономики в света – Бразилия, Русия, Индия и Китай – аз посещавах Русия доста често.

През 2008 г. организаторите ме помолиха да направя специална презентация за това къде може да бъде руската икономика към 2020 г. на срещата на върха в Санкт Петербург, руската версия на Давос. За мое леко неудобство, не бях осъзнал, че те ще бъдат много раздразнени, ако не предположа в презентацията, че Русия вероятно ще бъде сред първите 5 най-големи икономики в света към 2020 г., и това осъзнах по-късно от коментарите, които предизвикаха малко вълнение в кафенетата и в медиите след събитието.

По същество предположих, че като се има предвид предизвикателната демография на Русия и че е малко вероятно цените на суровия петрол да продължат еднопосочно да се покачват, което беше характерно за десетилетието до момента, потенциалният темп на растеж на Русия вероятно нямаше да е много повече от 2%. И ако те наистина искаха да имат мощен икономически растеж, който се наблюдаваше през тези последни години, те трябваше да предприемат значителни реформи, за да увеличат производителността.

Реакцията на моето представяне сред официалните лица беше първото ми истинско подозрение, че в Русия може да има предизвикателства, което, разбира се, беше без да осъзнавам мащаба на хаоса, който щеше да се развие в световната финансова система и последвалия икономически колапс в голяма част от света. Този пакет от обстоятелства допринесе за голям многогодишен пик в цените на петрола и голямата част от случилото се тогава, което за Русия стана постоянно икономическо разочарование.

Нямам голям опит в геополитиката, но като цяло предположих през последното десетилетие, че Владимир Путин е решил, че огромната му вътрешна популярност ще намалее, защото не може да постигне растежа, който се случи преди кризата. Той не можеше наистина да се реформира, тъй като голяма част от личните му финансови изгоди и тези на някои от близките до него зависеха от статуквото, така че той трябваше да премине към друга платформа, която се основаваше около идеята да направи Русия отново велика.

През тези години се запознах с няколко висши технократи в света на политиката, предимно от централната банка и министерството на финансите, както и с водещи икономически влиятелни лица и често бях поразен от това колко голяма беше тяхната вяра в отличните постижения на Путин като стратег.

От няколко години очаквах да започне някаква голяма ера на големите реформи, но уви, те така и не дойдоха, а вместо това тази игра на възприятието му за слабостта на Запада доминираше в очевидното му стратегическо мислене.

Е, след като уикендът току-що мина и западните финансови санкции бяха обявени, ми се струва, че Путин все пак не е толкова голям стратег.

Не знам откъде възникна идеята за замразяването на валутните резерви на централната банка, но който и да е измислил това, е измислил един сухар, заедно със смелия ход на водещи западни държави да се съгласят да премахнат ключовите руски банки от мрежата на Swift във финансовата система.

С един замах това изявление по същество изкорени значимостта на огромните официални валутни резерви на Русия и с това пося семената на големите проблеми за руската икономика. Мислех си през последните седмици: как може една страна, която вече не е в топ 10 на голямата световна икономика (едва 2% от глобалния БВП сега), да има такова очевидно военно значение в целия свят? След по-нататъшния колапс на валутата, способността на Русия да остане толкова важна в световен мащаб започва бързо да избледнява. Въз основа на обменния курс в понеделник Русия може в края на 2022 г. да се класира на не по-високо от 15-то място.

Докато фонът на последните ужасни събития включваше картината на нарастваща близост между Пекин и Москва, подозирам, че китайското ръководство може да е язвително за това, което Путин провокира като отговор от Запада. Сега всяка страна, която мисли да използва предполагаемата си военна мощ, за да засегне своя малък съсед, и която не харесва западния демократичен алианс, ще трябва да изчисли последствията от замразяването на собствената си централна банка от системата, а с това и използването на икономическата война в тази бърза форма като по-мощно влияние.

Разбира се, има и много други аспекти, които вървят паралелно, и не на последно място забележителната промяна в политиката на Германия по отношение на собствените й разходи за отбрана, и решението й да плати за някои оръжия за Украйна и, разбира се, внезапното й противопоставяне на предварително договорената сделка за газопровода за повече руски газ. А това е много по-обединен и стабилен политически отговор на ЕС.

Сега е вероятно някои мислители около големите нововъзникващи икономики да трябва отново да преосмислят щастливата си зависимост от доминираната от Запада финансова система и че не е невъзможно настоящите събития да посеят семената за голямата реформа в световна финансова система. Няма начин това да се случи, освен ако такива страни, включително и Китай, не променят подхода си към използването на своята валута, а с това и много аспекти на своите икономически свързани системи. Що се отнася до Русия, със сигурност скоро трябва да се случи някаква огромна размисъл за нейното ръководство.

(Превод за "Труд" - Павел Павлов)